Християнство.бг
До 1991 г. в условията на тоталитарната държава на територията на Украйна функционираше единствено Руската православна църква. След това се случиха неизбежни разцепления като:
– в Западна Украйна бившите униати се отметнаха от православието и се обособиха като Украинска гръкокатолическа църква (УГКЦ), приета в общение с Ватикана;
– в Украйна възстанови дейността си бившата емигрантска църква под името Украинска автокефална православна църква (УАПЦ).
Руската православна църква в Украйна се разцепи на две части:
– по-голямата остана да функционира като Украинска православна църква към Московската патриаршия (УПЦ-МП);
– по-малката се обособи като Украинска православна църква – Киевска патриаршия (УПЦ-КП).
По същество УАПЦ и УПЦ-КП се явяваха разколнически формации от рода на нашия т.н. „Алтернативен Синод“, с който бяха и в църковно общение.
Като използва правото си на апелация, през 2018 г. Вселенският патриарх Вартоломей сне всички църковни наказания от клириците на УАПЦ и УПЦ-КП (така както впоследствие направи и с протодякон Андрей Кураев, с прот. Алексей Умински, с игумен Пьотр Еремеев и много други), наложени им от руските духовни власти, възстанови ги в канонично общение, както впоследствие през 2022 г. той направи и с цялата Македонска православна църква.
Постави им условие да се покаят за разкола, като разпуснат неканоничните си формирования УАПЦ и УПЦ-КП, което те направиха.
От 5 януари 2019 г. съгласно своите канонични пълномощия, Вселенската патриаршия издаде Томос за автокефалия на Православната църква на Украйна (канонично име), в която се включиха бившите разколници, както и двама митрополити и няколко хиляди енории от Руската православна църква в Украйна (УПЦ-МП).
Огромната част от Руската православна църква в Украйна, под името „Украинска православна църква – Московска патриаршия“ отказа да се подчини на духовните разпореждания на Вселенския патриарх и изпадна в разкол с него и с още няколко поместни православни църкви.
През февруари 2022 г. Путин даде заповед руски войски да навлязат в Украйна и започна настоящата Руско-украинска война. Руската православна църква напълно подкрепи Путин и благослови войната, като я нарече „свещена“, освети оръжията за убиване на украинци и започна да лъже вярващите, че който умре на война с единоверците си (православни руснаци воюваха с православни украинци), ще отиде в рая… [Това е голяма лъжа, защото по-скоро ще отиде в ада, но разбира се – Бог е съдия!].
През м. май 2022 г. Руската православна църква в Украйна обяви, че прекратява връзката си с Руската православна църква и премахна от названието си думите „Московска патриаршия“, т.е. УПЦ-МП остана само УПЦ. Тя обаче не възстанови църковното си общение с Вселенската патриаршия и продължи да отказва да приеме и изпълни нейните решения.
Логично е, че обществото и правителството на Украйна не се доверяват на бившата Руската православна църква в Украйна, и срещу нея започнаха притеснения и гонения. Това е факт, който е обективен и не бива да се отрича от никого!
Дискусионен е въпросът какъв е обхватът и колко големи са тези гонения, но негативното отношение и желанието на мнозинството украинци УПЦ да бъде ликвидирана, е факт. Това, разбира се, противоречи на евроатлантическите ценности. Само че по време на война някои граждански права и свободи неизбежно биват ограничавани. И това не противоречи на евроатлантическите ценности.
Който действително е загрижен за съдбата на църковната структура, наречена „Украинска православна църква“ (УПЦ), трябва да се вайка не пред американския, а пред руския посланик, понеже не от САЩ, а единствено от Путин зависи войната да свърши и животът в Украйна да се върне към нормалния ритъм, при който гражданските права и свободи ще функционират в пълнота, а съответно и гоненията спрямо УПЦ биха били недопустими.
Виновникът за притесненията и гоненията срещу УПЦ на митрополит Онуфрий се казва Владимир Путин!
Започвайки тази война, той предаде и „насади на пачи яйца“ своите хора от Руската православна църква в Украйна, както и милиони нейни наивни последователи. Всички те страдат хем от руските бомби и куршуми, хем от ненавистта на своите сънародници, които виждат в тях (основателно или неоснователно) съмишленици на отровната доктрина, наречена „Руский мир“ и това е много тежка и незавидна участ!
Следователно, лицемерно загрижените за съдбата на митрополит Онуфрий и неговата УПЦ, вместо да занимават западните дипломати с празни приказки (казахме, че при война гражданските права се ограничават и това е законно), да вземат да направят палатков лагер пред руското посолство и да стоят там, докато Путин не нареди на войските си незабавно да напуснат Украйна!
Съдбата на УПЦ като религиозна институция е вътрешно-украински въпрос, който ще бъде решаван от самите украинци. Религиозните по същество гонения не са приемливи и никога не водят до решаване на религиозните или на други въпроси!
Тези така наречени „религиозни гонения“ на УПЦ обаче не са върху основата на вярата, защото не са свързани с учението на Църквата за спасението на човека и нейните догмати, а са свързани с политическата ориентация на УПЦ и зависимостта ѝ от държавата агресор, нападнала Украйна – нещо, което по време на война нито една държавна власт на пострадалата от агресията държава не би толерирала.
За забрана на религиозни организации, свързани с РПЦ започна да се говори един месец след като Русия нападна Украйна. През октомври 2023 г. законопроектът беше приет на първо четене. През март 2024 г. ръководителят на Държавната служба на Украйна за етнополитика и свобода на съвестта Виктор Еленски заяви по време на заседание на Съвета на църквите и религиозните организации:
„Украинската държава не изисква от УПЦ да изневери на православието, да промени богослужебните обичаи, език или календар. Ние не ги насърчаваме да стават част от друга църква. Основното, което изисква държавата, е да се скъсат връзките с Руската православна църква. Ако УПЦ напусне РПЦ, тогава проектозакон 8371, за чието дискредитиране бяха похарчени много пари, няма да важи за УПЦ. Това отговаря на очакванията не само на украинското общество, но е и искане на много клирици, свещенослужители и дори двама митрополити на тази църква, които призоваха за прекъсване на връзките с Руската православна църква“.
Политическата власт в Украйна даде достатъчно време на УПЦ да вземе някакви мерки относно своите клирици, обвързани с Кремълския режим, но тя не го направи, след което последва приемането на Закон за забрана на всички религиозни организации, свързани с Москва, сред които попада и УПЦ като част от РПЦ.
Всички християни трябва да се молят както за мир, така и за благоволение между човеците, така че православните вярващи в Украйна да разрешат противоречията си и да се обединят съгласно Христовата повеля:
„Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 17:21).
