Ренета Трифонова
Късно през нощта на 15 март 2025 г. на 94-годишна възраст престави пред Господа схимандрит Илий (Ноздрин). Историята на неговия живот е ярък пример за това как външният вид и значението на институцията на старчеството се трансформират в постсъветска Русия.
Общоприето е, че с кончината на известен старец завършва цяла епоха в историята на църквата. Може ли това да се каже за схимандрит Илий (Ноздрин) или би било преувеличено? Разбира се, името му се свързва с възстановяването на прочутия Оптински скит в началото на 90-те години, а след това през последните 15 години той е духовник на патриарх Кирил. Въпреки това той се прослави като „народен духовник“, в чийто образ се преплитат опитът на духовното ръководство и политическата пропаганда, православният патриотизъм.
Да станеш монах: от колхозните ниви до висините на Атон (1932-1989)
Алексей Ноздрин е роден през 1932 г. в селско семейство в Орловска област, в село Становой колодез. Детството му преминава в годините на колективизацията и Великата отечествена война; баща му умира в болница след раняване в битка, когато Альоша е на 11 години. Майката сама отглежда четири деца – опитът от лишения, бедност и тежък труд се превръща в тежко житейско училище за поколението деца на войната.
След като завършва гимназия през 1949 г., Алексей служи в армията, завършва техникума по механотехника в Серпухов (1955-1958) и е назначен в Камишин, Волгоградска област. Именно там той решава да влезе в Саратовската духовна семинария.
Той обаче не успява да завърши семинарията в Саратов. Тя е затворена през 1961 г. в разгара на антирелигиозната кампания на Никита Хрушчов и Ноздрин трябва да се прехвърли в Ленинградската духовна семинария. Именно тук се е състояла срещата, която до голяма степен определя бъдещата му съдба – с митрополит Никодим (Ротов), който го постригва в монашество с името Илиян, а след това го ръкополага за свещеник.
Трябва да се отбележи, че нито семинарията, нито Духовната академия дават качествено и систематично богословско образование по това време. Имало е малко образовани учители, малко учебници и книги и е било практически невъзможно да се донесе нова богословска литература в Съветския съюз. Не е случайно, че никъде не ссреща дори заглавието на дисертацията на отец Илиан. Явно това е било формалност и няма научна стойност.
След това в продължение на десет години той е в братството на Псково-Печерския манастир (1966-1976 г.), единственият манастир в централната част на Русия, който не е затворен (през годините на гонения той е бил на територията на независима Естония). Първият рязък обрат в съдбата на йеромонах Илиян настъпва през 1976 г. – той попада на Атон. С решение на Светия Синод йеромонах Илиян, заедно с още четирима монаси, е изпратен в руския манастир „Свети Пантелеймон“. Подобен пробив на „желязната завеса” без помощта на държавата по време на Студената война беше просто невъзможен. Само онези, които са били искрено лоялни към съветското правителство и са получили подходящи препоръки, са били изпращани на дългосрочни задгранични мисии. Очевидно е, че самият митрополит Никодим, ръкоположил в сан о. Илиан, е подбирал кандидатите. Няма съмнение, че е имало и събеседване с КГБ. Какви обещания е дал тогава о. Илиян е трудно да се каже със сигурност, но мисията му е успешна – той прекарва десет години на Атон и дори е избран за изповедник на манастира „Св. Пантелеймон“.
Има малко документални свидетелства за този период и не е изненадващо, че този вакуум е бил запълнен с благочестива митология за исихазма, практиката на умната молитва. Сигурно е обаче, че именно благодарение на жизнения си опит на Атон йеромонах Илиян се формира като монах-аскет, а аурата на „атонски монах“ става негова визитна картичка след завръщането му в Русия.
Но освен духовни той е трябвало да решава и по-земни проблеми. Мисията, с която монасите са изпратени от Съветския съюз на Атон, е да поемат под свой контрол манастира „Св. Пантелеймон“, в който по това време са останали малко руски монаси и е имало опасност манастирът да остане за гърците.
Възраждането на Оптина и началото на „старческото служение“ (1989-2009)
В края на 80-те години на миналия век, на вълната на перестройката и връщането на манастирите на Църквата, отец Илиян се завръща в Русия и е изпратен като духовник в прочутия Оптински манастир, който се възражда след 65 години запустение. Това е било стратегически важно назначение: възстановяването на известния манастир, символ на руското старчество през 19 век изисква духовен авторитет, вкоренен в традицията. Тук, в Оптина пустиня, той приема монашество във Великата схима с името Илий.
Именно през този период – 90-те години на миналия век – започва да се формира ореолът на светогорски старец около схимоигумена Илий, въпреки че самият феномен на старчеството в постсъветска Русия придобива качествено различни форми в сравнение с класическото Оптинско старчество от времето на преподобните Амвросий или Макарий.
Трябва да се каже, че епохата на „църковното възраждане“ (1988-2009 г.) е свързана преди всичко с опитите за възстановяване на различни църковни институции, традиции и практики. Имало е голямо желание да се възроди руското старчество, но са били малко опитните монаси, а много – желаещите да станат „духовни чеда на старци“. И в Руската православна църква възниква болезненият синдром на младостарчеството, когато млади свещеници, които нямат пастирски опит, поемат отговорността за живота на своите духовни чеда, а на този път има немного човешки трагедии.
Опитните духовници, особено в манастирите, се крият и често буквално бягат от многобройните поклонници. И в същото време се извършва своеобразна „демократизация“ на институцията на духовенството. Старците станаха по-достъпни от преди, но тъй като огромното мнозинство от „духовните чеда“ бяха неофити, тоест наскоро кръстени членове на Църквата, техните въпроси не бяха толкова духовни, колкото относно общото устройство на живота. Чедата искат да прехвърлят отговорността за вземането на решения на своите духовници и желаеха да получат бързи и прости отговори на въпросите си. Така се извършва „демократизация” на старчеството, духовната грижа е поставена на конвейер и естествено деградира.
За разлика от великите оптински старци от миналото, които притежават дарбата на проникновеното слово и разсъждение, отец Илий е напълно лишен от това качество. Много хора смятат, че речта му – несвързана, често неразбираема, с неочаквани преходи и намеци – е ясен знак за мистерия и „отвъдност“. Не са ми известни видеозаписи или преписи на негови проповеди, което изглежда доста странно, като се има предвид широката популярност на схиманигумена Илий, особено след смъртта на такива известни старци като архимандритите Йоан (Крестянкин, +2006), Кирил (Павлов, +2017) и Наум (Байбородин, +2017).
Единственият наличен вид текст е интервю, като видео версиите обикновено са доста кратки, докато текстовите версии са много по-подробни и обхващат широк кръг от теми. Имайки предвид особеностите на речта на Илий, може да се предположи с висока степен на сигурност, че всички текстове без изключение са били силно редактирани или дори пренаписани, тъй като речта изглежда по-организирана и логична от неговите устни изложения, които бяха изключително трудни за разбиране, особено през последните години. В повечето видеа речта му е дублирана със субтитри.
По-късно тази характеристика на речта ще играе важна роля при тълкуването на неговите изказвания и благословения от онези, които се стремят да подкрепят православно-патриотичната идеология с авторитета на стареца. Общите думи, които казва пред камера, могат да бъдат придружени с удобно заглавие и уводен коментар.
„Политическо назначение“: изповедник на патриарха (2009-2020)
Вторият повратен момент в съдбата на отец Илий идва през 2009 г. След като Кирил (Гундяев) постига избора си на патриаршеския престол, той обявява, че избира за свой духовен отец схиманигумена Илий. Тази стъпка трябва да се разглежда в общия контекст на църковно-политическата ситуация от първото десетилетие на ХХI век. Преди избора си на патриаршеския престол митрополит Кирил никога не е споменавал публично отец Илий като свой духовен наставник и не знаем нищо кой е бил неговият духовен отец преди това, нито дали митрополит Кирил изобщо е имал духовен отец.
Кирил добре разбираше проблема си. Църковните консерватори и традиционалисти бяха изключително критични към Кирил, обвинявайки го в либерализъм и икуменизъм. Публичното съобщение, че оттук нататък духовен наставник на патриарха ще бъде светогорски монах, изглеждаше като стъпка, целяща да укрепи имиджа на патриарха поне като „патриарх за всички“ не само за либералите, но и за консерваторите.
Изборът на слабо образован, но широко известен старец свидетелства за желанието на новия патриарх да си осигури подкрепата на традиционалистките кръгове, с които трябваше да установи отношения.
Следващите години показаха, че това духовно ръководство беше чисто номинално. Като изповедник на патриарха, отец Илий не го обвиняваше в узурпиране на властта в Църквата, вземане на погрешни кадрови решения и извършване на репресии срещу нежелани свещеници, които патриархът извършва незаконно и системно. Разбира се, това е само предположение, но ако Илий, като духовник, се беше държал строго с патриарха, укоряваше го и изискваше активно покаяние, тогава броят на противоправните действия от страна на патриарха щеше да бъде значително по-малък. И всички щяхме да го видим. Но най-вероятно изповедта на патриарха е била формална и съответно е било и отношението на духовника към патриарха.
Схимоархимандрит Илий беше изключително необходим на Кирил в самото начало на неговото патриаршество, в момента, когато трябваше да укрепи властта си и да се справи с евентуалната опозиция в епископата. Тъй като правителството придоби авторитарен характер, необходимостта от символичното присъствие на стареца в патриаршеския антураж изчезна и патриархът без съжаление и без излишни церемонии го изпрати от резиденцията си в Переделкино обратно в Оптина пустиня. Всъщност патриархът разбра, че около о. Илий се образува някакъв кръг, който развеждаше о. Илий е из цялата страна, решавайки по пътя някои от своите, най-вероятно комерсиални задачи.
По този начин патриархът се възползва от възможността – конфликтът между духовните чеда на о. Илий, сред които имаше много регионални служители и предприемачи. През април 2024 г. пресслужбата на патриарха съобщи за неговата резолюция по неизвестен документ. Инструкцията на патриарха е адресирана до игумена на Оптина пустиня Можайския епископ Йосиф:
„Във връзка с постъпили до мен жалби от лица, наричащи се духовни чеда на схимоархимандрит Илий, за невъзможността да общуват с него и исканията за връщане на стареца в Свято-Введенската Оптина, където да живее „в условията на монашеска общност и среда, с подходящо медицинско наблюдение, съответстващо на възрастта и духовния му сан“, благославям отец схимоархимандрит Илий по негово съгласие да се върне в Оптина.”
С какво би могла да е свързана „жалбата на лица, наричащи себе си духовни чеда”? Това само по себе си е много странна формулировка. Тя изглежда така, че патриархът се съмнява дали това са истински духовни чеда или не. Въпреки това той се вслушва в молбата им и я изпълнява.
Манипулиране на авторитета: обкръжение и политически проекти (2010-2025)
Последното десетилетие от живота на отец Илий е белязано от превръщането му в общественик с активен PR, включително политически, което директно противоречи на традиционния образ на старец. Редовните пътувания из страната, срещите с политици и бизнесмени, участието в обществено-политически събития неизбежно поставят въпроса кой стои зад организирането на тази дейност и в чии интереси тя се извършва?
Този етап от живота на стареца изисква внимателно изследване.
Още през 2011 г., малко след протестите на площад „Болотная“, той направи видеообръщение по телевизионния канал „Союз“, в което директно заяви :
„Каква е същността на сегашната ситуация у нас? Това не е нищо повече от провокация на хора, които се опитват да предизвикат безредици в Русия, да организират безредици, което е в полза на онези, които толкова много мразят страната ни и искат да подкопаят стабилността, благосъстоянието и мирния ход на живота, който едва сега започва да се заражда у нас. Действията на враговете на страната ни привличат тъмните сили от бездната, като по този начин предизвикват хаос, който е по-опасен от периода на украинската така наречена Оранжева революция. Събитията и речите,, които видяхме в Москва и Санкт Петербург през последните дни, идеално се вписват в този сценарий. Тези викове, които се чуха на площад „Болотния“, според очевидци, често са били платени от организаторите на тези събития и са проява на страсти и омраза в нашето Отечество“.
Прави впечатление, че този текст отец Илий чете от лист хартия, без да откъсва очи от него. Очевидно е, че това изобщо не е езикът, който използва, когато говори свободно. Някой е написал този текст и е сметнал за необходимо да го вложи в устата на отец Илий. Но по-важното е, че самият старец не отказва и послушно изпълнява тази съмнителна мисия. Политическата реч на стареца всъщност е защита на манипулираните избори.
Интересно е и свидетелството на главния редактор на портала „Правмир” Анна Данилова, която пише за срещата си с о. Иля през 2012 г.:
„Тук също говорят за избори и митинги – тук помощникът на свещеника сочи млад мъж към снимка на Путин и Медведев: „Вижте къде виси!“ (виси високо!), други помощници казват, че хората са били събирани на митинги за пари, а комунистите са получили 20% повече в много региони – което е страшно и недопустимо. Казват още, че отец Илий още преди няколко месеца е говорил за митингите и още тогава е подготвял текста на призива. На масата има брошури за безбожното преследване на Църквата и се раздават дискове „Тайната на комунизма. Фашизмът – пътят към бездната. Социализмът в Русия“.
От тази забележка следва, че с идеологическата обработка на идващите на о. Илий се е занимавало от най-близкото му обкръжение. И то определяше не само темите и характера на публичните му изявления, но и срещите и пътуванията му.
Поздравявайки схимандрит Илий за неговата 90-годишнина, патриарх Кирил отбеляза :
„Заставайки с благоговение пред олтара Господен и проповядвайки Евангелието, вие неуморно призовавате нашите съвременници да живеят според съвестта си, да останат верни на Православието, да търсят мира и да се стремят към него (Псалм 33:15)“.
Думите на схимоигумен Илий за демократичното движение като „врагове” и „тъмна сила”, цитирани по-горе, обезценяват думите на патриарха – това не е нищо повече от риторическа фигура: тук може да се говори за проповедта на Евангелието с големи резерви, а проповедта за мир се преплиташе с проповед на открита враждебност.
Специално място в обкръжението на о. Илий заемаше орловския бизнесмен Генадий Цурков, който твърди, че е бил 32 години редом до стареца. Отначало той е шофьор на Илии, но постепенно става началник на охраната на стареца, неговите килийници и в крайна сметка над самия него, решавайки къде да отиде старецът и с кого да се срещне. И за всичко това събра милиони дарения.
Трябва да се отбележи, че именно на негово име, негови роднини и свързани юридически лица са регистрирани основните проекти, които са получили благословията на стареца Илий – ОРОО „Духовно-православный центр Вятский посад“, АО „Орловский колос“ и РОО „Всенародное православное движение в Орловской области“.
През последните години „борбата за стареца“ беше толкова ожесточена, че в началото на септември 2024 г. Цурков дори беше задържан от полицията, а „Орловские новости“ писаха, че Москва „се занимава със случая на Цурков“. По-късно стана известно , че той е бил задържан за „отвличането“ на о. Илий от Оптина пустиня. Въпросът е мътен, напълно възможно е самият о. Илий да е бил недоволен, че патриархът го премести в Оптина, смятайки това преместване за изгнание. Нямаше никакви официални коментари за „отвличането“ на о. Илий, което показва, че това е „разправа“ между неговите „духовни чеда“. В скоби ще отбележа, че е напълно възможно патриарх Кирил да е бил прав за „наричащите се духовни чеда“. Истинските духовни чеда очевидно не биха се държали така. По това време самият отец Илий вече беше доста болен и най-вероятно това беше последният акорд на дългогодишната борба за бранда „Старецът Илий“.
Очевидно е, че предвид спецификата на неговото изказване и известната неопределеност на съжденията му, отец Илий беше удобен инструмент за прокарване на най-разнообразни, понякога взаимно изключващи се, политически и идеологически конструкции. Неговият образ беше използван за освещаване на широк спектър от „патриотични“ дейности: от неоимперски проекти до нови форми на постсъветски консерватизъм.
Цената на компромиса: последните години и духовното наследство
През 2016 г., когато за втора година течеше войната в Донбас, в интервю за „Аргументи и факти“ о. Илий казва :
„Нашият президент сега проявява любов и снизходителност към чуждестранната враждебност. Колко ще издържи? Ако имахме друг управляващ, със сигурност щеше да има вече война. Само неговата издръжливост, неговата безкористност, неговата снизходителност към нашите врагове ни спасяват“.
Съвсем очевидно е, че дори тогава старецът не е разбирал какво се случва, дали самият той, или някой, криейки се зад неговия авторитет, е градил митология, която е изключително далеч от реалността. За съжаление тук няма и намек за далновидност.
На празника Покров Богородичен през 2016 г. о. Илий смяташе за възможно да освети паметник на цар Иван Грозни в Орел, а през 2021 г. заяви , че не може да определи какво представлява пандемията от СOVID-19, която „прилича повече на магьосничество, дяволско“.
И накрая ще цитирам текста, който се разпространява от името на о. Илий, но е невъзможно да се потвърди авторството му. По-конкретно, този текст с линк към отец Илий, генералният директор на телевизионния канал „Спас“, Борис Корчевников, публикува на страницата си „В контакте“:
„За да може Русия да победи универсалното зло, с което днес трябва да се борим на бойното поле, руският народ трябва да се откаже от дяволската комунистическа идеология и да я осъди като неприемлива в нашето християнско общество. Трябва да забраним на държавно ниво абортите, при които умират хиляди и хиляди бъдещи граждани на Русия, и да въведем строго наказание за гнусни ругатни към майката, които оскверняват цялата ни руска земя. Ако държавниците чуят Божия призив, тогава Русия ще отблъсне всичките си врагове. Нашият народ ще получи Победа, ще ни помагат Самият Господ и Неговата Пречиста Майка и цялото небесно войнство.
Но малорусите-украинци бяха измамени в своите идеали и вдигнаха оръжие срещу нашата свята Рус; прошка за тях сега ще има само чрез страдание и дълбоко покаяние пред самия Господ и майките, чиито синове те тласнаха в това кърваво клане“.
Това е пряко повторение на основните тези на кремълската пропаганда в православна опаковка. Трудно е да си представим, че този благочестиво-людоедски наратив се транслира от о. Илий. От публикуването на този текст през лятото на 2022 г. обаче не последва никакво опровержение нито от о. Илий, нито от обкръжението му.
Между другото, от март 2025 г. о. Илий имаше почти 160 хиляди абонати, а във „В контакте“ повече от 190 хиляди. Не се съмнявам, че самият той дори не е подозирал.
Трагедията на отец Илий е в това, че неговият истински монашески опит, аскетични и молитвени трудове се оказаха доста органично интегрирани в неоимперския идеологически контекст. Атонската школа на безмълвието и умната молитва се оказва поставена в среда, в която доминират коренно различни ценности: власт, държавна мощ, национална изключителност, тоест всичко, от което традиционното монашество бяга през глава в пустинята.
След всичко това няма как да не се признае, че отвъд силно политизирания публичен имидж имаше и друга реалност – множество лични срещи, разговори, кратки думи и благословения, в които хората намираха утеха и духовна подкрепа. За тези хора отец Илий беше носител на жива, много истинска, макар и не винаги артикулирана традиция на духовен опит. Познавам много хора, които са получавали подкрепа от него в трудни моменти и са му останали благодарни до края на живота си.
Това не беше старчество в буквалния смисъл на думата – усърдна, дългогодишна работа за възпитание на душата, не. По-скоро това беше вид „духовна бърза помощ“, някаква еднократна благословия или 2-3-4 разговора в продължение на няколко години. Но тук е важно нещо друго: словото, изречено от стареца, се оказа „със сила“.
Връщане към свободата
Нека се върна към поставения в началото въпрос: можем ли да кажем, че смъртта на отец Илий е краят на определен етап от историята на постсъветското православие, онази епоха на „възроденото старчество“, която парадоксално съчетава елементи от традиционната монашеска аскеза и съвременни медийни, идеологически и дори политически практики?
Неговата съдба е важен урок за това колко лесно истинският духовен опит може да бъде експлоатиран от външни сили, колко тънка е понякога границата между служението на Бога и служенето на „земното отечество“, включително в най-грозните му форми, колко уязвима към манипулация е институцията на старчеството.
Всичко това е криза на Църквата и ако възникне дискусия – богословска и църковно-практическа – за преодоляването на тази криза, то нейната необходима част ще бъде преосмисляне на феномена духовното ръководство, в стремеж то да се изчисти от политически напластявания и да се върне към онази очевидна евангелска основа, която просто се нарича свобода.
И тук ще бъде необходимо честно да признаем: земният път на отец Илий е не толкова възраждане на традиционното старчество, а по-скоро негова имитация, вписана в твърдия контекст на държавно-църковната симбиоза на постсъветска Русия.
––––––––––––––––––––
Превод: Ренета Трифонова
Източник: The Moscow Times
Снимки: Телеграм канал на манастира „Оптинска пустиня“; фейсбук страница Старец – Илий Ноздрин
