Маргарита Генчева
В последните две години, както никога стана очевидно, че светът ни е изпълнен с несправедливост и жестокост. Това не означава, че в него няма нищо светло. Но несправедливостта и жестокостта станаха по същество основа на света, в който живеем.
Това довежда някого до криза на вярата. Друг пък търси в нея спасение. Но и в тези, и в другите възниква въпросът „Защо?“. Как Бог допуска тези неща?
По темата са написани стотици книги. В същото време, колкото и да си говорим за трагедията на човешката свобода и неизбежността на злото, което произлиза от свободата на избора, това не ни носи облекчение, когато се изправяме с тази зла човешка воля лице в лице.
Знанието за причината не спасява от душевната болка. Особено ако не виждаме изход от тази задънена улица.
Аз също като много други християни търся спасение във вярата. Не мога да кажа, че опитът ми е уникален или универсален. Просто мога да споделя какво ми е помагало и ми помага да остана на повърхността, да не потъна в отчаяние и безнадеждност. То не е логическа конструкция, а вътрешно усещане. Каквато трябва да бъде и вярата.
Гледам Кръста, на който виси Спасителят – Най-чистият и Светлият от всички живели някога на света. На никого не причинил зло. Всеки ден от живота Си, превърнал в служение на хората.
Беше ли Бог, живеещ сред нас, защитен от несправедливостта и злото? Събитията на Неговия живот и смърт (от момента на раждането Му в обора до агонията за забавление на безделната тълпа) са най-яркият пример за несправедливостта и жестокостта на този свят.
Кръстът, който носим на шията и на който се покланяме в храма, е вечно припомняне за това. Кръстът свидетелства за неизбежността на злото. И ако Евангелието завършваше с Разпети петък, нямаше да има по-безнадеждна книга в света. Но то не свършва с него.
Често казваме, че Христос ни е показал път към спасението, обикновено разбирайки с това някакви нравствени правила и принципи, които, по нашето мнение, могат да ни обезпечат достоен задгробен живот.
Но можем да погледнем на пътя към спасението и по друг начин. Той ни е показал, че животът е несправедлив и колкото и добро да правиш, не си защитен от злоба и жестокост. Беззащитен си пред злата човешка воля, даже ако си Бог.
Не можем да избягаме от несправедливостта. Не можем да разчитаме на чудесно спасение от смърт. Нямаме имунитет нито срещу нея, нито срещу мъченията и страданията.
Все пак това не е краят на пътя. Христос ни е показал как да преминем през несправедливостта, жестокостта, страданията и смъртта. И как да се озовем от другата страна – от другата страна на смъртта, несправедливостта, жестокостта и страданието. Точно както Разпети петък разрушава вярата, че животът трябва да бъде справедлив, така Възкресната неделя ни дава светлината на надеждата. Пасхата свидетелства, че справедливостта все още съществува: Бог ще върне нашия свят (и не духовната, а физическата реалност) в състоянието, в което трябва да бъде.
Колкото и да тържествува злото, колкото и да се опитва да препълни света с ненавист и несправедливост, то няма повече власт над нас: ние знаем, че моментът на неговия триумф е и моментът на неговото поражение. Преминали през него, ние се оказваме от другата страна на злото.
–––––
Превод от руски език: Маргарита Генчева
Източник: Блог на Йоан Бурдин
