Християнство.бг
Руският свещеник Анатолий Першин, бивш рок музикант, е оцелял след клинична смърт. Това, което разказва, дава повод за размисъл. Отец Анатолий почина миналата година при автомобилна катастрофа. Вечна памет! Преводът е на Младен Янев.
„Бях намушкан 11 пъти. С последните си сили, кървящ обилно, се влачих по асфалта до линейката. За щастие, тя беше точно там. Последното, което видях, преди да загубя съзнание, бяха силуетите на медиците, тичащи към мен.
Починах по време на операцията. Душата ми напусна тялото и се втурна нагоре. Видях операционната зала, тялото си и лекарите, които се опитваха да ме върнат към живот. Но душата ми – същността ми, с всичките ми мисли – се издигна и напусна пространството през тавана.
Постепенно се отдалечавах и видях нашата планета отвън, а с нея и живота, който бях живял.
В този момент осъзнах, че съм живял напълно погрешно и съм правил погрешни неща.
Исках да се върна на Земята, за да поправя всичко. Само че това беше невъзможно. Нямах тяло. Тоест, усещането ми за себе си остана същото, разбирах и чувствах всичко, но нямах физическо тяло.
Тогава започна да се случва нещо ужасно – аз се озовах в ада. По някаква причина Господ реши да ми го покаже. Беше празно пространство. Огромно пространство и ужасно, смазващо чувство на самота, смесено с болка и необясним ужас, изпълнено с отчаяние. Тогава ми се стори, че съм бил тук цяла вечност.
Едва по-късно разбрах, че едно от значенията на думата „ад” е „сам”. Тоест, адът е място, където Бог не присъства.
Изведнъж, обръщайки се, неочаквано видях голям сребърен ангел с меч в ръцете си. Той се приближи и протегна ръка към мен, сякаш искаше да ме измъкне от това ужасно място.
Оказах се в интензивното отделение. По някаква причина Бог реши да ме върне към живота. Най-удивителното е, че малко преди трагичната ситуация, в която бях смъртоносно ранен, аз уверено се опитвах да докажа на моя приятел, че Бог не съществува.
Вярвах повече в науката, отколкото в религията. Въпреки че Бог ми изпрати предупреждения, опитвайки се да достигне до сърцето ми.
Едва след като се озовах в отвъдното, разбрах, че съм живял погрешно. Върнах се оттам и сега съм дълбоко вярващ човек.
След операцията развих сепсис. Предстоеше ми дълго лечение. Въпреки това, физическата болка не можеше да се сравни с болката, която изпитах в ада.
Преминавах през лечение в продължение на няколко години, но всичко беше напразно. Състоянието ми се влошаваше с всеки изминал ден. Тестовете, които направих във Военномедицинската академия, ясно показаха, че човек с такава кръв не може да оцелее.
След това добрият ми приятел Юри Шевчук ме посъветва да посетя Антониево-Сийския манастир в Архангелска област. Честно казано, вече не вярвах, че някой може да ми помогне.
Първото нещо, което направих, когато пристигнах в манастира, беше да ми направят маслосвет. След това, след като ме настаниха в килията ми, монасите започнаха да се молят за мен. След известно време аз самият започнах да се обръщам към мощите на свети Антоний.
Един ден, докато четях акатист, почувствах, че пространството около мен се изпълва с чудно благоухание. Загубих съзнание. Когато дойдох в себе си, веднага разбрах, че се чувствам много по-добре. Оказа се, че на този ден, за първи път от няколко стотици години, мощите на светеца започнали да излъчват ароматно ухание в църквата.
Така постепенно започнах да се възстановявам. И с радост се заех с всякаква работа в манастира. Исках да направя колкото се може повече за църквата и за Господа.
Манастирът беше в плачевно състояние. Неговото възстановяване стана смисълът на живота ми. Или по-скоро, откриването на негов метох в Санкт Петербург. Разбрах, че това е много по-ценно от рок концертите и аплодисментите на публиката.
Така, няколко години по-късно, църквата „Свети Антоний Сийски” се появи на булевард „Просвещение” в Санкт Петербург. И аз започнах един напълно различен живот, праведен, православен. Като игумен на манастир.
