О. Харалмпос Пападопулос
Да постя означава да очаквам Бога.
Да оставам гладен, за да се заситя с Бога.
Да оставам гладен, за да разбера, че нищо и никой не може да ме засити.
Постът е едно очакване, както казва старецът Емилиян Симонопетритски. Постя и чакам Бога.
Чрез поста и молитвата се срещам с Бог.
Не го ангажирам, но му казвам „тук съм и искам да съм до Теб.‘‘
„Ще чакам колкото трябва, стига ми дори и един миг с Теб.‘‘
Онази празнота от глада не я запълвам с друго, нещо малко и фалшиво.
Чакам, докато дойде Онази храна, която ще засити глада ми. И тази храна е самият Бог.
Постя, моля се и бдя. Колкото мога и колкото ми приляга.
Малко само? Да, малко. Но го правя, не го занемарявам, защото не мога да се справя с по-голямото. Може да е малко, но не отказвам да го направя, само защото не е нещо голямо и велико.
Правя малки стъпки, променям навици и убеждения, създавам нови разкази за мен, за останалите, за живота.
Няма начин Бог да не се появи. Дори и да изглежда, че не е там.
До теб, с теб, на съседното столче, на съседната пейчица, в стаята ти, много пъти на пода, където болката и отчаянието те връхлитат, в болестта ти, Той е Там.
Не бързай, не бъди нетърпелив, не го заменяй с нищо друго. Почакай и ще дойде, ще те изпълни със светлина.
Какво ще почувстваш ли? Радост. Но радост, която не зависи от това дали проблемите ти ще се решат. Искам това да го разбереш. Няма да станеш радостен, защото ще решиш всичките си проблеми, а защото ще бъдеш изпълнен с Божията благодат.
Какво друго ще почувстваш? Мир. Спокойствие и сладост. Ще се отпуснеш в прегръдка, която не виждаш, но усещаш; прегръдка, която обгръща цялото ти същество, тялото, ума и душата ти. Тя е там, държи те здраво, напътства те и ти дава отмора. Не ти позволява да изпаднеш в отчаяние и безнадеждност. Дори и само да я докоснеш, ще те спаси в последния миг.
Така че, нека погледнем на поста като очакване.
Да огладнеем много и да не ядем нищо фалшиво и безполезно, докато не се наситим с Христос.
Няма да станеш от масата на живота, докато не си вкусил Бога.
Ще дойде ли? Със сигурност, стига да изпитваш истински глад.
––––-
Превод от гръцки език: Радина Райкова