Ренета Трифонова
Протодякон проф. Андрей Кураев
“Според азбуката на православната духовност не може да се влезе в Царството Христово без съразпятие с Христос, без страдания, без кръст.
Ние празнуваме паметта на много светци, просияли (това е много важна дума, а не шаблон, да просияеш, значи да преодолееш преграда, да си пробиеш път) през “благополучните” векове на християнството. Ако е съществувал техният подвиг, значи е имало и страдания, в които те са усъвършенствали своите души.
Но кой им поднасял чашата на страданията? Да, най-тежката и трудна борба се води със самия себе си и със своите страсти. Да, всяко гонение се подема от духовете на злобата. Но нали действа чрез хората! Кои?
И въпреки че не са малко преследваните от еретическите власти (през онези не толкова редки периоди, поне за историята на Византия, когато императорската власт се отклонявала от православието), най-често страстите и духовете възбуждали гонения срещу светците чрез техните братя, единоверци, често – и сподвижници.
“И макар че скърбите са тежки, никъде няма мъченичество, защото нашите притеснители носят едно и също име с нас” (св. Василий Велики).
Преп. Сергий Радонежки няколко пъти бил принуден да се усамотява в своята обител от братята… И макар че не е малък сонмът от мъченици, убити “от еретиците” и “от безбожниците”, много са и светците, пострадали от нас самите, от православните…”
—————–
“Традиция, догмат, обряд”
