Меню Затваряне

Още за св. Атанасий, вярата и София (Сердика)

Свещ. Траян Горанов
Св. Атанасий Велики и св. Кирил Александрийски

Свещ. Траян Горанов

Разхождах се из Уикипедия (богата библиотека от „научни“ материали, която всеки може да попълва и да пише каквото иска) и отваряйки на материал за св. Атанасий, в българската версия (доста по-кратка от английската) попадам на следния параграф: 

„Атанасий е един от участниците в създаването на станалото класическо учение за въплъщението и Светата Троица. Според него Христос и Светия дух споделят една и съща същност (homoousios) с Бог Отец. Според възгледите му, както и преписаното му „Атанасиево Верую“, Светият Дух изхожда от Отца и Сина. В „За въплъщението на Словото срещу арианите“, гл. 9, говори следното: „Давид пее в псалма [35:10] “защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина”, казвайки с това, че ‘защото [Той] с Теб е извор на Живота, защото заедно с Отца Синът наистина е източника на Светия Дух'”. Освен това, активно противопоставяйки се на арианството, според което Христос е част от останалите творения на Бог, Атанасий развива идеята, че Бог е приел тленна форма, за да възвърне хората към безсмъртието, отнето в резултат на грехопадението. През 325 г. Никейският събор приема неговите идеи за Бог пред тези на Арий.“

Нещо не ми се връзва с моите бегли познания. От църковната история знам, че е имало време, когато само св. Атанасий е защитавал правилната вяра, а почти всички останали епископи и царе са се увлекли по мъдруванията на александрийския свещеник Арий. И още, че на Никейския (Първи вселенски) събор се приемат първите 8 члена на Символа на Вярата, като в 8-ми член пише: 

И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

Светият Дух изхожда само от Отца, а не и от Сина. „Филиокве (Filioque) е латинска фраза, която означава „…и от Сина“. Представлява късна добавка от ХІ в. към латинския превод на Символа на вярата, утвърден окончателно през 381 г. на Втория вселенски събор. Включен е от Западната (Римската) църква в нейния догмат за Светата Троица и оповестява изхождането на Светия Дух не само от Бог Отец, както в оригиналния Символ на вярата, „но от Отца и Сина“. Филиокве става един от поводите за разделението на Вселенската църква през 1054 г., тъй като Източната (Константинополската) църква не приема нововъведението.“ (Уикипедия)

Доколкото знам, нито на Никейския, нито на Константинополския (I и II Вселенски събори) е приета формулата „…и от Сина“. Помолих проф. Иван Желев Димитров да провери в гръцките източници. Той потвърди, че в Patrologia Graeca, наистина пише, че Отец заедно със Сина е източник на Св. Дух, но това е въз основа на казаното в Йоан 15:26 „А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене“. Но пък няма основание, като се гледа цялостното творчество на св. Атанасий, което е достатъчно голямо, да се твърди, че е поддържал Филиокве.

София (Сердика)

В част от английската версия на текста за св Атанасий четем следното:

“В началото на 343 г. откриваме, че Атанасий е пътувал от Александрия през Рим, до Галия; днешните Белгия и Холандия и околностите; където Осий Кордовски е бил епископ, велик поборник на православието на Запад. 1Там е бил е на заточение (бел. прев.) Двамата заедно потеглили към Сердика (дн. София). Там е свикан пълен Събор на Църквата в уважение към желанията на римския понтифекс. Самó по себе си пътуването имало огромна задача. На това голямо събиране на прелати, ръководители на Църквата, делото за Атанасий било подхванато още веднъж, тоест Атанасий бил официално разпитан за престъпления и дори убийство (на човек на име Арсений (епископ) и използване на тялото му за магия – абсурдно обвинение; те дори извадили отрязаната ръка на Арсений).2Св. Атанасий дори довел еп. Арсений жив на събора в Трир през 335 г. (бел. прев.)

Съборът в Сердика е свикан с цел разследване на обвиненията срещу Атанасий и други епископи, поради което те са отстранени от своите седалища от Антиохийския полуариански синод (341 г.) и отиват в изгнание. Свикан е според Сократ (E. H. II. 20) от двамата императори, Констанс и Констанций; но според Бароний, от папа Юлий (337–352), (Ad an. 343). В Сердика присъствали 176 епископи. Евсевиевските епископи възразили срещу допускането на Атанасий и други низвергнати епископи на събора, освен като обвиняеми, за да отговорят на повдигнатите срещу тях обвинения. Възраженията им били отхвърлени от православните епископи, около стотина, тоест мнозинството. Евсевианите, като виждат, че нямат шанс да бъдат прокарани възгледите им, се оттеглят във Филопопол (Пловдив) в Тракия, където провеждат опозиционен събор под председателството на Антиохийския патриарх и потвърждават постановленията на Антиохийския Синод.

Невинността на Атанасий е потвърдена на Сердикийския събор. Били подготвени две съборни писма, едното до духовенството и верните на Александрия, другото до епископите на Египет и Либия, в които била обявена волята на Събора. Междувременно групата на Евсевий отишла във Филипопол, където издала анатема срещу Атанасий и неговите поддръжници. Гоненията срещу православната партия избухнала с нова сила и Констанций бил подтикнат да подготви драстични мерки срещу Атанасий и преданите му свещеници. Дадени били заповеди, че ако Атанасий се опита да влезе отново в престола си, той трябва да бъде убит. Атанасий, съответно, се оттеглил от Сердика в Наис в Мизия3Днес Ниш, Сърбия, на 160 км от София (бел.прев.), където празнува Великден през 344 г… Именно Осий  председателствал Сердикийския събор, както по време на Първия Никейски събор, който подобно на Събора от 341 г. признава Атанасий за невинен. Той (Атанасий) отпразнувал последния си Великден в изгнание в Аквилея (днес в Италия, на границата със Словения) през април 345 г., приет от епископ Фортунациан.

Източният епископ Григорий Кападокийски умира, вероятно от насилие през юни 345 г. Пратеникът на император Констанций, изпратен от епископите на Сердикийския събор да докладва за решението на Събора, който в началото е бил посрещнат с най-обидно отношение, сега получил благоприятно изслушване. Констанций бил принуден да преразгледа решението си поради заплашително писмо от брат си Констанс и несигурните условия на делата на персийската граница и съответно той решил да отстъпи. Обаче били необходими три отделни писма, за да се преодолее естественото колебание на Атанасий в искреността на императора. Той преминал бързо от Аквилея до Тревес (Трир, Германия), от Тревес до Рим и от Рим по северния път към Адрианопол (Одрин) и Антиох и Анкара, където срещнал Констанций. Той получил благосклонен отговор от императора и триумфално изпратен обратно в неговия престол и започнал своите паметни десет години мир, който продължили до третото изгнание през 356 г.”

  • 1
    Там е бил е на заточение (бел. прев.)
  • 2
    Св. Атанасий дори довел еп. Арсений жив на събора в Трир през 335 г. (бел. прев.)
  • 3
    Днес Ниш, Сърбия, на 160 км от София (бел.прев.)
Posted in История на Църквата, Публицистика, Светоотеческо богословие

Вижте още: