Замислих се за един удивителен факт, който през последните 50 години не ми е минавал през ума. В живота ми имаше петима души, в които ясно видях Христовата светлина (някой ден ще разкажа за тях). Някои от тях искрено смятам за светци. Най-малкото, ако под святост разбираме онази специална Светлина на доброта и любов към хората, която е неизразима с думи. Почти всички те, в една или друга степен, преминаха Кръстния път и бяха ако не мъченици, поне изповедници. Вероятно нямаше да съм в Църквата, ако не ги бях срещнал. Но не става дума за това.
Ето петимата.
Мария Ивановна Скадовская, дъщеря на свещеномъченик Йоан Скадовски.
Отец Василий Агура, осъден да излежи 15 години в концентрационни лагери, защото е „подобрил живота на бесарабските селяни, отлагайки идването на съветската власт“ и излиза като инвалид със счупен гръбнак.
Друг свещеник е о. Василий (не помня фамилията му), който започна служението си в одеската катедрала и беше заточен в отдалечено село заради мисионерство и проповед.
Юрий Сакали е обикновен електротехник и параджия, баща на 8 деца, принадлежащ към евангелските християни.
Отец Георги Еделщайн, който напусна уютната позиция на ръководител на катедрата по чужди езици и търсеше свещеничество в продължение на 25 години, готов да работи заради това като пазач или огняр.
Специално място заема майка ми, дошла при Христос през първата година в университета и едва не излетяла от него след кръщението. Тя беше страстен мисионер и десетки хора дойдоха в Църквата чрез нея.
Никога не съм мислил за националността на тези хора. За мен християните винаги са били особен Божи народ.
Но изведнъж онзи ден разбрах, че всички те са или украинци, или имигранти от Украйна.
Живея в Русия от 36 години. И тук срещнах само един такъв човек – отец Георгий Еделщайн. Да, и той е роден в Киев.
Не правя никакви изводи и не намеквам нищо. Мислех за това за първи път в живота си. И не се чувствам добре.
Свещ. Йоан Бурдин беше задържан в полицията и глобен заради проповед срещу войната в Украйна (тук).
––––
Източник: Телеграм канал на о. Йоан Бурдин