Ренета Трифонова
Ренета Трифонова
След загубата на Виктор Орбан в Унгария и след като вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс според политически наблюдатели е допринесъл за ускоряване на този процес чрез публична подкрепа и визита, част от българските орбанисти не успяха да приемат резултата. Вместо това започнаха да налагат тезата, че с новия лидер Мадяр „в Унгария е спечелило дясното, консервативното и националистическото“, без да си дават сметка какъв беше политическият модел на Орбан и защо именно те го подкрепяха до този момент.
С подобни интерпретации обаче отново се избягва честният анализ защо тази загуба беше очаквана. Съвременният неоконсерватизъм, чиито ярък представител беше съкрушително изгубилият Орбан, често се разглежда като идеологически хибрид – съчетаващ консервативна реторика с практики на силно централизирана власт и зависимости. Унгарците живяха този модел в продължение на четири мандата, докато постепенно не започнаха да се проявяват неговите метастази и ясно изразените връзки с руските политически и икономически среди в лицето на олигарсите – неокомунисти и корупционери.
В този контекст е трудно да се поддържа тезата, че подобен модел може устойчиво да се възпроизвежда в други европейски държави като Унгария или България, която също е изправена пред политически избори. Дори и при евентуална изборна победа у нас на подобен тип лидер, това би било по-скоро временно явление, обусловено от разпокъсаността на вота, тъй като подобни политически конструкции се крепят на силна централизация и контрол върху институциите, а не върху обществено доверие.
Падането на Виктор Орбан след 16 години на власт не е просто вътрешнополитическо събитие за Унгария. Загубата на Орбан беше много важна заради края на войната в Украйна. Затова е добре да се каже, че Орбан изгуби, за да спечели Европа и Украйна. И тъй като основна движеща идеологическа сила на този неоконсервативен националистически модел и на тази война е Руската църква, това събитие може да се окаже повратна точка за една по-малко видима, но стратегически важна мрежа – присъствието на руски религиозни лидери в сърцето на Европейския съюз.
В този смисъл загубата на Орбан може да се тълкува като фактор, който укрепва позициите на Европа и Украйна, особено след изтеклите стенограми от разговорите с руския президент Владимир Путин, в които се чете как Орбан директно му предлага услугите си.
В същото време една от ключовите идеологически опори на този модел остава Руската православна църква, която все по-често се разглежда като инструмент на руската външна политика. В продължение на години Будапеща се утвърди като особена зона на комфорт за представители на Московската патриаршия. Управлението на Орбан не просто толерираше това присъствие, но в ключови моменти го защитаваше на европейско ниво.
Най-яркият пример остава случаят с Руския патриарх Кирил. През 2022 г. той беше предложен за включване в санкционния списък на ЕС заради откритата си подкрепа за войната на Русия срещу Украйна. Именно Виктор Орбан блокира тази стъпка – ход, който предизвика сериозно напрежение в Брюксел. Но Кирил не е изолиран случай.
Фигури като митрополит Иларион Алфеев – дългогодишен „външен министър“ на Московската патриаршия – също намираха благоприятна среда в Централна Европа, включително в Унгария. През юни 2022 г., след заседание на Синода на Руската православна църква, Иларион беше отстранен от поста си на председател на Отдела за външни църковни отношения на Московската патриаршия, освободен от длъжност като Волоколамски митрополит и назначен за митрополит на Будапещенско-Унгарската митрополия. Иларион получи унгарско гражданство за по-малко от три месеца.
Според твърдения на неговия бивш иподякон Георги Сузуки, цитирани от международното издание The Tablet, митрополитът е изиграл роля в това патриарх Кирил да не бъде подложен на санкции от западни правителства и е действал като посредник между Москва и политическия елит на Унгария.
Сузуки заявява пред The Insider, че по време на мандата си като митрополит на Будапеща и Унгария Иларион е поддържал близки отношения с фигури от администрацията на Виктор Орбан и е функционирал като „мост между руските и унгарските власти“.
Митрополит Иларион Алфеев играе ключова роля чрез ръководството на Будапещенско-Унгарската епархия и организира руските православни енории в страната. Руската църква в Унгария е активна, като се отбелязват случаи на узурпиране или поемане на контрол над исторически църковни имоти (напр. гръцки църкви), които попадат под юрисдикцията на почетния митрополит. Така Унгария става част от по-широката стратегия на руското влияние в Централна и Източна Европа, където църковните мрежи служат за укрепване на проруски позиции.
Илюстрация за това влияние са редица събития, в които Иларион участва в Унгария и които трудно могат да бъдат разграничени от политическия си контекст. На 6 септември 2021 г. той изнася откриваща лекция на Международния евхаристиен конгрес в Будапеща, подчертавайки сближаването между православни и католици. След назначението си през юни 2022 г. той провежда срещи с представители на изпълнителната власт в Унгария за помощ на преследваните християни, след което Унгария отхвърля санкционирането на религиозните лидери и по-специално санкциите срещу патриарх Кирил. В същия период участва и в срещи с православни йерарси в региона, засилвайки връзките между Балканите и Централна Европа. През април 2023 г. митрополит Иларион провежда лична среща с папа Франциск по време на визитата му в Унгария.
Политическите наблюдатели неизбежно поставят и въпроса за бъдещето на руските църковни активи в Будапеща. След като Иларион е освободен от всички длъжности през декември 2024 г. заради избухнал сексскандал и е изпратен в Чехия, а управлението на епархията е поето временно от Рязанския митрополит Марк, през февруари 2025 г. Руската православна църква прехвърля част от своите активи от Карлови Вари към Будапеща, за да избегне потенциално замразяване от чешките власти. Това включва и собствеността върху църквата „Св. св. Петър и Павел“, поставена под юрисдикцията на Будапещенско-Унгарската митрополия. Два месеца по-късно чешкото разузнаване разкри руски агенти и операции на влияние чрез РПЦ в Карлови вари, където Иларион Алфеев беше изпратен „на покой“.
Един от най-често обсъжданите случаи в публични анализи е свързан с храма „Св. Николай Чудотворец“ в центъра на Будапеща — исторически православен храм, първоначално свързан с гръцката общност, който постепенно преминава под контрола на руската юрисдикция през втората половина на XX век и остава под нейно управление и днес. Според изследвания за църковното влияние в региона този процес се разглежда като част от по-широко преразпределение на църковни имоти и юрисдикции в Унгария, което укрепва позициите на Московската патриаршия в страната.
Един от най-силните примери за институционалното присъствие на Руската православна църква в Унгария е и държавното финансиране, отпуснато от правителството на Орбан. През 2017 г. Будапеща одобрява субсидия в размер на над 8 милиона долара (около 2,4 милиарда форинта) за реставрация на ключови православни храмове, включително катедралата „Успение Богородично“ в Будапеща, църквата „Св. Троица“ в Мишколц, храм „Св. Николай“ в Токай и нов православен храм в Хевиз. Средствата са насочени към структури, контролирани от Будапещенско-Унгарската епархия на Московската патриаршия – факт, който превръща държавата във финансиращ фактор на руското църковно присъствие в Европейския съюз. Така се осъществява реалното влияние: чрез енории, недвижими имоти, институционални права и контакти с местната власт, които превръщат Унгария в устойчив център на присъствие за Руската православна църква в рамките на ЕС.
Докато Унгария предоставя държавни субсидии за реставрация и поддръжка на православни храмове, включително обекти под юрисдикцията на Московската патриаршия, в повечето други държави от Европейския съюз подобна практика е или силно ограничена, или напълно отсъства. В по-ясен контраст разликата между Унгария и останалите държави от ЕС може да бъде обобщена така: в Унгария държавата директно или индиректно финансира реставрация и поддръжка на църковни обекти, включително структури, свързани с Московската патриаршия; в Германия религиозните общности се финансират чрез системата на църковния данък и в рамките на признати местни църкви; във Франция действа принципът на светската държава (laïcité), при който религиозни институции не се финансират, освен като част от културното наследство; а в Нидерландия религиозните организации се издържат основно чрез частно и общностно финансиране. Така унгарският модел се откроява не само като религиозна политика, а като геополитически прецедент, при който държавно финансиране достига до структури, директно свързвани с външнополитическите интереси на Москва.
Нека не забравяме, че Виктор Орбан беше близък и желан партньор не само от Руската, но и от Сръбската църква – другият верен сателит на Кремъл. През септември 2022 г. в централата на правителството на Унгария в Будапеща Сръбският патриарх Порфирий му връчи най-високото отличие на СПЦ, орден „Свети Сава“ I-ва степен в знак на благодарност „за утвърждаване на традиционните християнски ценности, за безкористната подкрепа на епархията на СПЦ в Будапеща и за изключителния принос за укрепване на приятелството между двата съседни народа“. На това отличие Орбан отговори, че „не можем да спечелим битката за душата на Европа без православните братя“.
Как ще продължат да действат занапред руските църковни структури в Унгария – дали това ще се случва на границата между религията и геополитиката – пространство, в което управлението на Орбан демонстрираше необичайна толерантност за страна членка на ЕС, предстои да разберем. Но именно тук идва ключовият въпрос след изборната победа на Петер Мадяр: ще остане ли Унгария „европейски остров“ за руски църковни лидери, включени в санкционните списъци на Украйна като митрополит Иларион Алфеев?
Първите сигнали сочат, че новото правителство ще търси по-тясно съгласуване с европейската политика спрямо Москва. Това неизбежно ще постави на дневен ред теми, които досега бяха системно блокирани, включително възможността за санкции срещу религиозни фигури, свързвани с подкрепа за войната. Подобна промяна би ограничила каналите, чрез които Русия упражнява влияние в Европа извън традиционните дипломатически и икономически механизми. В този смисъл става дума не просто за отделни личности, а за цяла мрежа от контакти, институции и зависимости.
Разбира се, не бива да се очаква рязък обрат. Руската православна църква разполага с дългогодишни връзки в Европа, а религиозната дипломация по дефиниция действа по-бавно и по-незабележимо от политическата. Но промяната в Будапеща премахва един от ключовите ѝ опорни пунктове.
След 16 години, в които Будапеща често действаше като защитен коридор за фигури, свързвани с Кремъл – включително представители на Руската православна църква – новата власт в Унгария ще трябва да реши дали да запази този модел или да го прекъсне. За личности като патриарх Кирил и митрополит Иларион Алфеев това може да означава край на едно от последните удобни пространства за влияние в рамките на Европейския съюз.
В по-широк идеологически план евентуалното отслабване на политическия модел, свързван с Орбан, ще има сериозно отражение и върху дискурса за т.нар. „традиционни ценности“ в Европа — рамка, която в последните години активно се използва от Руска православна църква и в останалите поместни църкви на страните от бившия Източен блок на СССР.
Процесите, които клокочат в Унгария ще имат влияние върху цялата външно- и вътрешнополитическа обстановка в ЕС, върху предстоящи избори и върху медийния комфорт на близки до политиката на Орбан. Припомняме, че през юли 2021 г. международната неправителствена организация „Репортери без граници“ включи Виктор Орбан в своя годишен списък на „враговете на свободното слово“.
Само месец по-рано той беше сочен като основен защитник на християнството, а през същата 2021 г. медиите отбелязаха „рехристиянизацията“ на унгарските училища заради амбицията на Орбан да насърчава християнските ценности чрез „консерваторска революция“. Само три години по-късно обаче – през февруари 2024 г. – Будапеща се изправи на протест срещу решението на властите да помилват обвинен в педофилия заместник-директор на детски дом, след като унгарски медии разкриха, че Орбан е лобирал за него.
Промяната в Будапеща не засяга единствено политически и институционални баланси, а може да доведе и до пренареждане на идеологическите съюзи, които доскоро намираха опора в консервативната реторика и я използваха в държавната политика и религиозната дипломация. Това отваря въпроса дали в рамките на Европейския съюз няма да започне постепенно отслабване на един модел, в който „традиционните ценности“ функционираха и като инструмент за геополитическото влияние на „руския свят“.
Унгария тръгна по път на промяна и преодоляване на остатъците от комунизма. От нас зависи дали ще я последваме или ще останем последната страна в ЕС, която продължава да се самозалъгва с мита за „традиционните ценности“ в Църквата като заместител на истинския евхаристиен християнски живот — „ценности“, които подменят вярата в Христос с идеология и се превръщат в удобен инструмент на всяка власт, която се страхува от общественото доверие.
