Християнство.бг
Интервю на гръцкото издание iКivotos.gr с игумена на светогорския манастир „Есфигмен“ архим. Вартоломей (Газетас)
„Нашите очаквания са прости… в една добре управлявана държава законите трябва да функционират и всички граждани трябва да са равни и да се подчиняват на закона. В противен случай вървим към анархия. Търпеливо чакаме решението на въпроса с окупацията на централната манастирска сграда, т.е. връщането в нея на единственото легитимно и канонично братство на манастира, което в момента е подложено на насилие, като постоянно се опетнява честта и името на нашата личност, дори сме получавали заплахи за живота си“ – каза архим. Вартоломей, като се позова по-специално на окончателно влезлите в сила, но неизпълнени решения на Гръцкия съд относно монасите, които се намират в манастира „Есфигмен“, и призова държавата да предприеме необходимите действия и не пропусна да подчертае общия принос на Атон за обществото и света като цяло.
iКivotos: Какво е правното положение и случващото се в манастира днес?
Архим. Вартоломей: До момента, в който говорим, са приети 75 административни акта и различни църковни и съдебни решения. Необходимостта от уважение към институциите се счита за очевидна от всички. Но окупаторите на нашия манастир не уважават и не приемат никакви решения, като се възползват от неоправданата толерантност на гръцката държава, която не изпълнява окончателните съдебни решения, както е задължена от гръцката конституция, в резултат на което продължава незаконната окупация в Света гора, а полуостровът остава незащитен и с видим риск от намеса на външни сили.
– Какво е отношението на другите манастири по този въпрос?
– Светата общност на Атон, която се състои от представителите на 20-те свети манастира, като най-висш административен орган, от 2002 г. насам взе окончателно решение да изгони конкретните незаконно заселили се лица от нашия манастир, защото те дори не са атонски монаси и затова нямат правото да живеят постоянно тук. В редица последователни писма Свещ. Кинотис непрекъснато изисква, включително и до днес, зачитането и изпълнението на решенията на атонските манастири, както и на решенията на гръцката съдебна система. Чрез това постоянно напомняне, атонската общност ясно настоява гръцката държава да изпълни дълга си и да защити Атон от посегателства.
– Помага ли Ви Патриаршията? Какви са очакванията Ви отсега нататък?
– Вселенската патриаршия и особено самият Вселенски патриарх Вартоломей постоянно се изказват, при всеки удобен случай, като призовават гръцката държава да направи това, което очевидно за всички е длъжна да стори. Защото с отношението си гръцката държава на практика поддържа окупацията. С продължаването на това противозаконно деяние, един от 20-те манастира на Света гора, като паметник на световното културно наследство, е лишен от материална поддръжка, която е особено нужна напоследък с непрекъснатите земетресения и възпрепятстването на контрола от страна на компетентните органи по неговото опазване. Светият олтар на съборния храм на манастира, който е осветен от св. патриарх Григорий V, е осквернен от разколници, съдбата на свеите мощи се игнорира, самонастанилите се жители на обителта прозелитстват сред нищо неподозиращите поклонници, като ги „крадат“ от нашата църква, фанатизират ги и ги превръщат в свои яростни последователи, готови да използват насилие срещу всеки, който не приема техните вярвания.
Неизпълнението на съдебните решения представлява грубо нарушение на гръцката конституция, в чийто чл. 105 е записан Уставът на Света гора Атон. Отговорността за всичко това ляга изцяло на гръцката държава. Нашите очаквания са най-обикновени… В една добре управлявана държава законите трябва да функционират и всички граждани трябва да бъдат равни и подчинени на закона. В противен случай отиваме към анархия. Търпеливо очакваме решението на въпроса с окупацията и връщането на централната манастирска сграда на единственото законно братство на манастира, което е всъщност това, спрямо което се извършва насилие, като непрекъснато се опетнява честта и името на нашата личност, дори сме получавали заплахи за живота си. Въпреки това ви уверяваме, че с Божията благодат търпението ни не е изчерпано.
– Винаги проявявате търпение и толерантност към всички. Какво е вашето послание към тези, които четат нашето издание?
– Днес, в наше време, използването на интернет е насочено към подобряване на човешката комуникация. За съжаление обаче, намират се и някои болни умове, които използват интернет като удобна платформа за разпространяване на фалшиви новини и за прозелитизъм сред мнозина нищо неподозиращи хора. Всеки чоовек трябва да бъде много внимателен какво чете в интернет – от кого идва то, за да избегне дезинформацията. Във връзка с гореизложеното искам да уточня, че съдебните решения спрямо самонаселилите се в нашия манастир нямат нищо общо с техните верски или други убеждения. Нека вярват в каквото си искат – това е тяхно право и никой не ги лишава от него. Претенциите спрямо тях се отнасят изключително до незаконното заемане на пространството на друга църква, различна от тяхната. Самонаселилите се в нашия манастир принадлежат към т.нар. „Църква на истинските православни християни“ на Гърция, а не към нашата Източно-православна църква. Уставът на Света гора обаче забранява постоянното пребиваване в Света гора на хора, които не принадлежат към Източноправославната църква. Окупацията на светогорски манастир представлява нарушение на религиозната свобода на нашето братство, което е възпрепянствано да изпълнява своето религиозно служение.
– Днес толкова много поклонници посещават Атон всекидневно. Какъв е приносът, какво предлага Света гора на всички онези, които след това се завръщат към човешките общества и към светската реалност?
– Светостта на това място – Градината на Пресвета Богородица, където много светци са живели, отдавали са се на аскетизъм или са били мъченически убити, предава особена благодат не само на жителите на Атон, но и на безбройните поклонници, които пристигат тук от всички краища на света. Хора от всяка възръст идват на Атон, за да поверят проблемите си на Света Богородица. Да се изповядат и да се преродят духовно чрез тайнството на изповедта. Други идват, за да благодарят на Пресвета Богородица за някое чудо или за нейната защита, която тя е проявила в живота им. Някои от поклонниците идват просто, за да се възхитят на природните пейзажи, други – на сградите. Има и безразлични – такива, които идват от любопитство, просто за да видят.
С други думи, всякакви хора идват. Виждаме дори лица от други вероизповедания и религии да идват на Атон и да си тръгват преобразени. Със сигурност благодатта на Дева Мария ги е докоснала, и те са усетили истината на Православието чрез обикновеното общуване с монасите, чрез простотата на тяхното мислене и живот. Света гора е отворена за всички без изключение. Тя не се страхува и не се крие, напротив, приема и разкрива истината на нашето Православие пред целия свят.
Затова няма случай човек да дойде в Градината на Пресвета Божородица и да не се промени, да не остави грижите, да не се впише в духа и начина на живот на Света гора. Сякаш има нещо, които по тайнствен начин освобождава човека от различните тежести, които носи, и го кара да се чувства свободен и обновен. В него се ражда настроение за духовни усилия и подвиг.
Фразата, която често чуваме от много поклонници, е позната на всички: „заредихме си батериите“. Всъщност духовните батерии са се изтощили от ежедневието и тревогите, които не позволяват на човека да живее нормално, като постоянно го водят до поредица от грешки в живота.
Посещението на Света гора е повторно кръщение и прераждане на обременения с проблеми човек. Тайнствено Света гора се превръща в кръщелна купел, която пречиства духовния му свят, давайки му възможност ясно да види своя живот, своите решения и своите грешки. Прероденият духовно човек получава смелост и дръзновение. И той може да гледа към бъдещето с оптимизъм, понеже пламъкът на вярата е отново разпален в сърцето му.
Вярата в Бога ни дава сила и формира воля за духовна борба. Без вяра няма надежда. Нищо и никой не дава надежда в днешния свят, защото тя е изгубена заедно с вярата. Само вярата насърчава и дава подтик на човека да се съпротивлява на несгодите. Вярата в Бога прогонва забравата и кара човека да си спомни отново откъде е дошъл и какво е неговото предназначение във всемира. Затова, вярата в Бога от обременително задължение се превръща в начин на живот, начин за оцеляване за човека. Всичко това става тайнствено, преобразявайки земното и смъртното в небесно и безсмъртно.
Това е Света Гора Атон и нейния принос в света. Тя приема поклонници и ги осиновява, „пуска“ ги да се движат свободно из нейните простори, доколкото, разбира се, те уважават светостта на мястото. Участието в службите, в богослуженията, постоянният допир с монасите, кара хората да се чувстват и те като атонски жители. Те изживяват мистерията на Света Гора в простото ежедневие. Всичко на Света Гора Атон е съсредоточено върху молитвата и се превръща в молитва. Ежедневните църковни служби се редуват с различни други служения, физически труд и общение, смесвайки духовната и материалната ангажираност на личността, смесвайки в едно минути, часове, дни, месеци и години, превръщайки времето в една непрестанна молитва. Призоваването на името на Иисус: „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме, грешния“, се извършва непрестанно, с уста и с ум. Казването на молитвата е пряко общуване с Христос, което успокоява, окуражава и ни дава надежда.
Света гора в крайна сметка изпълва света с присъствието си, давайки му отново възможността да даде плод, изпълнен с духовна същност, пълнен с небесна благодат. Добър плод, който излъчва светлината и аромата от благодатта на Дева Мария – игуменията Атонска, която освещава и просветява света и благоухае в душите на хората.
Превод от гръцки език: архим. Никанор
