Християнство.бг
Доста често чувам хората да казват: „Как може свещениците да правят или говорят това и това, та нали хората ги следват, нали хората ги слушат?!“
Служих в храма на село Карабаново в продължение на 7 години, а преди мен там в продължение на 20 години беше Георги Еделщайн – свещеник, с когото мислим в много отношения еднакво. И от висотата на скромния ми опит, а и въз основа на опита на моя старши съслужител, мога да кажа: това е илюзия! Хората чуват само този, който искат да слушат. И то дотолкова, доколкото казаното от него отговаря на техните собствени желания и мисли.
Безполезно е да се опитваме да проповядваме на човек, който е морално чист за „руския свят“: виждаме колко хора се оттеглиха от църквата през последните години, а особено през последните два месеца.
Човек, който е вътрешно агресивен („страстен“ в аскетичния смисъл), дори в Евангелската проповед на Христа намира повод за омраза (срещу католици, баптисти, еретици, либерали – няма значение срещу кого. Все още не мога да забравя един дякон, който после стана свещеник, и който с мно-о-о-го ласкава усмивчица казваше: „А, католиците ли! Та те всички ще отидат в ада!“).
7 години заедно с отец Георги проповядвахме в храма всяка седмица (преди това той говореше тези неща без мен 20 години) и не забелязах през това време нашите енориаши някак да са се променили. Нито към по-добро, нито към по-лошо.
Признавам си, аз придавах твърде голямо значение на казваното от мен.
Говорих за любовта и милосърдието, за състраданието, за кръста, за способността да се правят жертви и да се проявява търпение…
И когато дойде моментът на истината се оказа, че всеки един е движен от същността си, а не това, което е чувал в храма в продължение на 20 години. Някой отиде и предаде, някой в съда на външните (не църковен съд) свидетелства срещу свещеника си, някой в шепот изрази думи за подкрепа, но повечето мълчаха. И нито един – нито шепнейки, нито с пълен глас – не изрази съчувствие към тези, които биват убивани.
Така че няма нужда да обвинявате лошите пастири. Човек винаги е свободен в своя избор. Това е право, дадено му от Бога и никой не може да му го отнеме. Не казвайте, че сте били измамени – вие сами сте искали да бъдете такива. Не казвайте, че сте били принудени – вие сами отказахте да се борите за свободата си. Не казвайте, че не сте знаели – затворихте очите и запушихте ушите си.
Някой може да се обиди от думите ми, но аз не съдя, не упреквам и не слагам етикети на никого. Просто ви моля да не си създавате илюзии. Да, „добрият пастир“ е в състояние да изправи пътя на човека, но само ако сърцевината на този човек не е изгнила, ако вътрешната му светлина не се е превърнала в тъмнина. Но това винаги ще бъде изключение, чудо. Като цяло, стадото ще диктува на „пастира“ това, което иска да чуе от него. В думите за „слепец води слепеца“ е обичайно да се акцентира върху водещия. Но нима само за „началстващите“ Господ изрича тези думи?
Зрящите не се нуждаят от водач. Те виждат светлината и отиват при нея. А слепите хора ще изберат достоен водач от средата си и заедно ще го последват до най-близката пропаст. И съдбата на този, който се опитва да застане на пътя им, не е завидна…
–––
Превод: архим. Никанор
Текстът е от телеграм канала на автора.
