Ренета Трифонова
Някои хора, родени може би през „соца“ не са забелязали, че в Църквата са кръстени и отраснали вече млади хора с мнение и позиция. И ако ние сме родени и отраснали тогава, когато партията беше майка-кърмилница, тези деца са родени в свобода и мислят свободно.
Когато видят нещо нередно и нетипично за Църквата, извън наученото в енорийското училище или в семейството, те реагират (Ще дойде краят и на тази лъжа • Християнство.бг). И да бъдат обиждани, когато изразяват мнението си по определен църковен проблем, е проява не само на лош вкус, но и на непознаване на същността на Църквата.
На такива хора бих препоръчала да прочетат по-задълбочено църковната история и историята на съборите, за да видят как са спорели отците на Църквата.
В Църквата винаги е имало разнообразие от мнения и еднаква почит към догматите – основите на вярата. В момента се наблюдава обратното – осъждане на всяко различно и вярно мнение и обиди в „грантоедство“, когато е налице неспособност то да бъде оборено, и абсолютно непознаване на истините на вярата и еклисиологията.
Патриархът (митрополитът) не е партиен лидер, за какъвто го мислят мнозина, а БПЦ не е партия, нито тоталитарна структура. В Църквата няма незаблудими хора като в партията, нито изповядваме догмат за непогрешимост на епископа. В нея живеят и се спасяват много млади хора, които имат мнение, позиция и имат право да ги изразят. Бих искала да видя къде в устава или в решенията на съборите пише, че това е забранено? Епископът трябва да бъде почитан с любов, а не със страх.
Само припомням, че в Църквата има толкова достойнство и свобода на християните, че при ръкоположение на свещеник, епископът пита миряните дали той е достоен да бъде техен пастир. Да не бъркаме съборното с партийно начало, където вождът е прав, дори когато греши.
Ако не искате да ви критикуват, спрете да се държите като партийни членове и живейте свободно в съборното съзнание на Църквата, където всички общуват и се слушат един друг с любов и разбиране. Ние отдавна не градим светло бъдеще, а се опитваме да се богоуподобяваме, да живеем по Божия образ.
Времето на култа към личността отмина безвъзвратно, както и времето на заплашително вдигнатите юмруци.
