Ренета Трифонова
След новината за църковното наказание, което Българският патриарх Даниил като Софийски митрополит наложи на игумена на Църногорския манастир архим. Никанор, дойде и неприятната изненада от внезапното и необяснимо преместване на неговия събрат и приятел отец Константин Стойчев, който служеше от ръкоположението си в храм „Св. Петка“ в Брезник. Свещеникът без предупреждение беше преместен в село Червен брег в Дупнишка община. Тъй като това е поредното преместване на свещеник в Софийска епархия без никакво обяснение, обърнахме се към него за коментар. Междувременно беше публикувано и писмо от кмета на Брезник до Софийския митрополит, в което той застава на страната на свещеника. Интервюто поставя важните и неотложни въпроси за правата на свещениците в БПЦ, които дълго време бяха избягвани и неглижирани, и които се нуждаят от адекватно решение.
– Отец Константине, тези дни разбрахме от Вас, а и вече от медиите, че ще се разделите с вашата енория – храм „Св. Петка“ в гр. Брезник, където служите от 2009 г. Вие сте поредният свещеник в Софийска епархия, който е преместен и който ще се раздели с енорията си. Има ли конкретна причина, беше ли ви обяснено защо?
– Още когато патриарх Даниил встъпи в длъжност, обеща на архимандрит Никанор, че ще продължим да работим. В тази връзка от мен беше поискан списък с проектите – сегашните и предстоящите. Такъв списък аз предоставих и в последствие бях отстранен от всички описани храмове и манастири. Обикновено това се предхожда от обаждане: „Благословете, имате ли проект за този манастир?“ Аз отговарям: „Да“. „А кой е проектантът?“ Една седмица след това разбирам, че вече не отговарям за него. Сега ме отстраняват от основната енория, която държа 16 години и ме изпращат в с. Червен брег, Дупнишка община. Аз нямам нищо общо с община Дупница – 16 години служа в Брезник, създал съм добра енория, доволен съм от труда си.
Искам да направя една отметка, тъй като хората, които четат, не са наясно с нашата ситуация. Когато дойдох в енорията, богослуженията се водеха спорадично, а двете църкви бяха затворени, манастирите и църквите в околността бяха в тежко състояние и разруха. В резултат на много усърден труд (основно заслугата е на архимандрит Никанор) успяхме да създадем възможност БПЦ да бъде бенефициент в ПРСР и така впоследствие реализирахме успешно 20 проекта в околността, а в страната се ремонтираха над 300 църкви и манастири. Никога не ни е възлагано послушание да се занимаваме с това, но имахме дълг към нашата майка – Църквата, който ние не можехме да пренебрегнем. Съответно и всички разходи по нашата дейност сме извършвали за наша сметка: много пъти съм вземал пари от съпругата си, за да платя някоя такса, или да си заредя колата с гориво, така че ако не беше вярата, щяхме отдавна да се откажем.
Към момента живея в апартамент с площ 70 кв.м. – притежавах го, когато станах свещеник – нямам други апартаменти в София или където и да е, карам автомобили „Опел“ и „Фолксваген“ на 10 и на 7 г. и имам два ипотечни кредита. Нямам пари по сметка, а през мен, като мениджър на проектите, преминаха около 10 млн евро, инвестирани в активи на Софийска митрополия.
Когато слушам думите на св. ап. Павел: „Кой войник служи някога на свои разноски?“ (1 Кор. 9:7), искам да извикам: „Аз“. Защото правихме нашите проекти най-често въпреки всичко и всички и Бог невидимо помагаше в това наше нелеко начинание.
Към момента двете църкви в Брезник са ремонтирани, в града има обособени две енории, които се обслужват от двама свещеници, има редовен енорийски живот и макар населението на града да е три хиляди души, двете църкви се самоиздържат. Благодарим на нашите дарители, света Петка и свети Георги да ги поживят!
– В Българската църква много пъти през годините след 1989 г. сме ставали свидетели на разрушени енории, на разделени с тях свещеници, които са били обвинявани несправедливо и без повод са били местени. Вие имахте ли предизвестие според трудовото законодателство, беше ли уведомено настоятелството, енорията, че ще се раздели със свещеника си?
– Както вече споменах, аз се досещах какво ще се случи, но предизвестие не сме имали. По образование съм ветеринарен лекар, работих преди в ДВСК – София, впоследствие завърших семинария и магистратура към БФ на СУ.
В Софийска епархия свещениците са в положението на крепостни селяни – нямат права, а само задължения. Повечето свещеници нямат друга професия и не могат да са конкурентни на пазара на труда, което автоматично ги прави роби на своя архиерей, и ако той пожелае да ги изпрати в село Червен брег, или което и да е друго село, свещеникът нито бива питан, нито бива уведомяван; взима листа хартия със заповедта и животът му се срива, само защото най-отдолу е подписа на патриарха.
Определено в епархията има страх и напрежение, атмосферата е тягостна, хората са притеснени, при нас стана практика свещеникът да бъде изгонен от енорията си, въпреки че я е създал и е кръстил, въцърковил, венчал хората в нея.
Та нали при ръкоположението пеят песнопения от тайнството Венчание – свещеникът е венчан за енорията си! А след това, когато ти харесат вече създадената и разработена енория, взимат я и те захвърлят някъде, за да започнеш от нулата. Аз моята нула съм си я преминал, има достатъчно млади свещенници, които да се доказват. Това обаче е една от причините да искам да напусна епархията, само че този път няма да съм „политически коректен“ и няма да мълча. Ще постъпя като Господ Иисус Христос, когато казва на онзи, който му ударил плесница: „Ако говорих зле, докажи злото, ако ли – добре, защо Ме биеш?“ (Йоан 18:23).
– Като споменахте европейските проекти, нека припомним, че сте първият председател на църковно настоятелство в България, който успя да ремонтира храма си по европейски програми. Колко проекта общо реализирахте?
– Слава Богу, мога да кажа, че сме със завиден опит в администрирането и реализацията на проекти с европейско финансиране – имаме 20 реализирани проекта, както и предложение заедно с екипа ни да предоставим нашия опит и експертиза на по-нуждаещи се, така че ще продължим да работим за нашата майка Църквата.
– Има ли връзка според Вас преместването ви със случая на отец Никанор? Вие често му помагате. Възможно ли е да сте преместен без обяснение заради посрещането на украинските деца в Църногорския манастир?
– Бог допусна да се случат тези гонения заедно с отпътуването на децата така, че да се открият помислите на много сърца. Всички знаят, че ние сме приятели от деца, ясно беше, и че щом гонят него, ще подгонят и мен. Моето гонение започна през месец март, когато ми взеха основните манастири, сега само го довършват, но както казва Свещ. Писание: „Понеже те сееха вятър, буря ще пожънат“ (Осия 8:7).
– В една от медиите беше споменато голямо текучество на кадри – десетки свещеници искат да напускат Софийска епархия, мнозина от тях вече са освободени, а вашата епархия е голяма и с много възможности. Как си обяснявате това?
– Търпението има граници. Когато му дойде вповече на един свещеник, той търси начин да промени нещата, а ако не може, търси друга епархия. Доколкото знам, над 70 свещеници от Софийска епархия са напуснали или сега напускат. Допреди година и половина не мислех, че ще напусна епархията, но при тези обстоятелства не виждам други варианти.
– Но ние живеем в 21 век, вече сме в Шенген, скоро ще бъдем и в Еврозоната! Хората могат свободно да се придвиждат от една страна в друга в Европейския съюз, но в същото време свещениците, независимо от това, че са граждани като всички останали, могат да бъдат местени като крепостни, както споменахте, без обяснение. Какво говори подобно отношение към духовенството у нас?
– Църквата няма механизми, или поне такива не са ми известни, с които свещенството да може по някакъв начин да се защити при репресиране от страна на висшия клир, тъй като правилата и каноните са изготвени от епископите през вековете и съответно защитават само едната гледна точка. Нека не забравяме, че чак в началото на ХХ век официално е премахнато робството, дотогава на робските пазари в турската империя свободно е можело да си купиш мъж, жена или дете – най-често бели, откъдето идва и английската дума за роб, така че отношенията в църквата, освен че са архаични, са остатък и от друго време. Хартата с основните права на човека е неприложима към българското свещенство – към момента на повечето свещеници, които искат да се преместят, не им е дадено отпустно писмо, с което се нарушава правото на свободно придвижване.
Член 13 от Всеобщата декларация за правата на човека гласи, че всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира къде да живее във всяка държава, както и да напуска всяка страна и да се връща в своята. Това е фундаментално човешко право, което гарантира свободата на движение и пребиваване. Освен него, е нарушено и правото на свободно изразяване и мнение, тоест правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, което е основно човешко право в свободния свят!
Бавят се и отговорите на писмата на свещениците. Обичайният срок за отговор в официална институция е 14 дни, но в Софийска митрополия отговарят на писма само когато искат, а огромно количество писма просто си стоят без отговор. Защо? Или там са забравили Христовите думи: Човешкият Син не дойде, за да Му служат, но да послужи! (Марк. 10:45).
И още: „Който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде слуга“ (Мат. 20:27). В крайна сметка кой на кого служи? Или по пилатовски ще си измият ръцете и ще питат: Що е истина? Впрочем, с действията си към нас те доказват, че ако Христос дойде, ще ги изобличи в очите, а те ще Го разпънат още веднъж.
Все пак, тези отношения трябва да се регулират с гражданското законодателство, тъй като често се стига до произвол – могат да свидетелстват много свещеници. Освен това, какво се случва, ако църквата е овладяна и подчинена на други структури и държави? Мисля, че ДАНС и законодателната власт трябва да се самосезират.
– И за да завършим с по-светли тонове, разкажете ни за летните православни лагери за деца – Вие сте сред първите свещеници, които организираха такива в Църногорския манастир.
– Детските лагери са едно от най-успешните ни начинания и са заслуга на моята презвитера Малтена Стойчева, която е завършила Богословския факултет на СУ и е работила като учител по вероучение. Тя първа започна да организира лагери за деца, като постепенно във времето се изчисти концепцията спрямо нуждите на децата. Те се чувстват добре, развиват се много добре, за което свидетелстват и родителите. Факт е, че се създава здрава среда, която съществува и извън манастира. Децата общуват, търсят се и поддържат контакт едни с други и след приключването на летните лагери. Всъщност лагерите обикновено са три, като основният е през лятото за 10-14 дни – имаме един преди училище, един пролетен и ако успеем, правим и през другото време (Виж: Приключи втората смяна на детския лагер в Църногорския манастир)
* * *
В предаване на БНТ отец Константин разказва за обновения храм „Св. Петка“ в Брезник, където е служил от ръкоположението си през 2009 г.
