Християнство.бг
На 26 април Виленско-Литовската епархия на РПЦ планира международна конференция в катедралата „Успение на Пресвета Богородица“ във Вилнюс, посветена на 680-годишнината на храма и историята на православието в Литва, както Християнство.бг вече писа за това събитие и постави въпроси за един от участниците в конференцията – архим. Филип Василцев.
Литовската медия LRT.lt също публикува статия, в което поставя още въпроси за други участници в конференцията и съобщава, че е изпратила запитване до Министерството на външните работи на Литва за позицията му по това събитие.
Според изданието сред участниците има лица, известни с публични изявления, съответстващи на проруски наративи. Сред тях е сръбският публицист Огнен Войводич, който след началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна е определял инвазията като „специална операция“ и я е представял като „отговор на евроатлантическия експанзионизъм“. В свои текстове той поставя под въпрос украинската идентичност, описвайки я като политически проект срещу Русия, и публикува в националистическия сайт „Русская народная линия“.
Друг участник е беларуският свещеник Алексей Хотеев, който е наричал събитията от Евромайдана „държавен преврат“, а анексирания Крим „руска земя“.
Във Вилнюс пристига и чешкият свещеник Вацлав Йежек, доктор по богословие, който изразява позиции, близки до официалната линия на Москва – защитава „каноничността“ на структури, свързани с Руската православна църква, критикува автокефалните процеси извън нейното влияние и прехвърля отговорността за конфликти към Запада.
Сред участниците е и епископът на Тарту – Даниил Леписк, викарий на Талинската епархия в Естония, който е заявявал пред ООН, че Естонската църква е под натиск да прекъсне връзките си с Москва. Той защитава връзката с Московската патриаршия като въпрос на вяра и ще говори за историческата приемственост и съвременните предизвикателства.
В списъка е и литовският епископ Амвросий Федукович, който в публични изяви избягва директни отговори относно войната в Украйна и статута на Крим. В програмата фигурира и архим. Филип Василцев, който ще представи доклад, критичен към Вселенската патриаршия.
Въпреки че конференцията е официално посветена на религиозни и исторически теми, участието на част от лекторите поражда опасения, че форумът може да излезе извън рамките на църковния диалог и да се превърне в платформа за политически чувствителни наративи – както в откритата програма, така и в закрити дискусии.
Според Мария Якубовска-Рогалска от Виленската епархия на Руската православна църква целта на събитието е развитие на религиозния диалог и обсъждане на историята и съвременното състояние на православието в Литва. По думите ѝ конференцията е с научен, богословски и историко-църковен характер.
Организаторите подчертават, че подборът на участниците е основан на научна стойност и академичен опит, а политическите възгледи не са били критерий. След журналистическо запитване обаче е отменено участието на свещеник Алексей Хотеев заради негови политически изявления.
Виленско-Литовската епархия заявява, че форматът на конференцията не допуска политическа пропаганда и всички доклади се подлагат на модерация. В същото време припомня позицията си, че осъжда войната в Украйна и се моли за нейното възможно най-бързо прекратяване.
Провеждането на международна православна конференция във Вилнюс с участието на редица противоречиви лектори поражда безпокойство у свещеник Гинтарас Сунгайла, един от първите литовски православни духовници, публично дистанцирали се от клирици, подкрепящи руската агресия.
По думите му значителна част от поканените участници не са професионални историци, въпреки заявената академична насоченост на събитието. „Тъжно е, че на конференция, която обсъжда важни за литовската и украинската държавност въпроси, са поканени непрофесионални историци. Те съставляват мнозинството, докато истинските специалисти са малко“, посочва той.
Сунгайла изразява и тревога относно публичните позиции на част от участниците. „Достатъчно е да се погледнат техните текстове и изявления онлайн – ясно се вижда, че те изразяват проруски възгледи и подкрепят руската агресия срещу Украйна“, отбелязва той.
Свещеникът обръща внимание и на публикации, свързани с участник от Московската патриаршия. „Появиха се разследвания за архимандрит Филип Василцев, който на практика е бил принуден да напусне България. Това също е показателно за контекста“, допълва той.
Особен акцент се поставя върху темите в програмата, които засягат обсъждането на патриаршеските грамоти от XVII век. Документите от 1686 г., издадени от Константинополския патриарх Дионисий IV и Синода, уреждат прехвърлянето на Киевската митрополия под юрисдикцията на Московската патриаршия.
„На пръв поглед това е исторически въпрос, но всъщност е пряко свързан със съвременната геополитика“, подчертава Сунгайла. По думите му подобни документи днес често се използват в политическия дискурс, включително в контекста на войната в Украйна.
Той припомня и изказванията на руския президент Владимир Путин в началото на пълномащабната инвазия, когато е говорил за защита на православните в „югозападна Рус“. „Именно в този контекст историческите аргументи се използват политически“, казва той.
Според отец Сунгайла събитието може да се превърне в платформа за разпространение на определени идеологически наративи. „Формулира се дневен ред – идеологията на т.нар. „руски свят“ се представя по един или друг начин“, посочва той.
В същото време свещеникът не очаква открити провокации, но допуска подобни идеи да се появят в докладите или неформалните дискусии. По думите му това създава риск научният анализ на чувствителни теми, свързани с идентичността и държавността на Литва и Украйна, да бъде изместен от идеологически интерпретации.
Политологът Нериюс Малюкявичюс коментира пред LRT.lt, че е изненадан най-вече от начина на организация на събитието.
„Изненадан съм от този тип планиране“, казва той, като подчертава, че на фона на публичните дебати за влиянието на Московската патриаршия и връзките ѝ с политическия център в Русия, подобни конференции изискват особено внимателен подбор на участниците.
Според него организаторите е трябвало да проявят по-голяма предпазливост, особено предвид факта, че темата за влиянието на Москва и Кремъл редовно се обсъжда както на официално ниво, така и в обществения дебат.
Малюкявичюс поставя и въпроса доколко организаторите действително определят самостоятелно дневния ред, след като той в значителна степен съвпада с наративи, свързвани с т.нар. „руски свят“.
Като възможни обяснения той посочва или инерция – формиране на среда от съмишленици, която се възпроизвежда сама, – или недостатъчно внимание към политическите позиции на поканените участници.
