Маргарита Генчева
Пазете свободата, където я има! Култивирайте я, създавайте я, носете я, където и да ви прати животът. Ценно съкровище е свободният дух в днешния тоталитарен свят на мегаломания, връщане на империите и възраждане на диктаторските режими.
Хубавата енория, общността, събрана в Христовата любов и радост, не е даденост, нито се подразбира. Единственият начин да запазим свободата, е самите ние да сме свободни по дух. Христос ни носи свобода, която никой не може да ни отнеме.
Този образ на църквата като на тоталитарна структура е виртуален. Това не е автентичното християнство, нито Църквата е военизираната структура, която на Североизток се опитват да създадат.
Църквата не са наредените в много редици войници с пагони, които императорът, пардон – патриархът, дарява с църковни награди за земни победи.
Църквата не е официалната церемония, на която главната пропагандаторка на „Канал 1“ бива награждавана за чудесна работа.
Църквата – това са лишаваните от сан свещеници, защото се осмеляват да следват Евангелието, дори когато то противоречи на заповедите на по-висшите от тях в йерархията.
Църквата – това са прекрасните енорийски вечери, които споделяме един с друг и когато сме събрани в любовта на Христос. И най-вече: Евхаристийната трапеза, на която се събираме „един другиго и целия наш живот на Христа Бога да отдадем“.
Живеем в две паралелни вселени: в едната Вселена съществува подобие на Църквата, което е всъщност неин отровен двойник. В тази Вселена църквата е поредното министерство и придатък към властта на Императора.
В другата Вселена е съвсем различно. Църквата – това е малкият прихлупен селски храм, в който се извършва Литургия. В единия ъгъл деца играят своите игри, чрез които прославят Бога на своя език. Съществува една радост, която пронизва като електричество цялото пространство. Радост, която се излъчва от погледите на стоящите наоколо хора.
По какво се различават двете вселени? В едната има Радост, Неговата радост. А в другата има мъка и … смърт. Има война. И пагони. И награди. И официализирани речи. И лицемерие, фалшиви усмивки, измъчени погледи и страх.
