Християнство.бг
„Бог може да ни покаже здравето на една общност, като повери на тази общност да се грижи за някой, който е болен. Най-често това е психично болен или духовно слаб човек. Ако след това Бог допусне този човек да си отиде оттам, това означава, че изпитът не е взет и тази общност не е здрава. Защото, ако има вътрешни недоразумения, конфликти и разделения в една общност, тази общност не може да изпълнява своята външна мисия, да привлече, излекува и задържи някого. Така е и с православната общност днес в нейната цялост. Вътре, в себе си, тя има не само разделения и разцепления, но и междуособици; нейната мисия почти не се вижда в света и тя разчита на извънредно даруваната ѝ Божия благодат“.
Тези мъдри слова на дядо Наум Струмишки ни показват от какво реално трябва да се боим, а именно – от това солта да не изгуби силата си (срв. Мат. 5:13) и да стане негодна. Ако нашата православна общност, ако БПЦ е здрава, тя няма от какво и от кого да се страхува и няма нужда да прибягва до политиците за помощ и закрила от условно „враговете“ ѝ. Още повече, че е писано – „не се надявайте на князе, на синове човешки“ (Пс. 145:3).
Виждам Светейшия на снимки с политици. Те ни обещават подкрепа. Както казват англичаните – full support.
Чувам да се казва, че на една територия, тоест в една страна, не може да има повече от една канонична църква – и тя е тази, която е призната от останалите православни църкви и е в общение с тях. Правилно.
И затова политиците ни обещават със закон да направят така, че в България да не може да има повече от една „българска православна църква“, независимо от тиретата и допълненията. Звучи чудесно! Звучи като Закон No.8371 на украинската Рада, накратко наричан Закон за забраната на УПЦ.
Понеже, нали на „една територия не може да има повече от една православна църква, призната от останалите“ – даже не е уточнено дали от всички останали, или само от няколко – примерно от четири…
УПЦ не е призната от нито една поместна православна църква. Всички те я смятат за канонично подразделение на Руската православна църква в Украйна. А виж, ПЦУ е призната с Томос (същия като на БПЦ) за Автокефална поместна църква на Украйна и този Томос е валиден за четири от поместните православни църкви. Другите още не са решили.
Как ви се струва, може ли БПЦ да иска със закон да бъде обявена за единствена православна църква в България, и в същото време да защитава правото на съществуване на УПЦ в Украйна, т.е. да настоява, че в Украйна може да има две „украински православни църкви“? Да иска това от политици, които са призовали публично Св. Синод да признае ПЦУ?
Недоумявам.
***
Св. Йоан Златоуст:
„Не се надявайте нито на князете, нито на човешките синове, в които няма спасение“. Друг преводач (неизвестен, виж Orig. Ex.) казва: „на този, който не може да спаси“ (τω μὴ εχοντι σωσαι). Нека онези, които се надяват на човешкото покровителство – слабо и неверно, да се вслушат в това увещание и съвет. Какво значи: „в когото няма спасение“? Те, казва той, нямат власт над собственото си спасение и не могат да покровителстват дори себе си; когато смъртта дойде, те ще лежат мълчаливи като камъни.
Блаж. Теодорит Кирски:
„Не се надявайте на князете“. Добър съвет; защото князете не винаги управляват, но тяхната власт е временна и не всички князе уважават справедливостта. И дори ако и това, и другото бяха налице, необходимо е да се вземе предвид изменчивото естество на природата.
Защото Пророкът добавя следното:
„Няма спасение в синовете човешки“. Гледайте към природата и не разчитайте на властта; защото „човек е оприличен на суета“ (Пс. 143:4); и: „човешките дни са като трева” (Пс. 102:15).
Евтимий Зигабен:
„Не се надявайте на князете и на човешките синове, в които няма спасение“. Не се надявайте, съветва той хората, на началниците и на смъртните люде, като такива, които нямат сили да се спасят и да си помогнат сами на себе си, според тълкованието на Златоуста. И ако не могат да помогнат на себе си, колко повече не могат да помогнат на другите? Защото сам виждаш, читателю, в колко много и колко големи опасности и смъртоносни болести са началниците: и те нямат сили да се избавят от тези опасности и смърт.
Да слушат всички онези незнайни християни, които напълно насочват цялото си внимание към великите хора, надявайки се, че те ще им помогнат в техните нужди.
Затова и Йеремия казва: „Проклет е оня човек, който се уповава на човеци и утвърждава силата на мишците си на тях, а сърцето му се отдалечава от Господа“ (Йер. 17:5). Теодорит добавя: „Добър съвет; защото князете не управляват вечно, но имат временна власт и не всички началници ценят справедливостта. Преди всичко гледайте природата им и не разчитайте на властта им. Защото суета е човекът и животът му се оприличава на полската трева“.
