Християнство.бг
След 43 години като архиерей, посветил се на Македонската църква, митрополит Тимотей си замина от този свят. Не знам как си е представял изпращането си, но най-малко би искал да види това, което се случи вчера в „Света София“ – катедралния храм на Охридската архиепископия, откъдето в течение на историята са изпратени в последния си път голям брой архиереи на тази църква. Там горе, на онзи свят, неговият дух може би ще разбере какво се е случило след физическата му смърт, ако изобщо иска да знае.
А тук долу, в неговата мирска църква, вчера се случи най-големият срам, най-големият скандал, най-голямото неуважение, което един починал архиерей може да понесе.
Епископ Партений вероятно ще остане в историята на Православната църква като единственият викарен епископ, на когото е забранено да служи на погребението на своя митрополит. Забранено му бе да се прости за последен път чрез молитва и богослужба с човека, от когото е приел монашеството; от човека, който е негов отец в духовното му служение.
И не само на Партений, вчера в „Света София“ и на живата Църква беше забранено да изпрати своя кириарх в последния му път, защото именно монашеството на Дебърско-Кичевската епархия е жизнеността както на епархията, така и на Църквата. Храмове, църкви и манастири без монаси и монахини са празно ехо от Божия глас. Но вчера в „Света София“ на всички монаси и архимандрити от Бигорското братство им беше отказано да участват в литургията и опелото на своя архиерей. И да, вчера в Охрид вие не погребахте само Тимотей, вие погребахте Църквата.
Факт е, че утре или вдругиден някои ще ви убеждават в някакви си протоколи, в някакви си решения, изтъквайки някакви практически съображения – на такива трябва свободно да им изплюете в лицето истината, че на викарния епископ на Тимотей и на неговите монаси е било забранено за да служат на опелото по една-единствена причина… За да се задоволи една патологично ревнива суета. И нека тази истина отекне в православния свят, нека стигне и до най-малката монашеска пещерна килия, някъде на края на света. Защото няма никакво оправдание за такъв грях.
Няма човешки разум, камо ли пък християнски, който да проумее подобно отношение. Интересно ми е какво казаха вчера на архиереите от СПЦ и БПЦ, които бяха на погребението и литургията в Охрид, когато ги питаха (а те ги попитаха) защо викарният епископ не служи? Служеше викарният епископ на патриарха на СПЦ, а викарният епископ на покойния не служеше.
Някой сериозно ли мисли, че по този начин вчера са унижили Партений? Отмъстили са му? Заплашили са го? Напротив, трябва да сте наясно, че по този начин те направиха от него жив светец. Издигнаха го на пиедестал, от който никакво очерняне не може да го свали.
Някой сериозно ли си мисли, че след като го няма Тимотей, ще се осмели да посегне (и вече го прави, защото това е посланието от вчера) и да повлече цялата Църква със себе си към разправа с Бигорския манастир? Кажете на такива, че Партений има повече монаси и монахини от вярващите, които онези имат в епархиите си. Защо е необходимо да се съблазняват вярващите и да се предизвикват нови и нови разделения?
Познавах митрополит Тимотей 25 години от нговите 43 години като архиерей на MПЦ-OA. Моята професия и неговото служение бяха преплетени. За разлика от някои други архиереи, с които имам или съм имал приятелски отношения, с Тимотей общувахме строго професионално. Той беше човек, който умееше да бъде смел, умееше да бъде строг, умееше да има остър език, но винаги беше на разположение – коректен, той никога не правеше компромис с възгледите и принципите си и не беше лош човек.
Бяха хубави времена, когато сред журналистите имаше дузина, които веднъж месечно дремеха с часове пред Архиепископията в очакване на решенията на Синода. В онези дни можеше да получим и чай, ако Тимотей кажеше: „Занесете им по един чай, за да не замръзнат…“, а можеше и внезапно да викне по телефона: „Сиктир бре, мискини недни…“ Не го виняхме… защото винаги казваше истината, доколкото му позволяваше мярата. Той винаги вдигаше слушалката на журналистите, дори и по време на синодни сесии. Имаше моменти, в които му звъняхме, за да вдигне с надеждата да чуем какво си говорят… Хубави времена бяха… Сега всичко е различно.
Тимотей не заслужаваше много неща от случващото се и това, което тепърва ще се случва в MПЦ-OA. Може би правилото да не се правят компромиси с принципите и с Църквата беше една от причините политическите актьори да не дойдат на погребението му. Десните го смятаха за ляв, левите не го чувстваха като свой. А той беше лице на Църквата и най-трагичното е, че точно от Църквата днес идват всичките му унижения, и то такива, сякаш измислени по евтин ченгесарски шаблон.
Кой и защо в МПЦ-ОА позволи Петър и Григорий да бъдат комисията за проверка и ревизия на епархиите, ръководени от Тимотей? Единият, за когото Тимотей дори не гласува да стане митрополит, бидейки лице, за което има епархийско църковно решение за уволнение поради финансови злоупотреби, а с вторият в Църквата през всичките тези години бяха като „куче и котка“. Нямаше ли други архиереи в Синода, та тези двамата трябваше да ревизират епархиите? Или решението е нарочно взето по този начин, за да възобнови конфликта в Австралия? Някой сериозно ли си мисли, че в Австралийската епархия, която ръководеше Тимотей, някой би позволил на Петър да прави инвентаризация и одит? Защо е необходимо да се отварят стари рани?
Тимотей ни напусна и неговото отшествие представлява огромно предизвикателство за MПЦ-OA. Той успяваше да реши мното проблеми, докато беше жив, защото беше единственият, който можеше да предотвратява конфликти между архиереите, въпреки че от днешна дистанция изглежда, че тези конфликти са били само замразени, за да се съживят веднага след смъртта му.
Дебърско-Кичевската и Австралийско-Сиднейската са две епархии, в които Синодът ще трябва да избере нови митрополити, независимо от това, че някой вече мъдрува, че за Сидни нямало смисъл да се избира нов архиерей, защото тази епархия била временна и сега, когато Тимотей се спомина, трябвало да се слее с една друга. Познайте с коя?
Но по-голямо предизвикателство е епархията в Охрид. Заради същите патологично ревниви суети само два часа след смъртта на Тимотей започнаха сметки и амбиции кой да влезе в резиденцията му Плаошник. Независимо, че епархията си има викариен епископ, първото решение беше да се определи архиепископ Стефан за „местоблюстител на епархийския престол”. Добре, но това само подсказва, че Синодът на МПЦ-ОА, и то в пълен състав, и именно заради суетата на един човек, от самото начало смята, че викарийният епископ не може да бъде избран за митрополит. Вярно е, че викарият няма право да поеме поста по подразбиране, но е логично, християнско е той да има право да участва в избора. Но не… Управниците на MПЦ-OA, нямайки смелостта да се противопоставят на въпросната персона, преждевременно решават да лишат викария от правото му и изобщо да зачеркнат възможността за негов избор. Сякаш е човек с ограничени административни способности.
По-старата група архиереи може да бъде разбрана, някои от тях вероятно са изнудвани, но какво се случва с младото поколение епископи, които са възпитани в манастирите на МПЦ-ОА? Къде е тяхното християнско съзнание? Къде е импулсът им да се борят за бъдещето на Църквата? Спите ли спокойно, когато виждате и знаете какво се случва пред очите ви? Днес е Партений, но утре ще бъдете вие! Това, което сега се случва с Партений, утре ще се случи с Климент, с Яков, с Николай…
Архиепископ Стефан, който знае да говори за себе си, че от години се опитва да балансира между различните течения в МПЦ-ОА, изтъквайки се като помирител, изнесе емоционална реч в „Света София“ на опелото на Тимотей. Но, дядо Стефане, не са думите проблем… а действията. Църквата не се ръководи от думи. Ръководи се от действия и решителност. А това сега е повратна точка за MПЦ-OA. Зависи от теб! От твоите действия зависи например дали „Света София“ ще стане ставропигия на архиепископията, срещу което Тимотей беше категорично против, или ще си остане епархийски храм. Това със сигурност е първото решение. Всички останали решения ще зависят от него.
Кръстовището има две посоки. Тази, в която вие сте главата, ще остане записана в историята на Църквата.
На пътя в другата посока най-добре да свалите бялото було и да го дадете на Петър. Поне явно ще знаем кой ръководи църквата, и къде, и защо води църквата.
Народът го е казал – каквото правиш, такова ще ти се направи.
И не, не се мъчете ненужно да обвинявате другите. Ако някой може да повлияе върху вашите решения в Синода, никой не може да повлияе на моите текстове!
–––––––––––––
Превод: архим. Никанор
Източник: Religija.mk
