Меню Затваряне

От пропагандата до геноцида – Русия срещу Украйна през последните 100 години (видео)

Отношенията между Русия и Украйна през последния век. Как пропагандата измества фактите? Разказва Николай Лефеджиев във видеоматериал на Euro News.

От векове имперските амбиции на Русия са заложени в идеята за Велика евразийска империя под егидата на Кремъл и православието.

Болшевишка Русия замества религията с комунистическата идеология, но остава стремежът към завладяването на територии на основата на исторически претенции. Геополитическите обстоятелства по време на Първата световна война създават възможност за обявяването на Украинската народна република през 1918 г.

Само една година и нещо съществува тази независима република, в която властта е определена чрез свободни избори след разпада на Руската империя, когато на 3 март 1918 г. е подписан известният Брест-Литовски мирен договор. Украйна получава глътка въздух, за да може да организира сама своя политически и обществен живот. Този розов период приключва много бързо през 1919 г., когато Съветска Русия, под ръководството на Ленин и неговите болшевишки комисари решават, че вече има сили и ресурс да „прибере“ в състава на предишната империя втората по големина държава – Украйна. Инспирирано е болшевишко въстание в Харков и, както се е случвало и у нас, и в другите бивши социалистически страни, работническо-селски колектив призовава съветските другари да помогнат на въстаналите украински работници и селяни да установят болшевишка власт. Идват отрядите на Червената армия и с кръвопролитни сражения превземат част от Украйна, превземат и Киев. Така от 1922 г. се установява Украинска съветска социалистическа република – с поставено правителство, инспирирана комунистическа партия и инспирирана съветска власт.

В тоталитарното общество, каквото е болшевишка Русия, овладяването на масите минава през пропагандата, а днес през хибридните атаки. Така се раждат идеологемите, които са дълбоко залегнали в съзнанието на хората. По същия начин е изопачена историята на една украинска народна песен, наложена като боен съветски химн по времето на Втората световна война.

Тази популярна мелодия е сравнявана от сталинските пропагандисти със силата на пет до десет дивизии по време на войната срещу Хитлеристка Германия. Тя е открадната, както и много културни, исторически, технически и всякакви изобретения от други народи и държави. „Вставай, страна огромная“ е по украинска мелодия. Текстът е писан от някой си Лебедев-Кумач, известен по съветско време поет-стихоплетец. Оригиналната мелодия е създадена в Украйна през 1919 г. от доброволци от Кривой рог, който тръгват да се бият срещу болшевишките отряди на Червената армия. Тя се казва „Повстань, народе мій“ – „Стани, народе мой“, и после е била забравена или поне е стояла в архивите на КГБ и Главното политическо управление на армията. Когато те започват да се готвят първоначално за агресивна война срещу Хитлер, далеч преди 22 юни 1941 г., тази песен е извадена от архивите, с нов текст, но със същата мелодия е нагласена и наречена „Свещена война“.

Десетилетия наред геноцидът срещу украинския народ по време на Сталин, известен като Гладомор, е прикриван или изопачаван. Заради изкуствено предизвикания от съветския режим глад в Украйна през 1932-1933 г. умират между пет и десет милиона души. Точният брой на жертвите не е известен, тъй като съветските власти крият от света ставащото. Съвременна Русия също не признава Гладомора за геноцид. Смята се, че в него са загинали около сто хиляди българи.

Тази истина вече е световно известна. Десетки държави вече гласуваха в своите парламента и признаха за геноцид втория Гладомор. През 20-те години на 20 в. е първият, но той е по-слаб. Вторият – 1932-1933 г., е най-страшният за украинската държава, за украинския народ и въобще в света с покъртителни числа и примери на глад, канибализъм, самоубийства и какво ли не още. Целта е била изтребление на украинската нация, която е втората по численост в Съветския съюз. От нея постоянно сталинските палачи, съветските ръководители са се плашили да не би тя отново да се надигне и да потърси независимост, териториална цялост и свобода. Защото, както казва по-късно и Збигнев Бжежински, „с Украйна Русия е световна империя, без Украйна тя е регионална сила“.

Прикриването на неудобната истина, неотговаряща на официалната пропаганда в Съветския съюз, по време на Втората световна война достига невиждани мащаби. Още в нейното начало се разпространява версията за „враждебен саботаж на германските окупатори“, свързан с взривяването на Днепровската водноелектрическа централа и водохранилище, известни като ДНЕПРОГЕС. През август 1941 г. съветската отбрана в Украйна рухва и единственият способ, с който Сталин решава да задържи настъплението на германските войски, е да взриви стената на гигантското съоръжение.

Едно от чудесата на съветската икономика тогава – най-голямото водохранилище, с най-много произведено електричество. Там са работили безплатно затворници, бригади с доброволци, това е гордостта на Сталин. Да не забравяме, че там има и значителен брой американски специалисти и машини. Хиляда и петстотин предприятия в СССР са построени с американско участие. Те са платени със злато, което е придобито от изнесеното зърно вследствие от Гладомора и загиналите украински селяни. Нещата са навързани. Стената е минирана отдавна и когато германските войски навлизат в равнината, тя е взривена. Съветските власти не предупреждават никого от своето местно население, главно украински граждани, за да не би някой да издаде замисъла им. По официални данни загиват около сто хиляди души украинско население и двадесет хиляди военни от цялата територия на Съветския съюз, които са се отбранявали там на тази полоса. Германските части дават най-малко жертви и техни инженери много бързо възстановяват водохранилището, за произвеждат електричество, което да ползват.

Предаването на п-в Крим от Руската федерация на Украйна през 1954 г. се използва пропагандно и до днес за оправдание на политическите действия на Кремъл. Най-популярното твърдение е, че тогавашният първи секретар на КПСС Никита Хрушчов е подарил полуострова на Киев, защото е украинец.

Точно шестдесет години по-късно, когато Путин и неговия режим нахлуха и превзеха с фалшифицирани избори Крим, тази фалшификация беше извадена и изтупана от праха. Истината е, че Хрушчов през 1954 г. току-що е дошъл на власт. На 5 март 1953 г. умира Сталин, има вътрешни борби в съветското ръководство. Тогава страшната сянка на Берия плаши всички. Хрушчов събира свои съмишленици, сред които е и маршал Жуков и арестуват, а впоследствие разстрелват Берия. Това са все „протуберанси“, заели вниманието на Хрушчов. На него изобщо не му е било до Крим, който винаги е бил една незначителна и губеща област в състава на Руската федерация. Между нея и Крим има около 400 км полоса, където се простира Украйна. Политическото, а и икономическото ръководство на Съветския съюз, в лицето на Министерския съвет, който се занимава с икономиката, взима решение. Министър-председател е Георгий Маленков, който е руснак, а не украинец, събира се комисия, съвещават се дълго и решават Крим да бъде предаден по икономически причини, т.е. на изхранване и отглеждане от Украйна, защото той е губеща област и не носи никакви приходи на Руската федерация.

Сталинският режим носи вината за още едно престъпление, прикрито от официалните власти – тоталното етническо прочистване на Крим, защото „като гранична зона на СССР оттам трябва да бъдат изгонени всички враждебни или колебаещи се в отношението си към съветската власт елементи“.

По указание на Сталин са депортирани около петнадесет хиляди таврийски българи, почти толкова гърци и над четиридесет хиляди татари и т.н. Част от тези хора загиват докато ги преселват в степите на Казахстан и в ГУЛаг в Сибир. Малцина се връщат много по-късно. Полуостровът е наводнен от руски селяни, които не знаят нищо за обработването на южни селскостопански култури, отглеждани в този район – те не са виждали чушки и домати! И когато ги докарват през 50-те години, то през следващите години селското стопанство на п-в Крим бележи тотален срив. Тогава съветските ръководители се хващат за главата, чудят се какво да правят и подобно на анимационното филмче „Умно село“ започват да докарват селяни от южните райони на Украйна. Те имат земеделска култура, отглеждат зеленчуци, градини, грозде и т.н., за да напаснат малко рухналото земеделие на полуострова. Поради тези причини през 1954 г. министерският съвет на СССР, председателстван от Маленков, взима решение, срещу което Хрушчов нито е възразявал, нито го е подкрепял.

Н.Л.: Да завършим с тази аналогия, с която започнахме – взривяването на ДНЕПРОГЕС през 1941 г. и сега язовира „Каховка“ в Украйна. Ние мислехме, че подобни действия са забравени, а те са и забранени от Женевската конвенция и от други международни спогодби. Но се случва отново…

В.Д.: Залети са 64 хиляди кв. км, повече от половин България. Това е поредното престъпление на Путинския режим. Учени, специалисти и експерти в екологията казват, че то е и най-голямото техногенно, екологично и хуманитарно престъпление след края на Втората световна война през 1945 г. – по мащаби, обхват и въздействие. Засега не се съобщава за човешки жертви. Издавени са животните да кажем от зоопарка в Каховка, както и хиляди селскостопански животни. Човешки жертви няма, защото взривът е направен така, че да има по-малка пробойна, за да се изтича водата по-бавно и да залее по-голяма площ. Да не нанесе поражение върху населението, а на околната среда, като превърне тази огромна площ в необитаема за години напред. Специалистите казват, че в мътната, тинеста вода текат гориво-смазочни материали, препарати за химическа обработка на почвите плюс пехотни мини, влачени от водата. Тази почва ще бъде неплодородна и ще се взривява години наред. Пострадали са повече от четиридесет селища и областният център Херсон, т.е. това е една екологична бомба, която Путинският режим залага срещу украинския народ, не срещу въоръжените сили, тъй като така и не успяха да стигнат до пряк контакт с него. Това е типичният терористичен подход да бъде тормозено гражданското население, за да може то да възпрепятства по някакъв начин военните операции, които предстоят да започнат всеки момент от страна на Украйна.

Posted in Християнство и война

Вижте още: