Меню Затваряне

Отците на Църквата от Първия вселенски събор

Сергей Худиев

В седмата неделя след Пасха, Църквата празнува паметта на Отците от Първия вселенски събор, свикан през 325 г. в Никея. Съборът (събранието) осъдил ереста на Арий и приел Никейския Символ на вярата. Само това празненство засяга няколко понятия, от една страна – ключови за нашата вяра, а от друга – малко разбираеми за много съвременници.

Първият Вселенски събор бил по образец на Апостолския събор, който се споменава в 15 глава на книга „Деяния на светите апостоли“. На събора речта на апостолите била за това, трябва ли за да се задължават езичниците, обърнали се към Христа, да спазват и старозаветния закон. Апостолите постановили, че не трябва:

„Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща: да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите“ (Деян. 15:28-29).

Да обърнем внимание на тази част: „угодно бе на Светаго Духа и нам“. Това не е някаква формалност, а изповядване на живата вяра в това, че в събранието на апостолите действа Светият Дух, и приетото решение им е внушено от Него. Църквата не е просто събрание от хора, обединени в общи възгледи. Църквата е продължаващото присъствие на Христа в света, както Той обеща на учениците си: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20). Христос, който  „е същият и вчера, и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8), продължава да е Пастир на Своята Църква и както Той обещава, Светият Дух продължава да я наставлява във всяка истина. Затова ние вярваме, че Вселенските събори, на които се събрали приемниците на апостолите – епископите, са били не просто събрания на учени и благочестиви хора, а чрез тях е действал Светият Дух.

Трябва да отбележим, че не бива да се бърка Съборът с парламента, а приемането на Символа на вярата – с приемането на законопроект. Епископите, събрали се в Никея, не са създавали православната вяра, а са облекли в ясни форми това, в което Църквата е вярвала до тогава от времената на апостолите. Епископите не изразявали свои лични съображения, а свидетелствали за вярата, изповядвана в техните общности.

Съборът се нарича „вселенски“, защото на него са присъствали епископите от целия християнски свят. Свикан бил от императора, който искал да сложи край на настроенията, предизвикани от ереста на Арий.

Ерес е другата неразбираема дума в наши дни. За нас тя звучи като някаква стара сквернота, в Църквата тази дума означава и нещо друго – лъжеучение, при това – лъжеучение, подриващо самите основи на нашата вяра (не всяко погрешно богословско мнение заслужава да се нарече „ерес“).  За вярващия човек (за всеки човек, но само вярващият го осъзнава), най-важното, което може да съществува, е познанието за Бога. Както казва Господ „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа“ (Иоан. 17:3). Ние всички сме създадени, за да познаем Бога и да се зарадваме с Него вовеки – не просто в смисъл „да получим сведения“, а да Го познаем лично, както познаваме някой роден и близък човек. Затова ереста е толкова дълбока, принципна неправда за Бога, която ни отделя от пътя към богопознанието и е много важно да не попадаме в нея.

Как е възникнало лъжеучението на Арий?

Свещ. Писание подчертава, че има само един Бог; в същото време, то говори за Сина Божи, Иисус Христос, като за Бог. Разбира се, това повдигало въпроси – как Синът може да бъде Бог, ако Бог е само един? Какво е отношението между Отца и Сина?

Арий се опитал да създаде разбираема (особено за гръцкото мислене) богословска схема – Бог е само един, и това е Отец, а Синът Божи, Който се въплътил в Иисус Христос, не е Бог – поне в този смисъл, в който ние наричаме Бог Отца. Синът е Негово творение, чрез което Той твори всичко останало. Според мнението на Арий, е имало време, когато Синът не е съществувал. Схемата се оказала много привлекателна, защото тя снемала тази тайна от Лицата в Бога.

Но отците на събора отхвърлили учението на Арий и провъзгласили, че Син Божи е равен, съ-вечен, и както и до днес казваме в Символа на вярата – единосъщен на Отца. Той целият и в пълнота е Бог. По какъв начин? Църквата отговорила не с гладка, ясна, разбираема схема, както при Арий, а с указание за тайната на Троицата. Бог е един по същество и троичен по Лица; Той е Любов, – а любовта предполага определени отношения, които вече са съществували до сътворяването на света и независимо от творението. Отец, Син и Св. Дух предвечно пребивават в съвършена любов и единение, и не са три бога, а един Бог. Това е тайна, и тя не се побира в ума, хората не я разбират. Но Истината не е длъжна веднага да се помести в нашите умове, тя винаги ни се дава с израстването [във вярата].

В молитвата ние предстоим не в схема, от която можем да искаме разбираемост, а пред живия Бог – безкрайно велик и тайнствен. Той откри за Себе Си, че Той е Троица; например, Господ Иисус Христос изпраща учениците си да кръщават „в името на Отца и Сина и Светия Дух (Мат. 28:19). Църквата съхранява тази вяра; ние я приемаме отначало и чак след това започнем да я разбираме.

Отците на събора изразили вярата на Църквата в Христа като Бог и Спасител в Символа на вярата. Наричат го „Никейски символ“ (по-точно в неговия допълнен вариант – Никео-Цариградски) и той се казва в Църквата на всяка Литургия. Какъв е този Символ? Това е съвсем кратко и пределно ясно изразяване на вярата на Църквата – първите символи били свързани с тайнството Кръщение, когато новопокръстеният трябвало публично да изповядва апостолската вяра. Да цитираме Никейския символ:

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо.

2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало;

3. Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек;

4. и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан;

5. и възкръсна в третия ден, според Писанията;

6. и се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца;

7. и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

8. И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

9. В една, света, съборна и апостолска Църква.

10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

11. Чакам възкресение на мъртвите

12. и живот в бъдещия век! Амин.

Първата част от Символа на вярата (от 1 до 7 член) е съставена на I Вселенски събор, а втората част (от 8 до 12 член) ­ – на II Вселенски събор.

Отците на събора са отстоявали Апостолската вяра в това, че в Иисус Христос ние срещаме не просто велик Човек, не просто Пророк, не просто Посланик от небето, а Бог, Който ни е създал, от Когото ние отпаднахме в греха, и Който дойде, за да ни спаси. Иисус Христос, който създаде Църквата Си и я пази в истината на Светия Дух.

Именно тази вяра ние изповядваме днес.

–––-

Превод: Ренета Трифонова

Източник: foma.ru

Posted in Неделни проповеди, Проповед

Вижте още: