Маргарита Генчева
На 2-ри септември свещ. Пьотр Устинов от Челябинск (РПЦ) пише, че е запретен от служение („на основание 25-то и 39-то апостолско правило“), като дисциплинарната комисия е посочила три „престъпления“, в които се оказва виновен свещеникът и които са причина за запрещението, една – основна и две – второстепенни:
— отказ да чете „молитвата за победа на Светата Рус“;
— използването на руски език в богослужението вместо църковнославянски;
— използване на еднократни лъжички за Тайнството Причастие.
Като първа причина о. Пьотр Устинов посочва нечетенето на молитвата за „Светата Рус“.
Да, действително не съм чел тази молитва. Защо? Защото не разбирам какво означава „Света Рус“. Свят може да бъде човек, живеещ в съгласие с Божията воля, но не и историко-културно, днес несъществуващо държавно образувание на източните славяни от IX век. Освен това, ако под „Света Рус“ се разбира конкретна държава, а под победа – унищожаването на нейните политически врагове, то Църквата, която по определение е наднационална (защото в нея „няма ни елин, ни юдеин“), не може да призовава едни свои чеда да унищожават други свои чеда и още по-малко да моли за това помощ от Небесния Отец. Делото на Църквата е като делото на майката, а делото на майката е да помирява и да се моли за мир между враждуващите си деца!
Относно използването на руски език вместо църковнославянски запретеният свещенослужител разяснява:
Да, действително някои богослужебни текстове четях в превод на руски (например, Евангелието, Апостола, Шестопсалмието, канона на Андрей Критски, литургичните молитви и други текстове). Причините за това са мисионерски. Богослужението, което се извършва в нашите храмове, почти напълно не се разбира от присъстващите (много пъти съм проверявал). Поради това службата се превръща в празнословие, а призивът на Христос „идете и научете всички народи…“ се обезсмисля. (Помня, когато за първи път прочетох Шестопсалмието в превод на руски, след службата към мен се приближиха енориаши и казаха: „Отче, какво четохте днес? Всички плакахме…“. Хората, след много години в храма, за първи път чуха Шестопсалмието).
За третата причина свещеникът пише:
По време на пандемията от COVID-19 с цел безопасност започнах да използвам еднократни лъжички за Причастие (по нареждане на патриарха другите храмове дезинфекцираха лъжичката със спирт). Пандемията мина, но COVID не изчезна и от него продължават да умират хора. Освен това съществуват много други опасни вируси и инфекции, които се предават чрез слюнка. Също така има хора, които физически не могат да се принудят да оближат лъжичка, която е използвана от друг, и поради това години наред страдат от невъзможността да пристъпят към тайнството. Използването на еднократни лъжички премахна препятствието, което пречеше на хората редовно да се причастяват. Разбира се, използването на еднократни лъжички не представлява никакво догматично нарушение, защото се причастяваме не „с една лъжичка“, а с Едното Тяло и Кръв Христови, а в историята на Църквата са съществували различни форми на приемане на Светите Дарове.
О. Пьотр Устинов заключава, че „За щастие, загубата на свещеничеството не е загуба на Христос и Неговата Църква. Свещеничеството е само едно от служенията на Църквата, равностойно на всички останали. Църквата за мен не е йерархия, а хора, които се опитват да следват Христос. Да загубиш (или да не придобиеш) това следване на Христос – това наистина е страшно. А още по-страшно е да подмениш Христос с ужасно политическо идолопоклонство. Всичко останало са дреболии в живота…“.
—————
Източник: ВКонтакте (последно посетен на 04.09.2024)
