Ренета Трифонова
На 16 април българската история събира в себе си едновременно памет за едно от най-тежките престъпления и размисъл за устоите на държавността. Датата ни връща 101 години назад към атентата в църквата „Света Неделя“ и ни поставя в настоящето, в което обществото отново говори за върховенство на правото чрез институции като Конституционен съд и Върховен касационен съд.
Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-големият терористичен акт в историята на България. Извършен е на 16 април 1925 година, Велики четвъртък, от група дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП), които взривяват покрива на църквата „Света Неделя“ в София, тогава „Св. Крал“.
Храмът се превръща в сцена на невиждана трагедия. По време на опелото на генерал Константин Георгиев взрив разрушава купола и отнема живота на над 200 души, включително деца, ранявайки стотици. Сред жертвите са висши военни, представители на държавния елит – 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3-ма депутати. Замислен като удар срещу държавността, атентатът показва колко разрушителни могат да бъдат политическата крайност и идеологическата омраза, когато преминат границата на човешкото и допустимото.
Десетилетия по-късно същата дата е натоварена с различен смисъл. Днес България отбелязва делото на онези народни представители от Учредителното събрание във Велико Търново, които вместо препоръчания от Берлинския конгрес Органически устав изработват Търновската конституция, подписана от тях на 16 април 1879 г. Точно в Търновската конституция е регламентирано разделението на трите власти – законодателната, изпълнителната и съдебната, за което е важно да си припомняме не само на 16 април.
На този ден България отбелязва и 35-ата годишнина от създаването на Конституционния съд на Република България през 1991 г. – ден, отбелязан тържествено във Велико Търново, в сградата на музей „Възраждане и Учредително събрание“. Честването събра представители на държавната и църковната власт, както и юридическата общност. Велико Търново е символичното място, където е приета първата българска конституция – представители на институциите подчертаха значението на устойчивостта, предвидимостта и независимостта на правосъдието. В изказванията им се открои една обща линия – че законът не трябва да бъде подчинен на конюнктурата, а да служи като стабилна рамка за защита на правата и за функционирането на държавата.
Бяха поставени и важни въпроси за границите на политическото влияние върху правото, за баланса между институциите и за отговорността при промени в Конституцията. Напомнено бе, че основният закон не е просто инструмент на текущото управление, а дългосрочен обществен договор, който изисква внимание, мярка и съзнание за последиците.
В този контекст ролята на Конституционния съд изглежда особено важна. Те са призвани да бъдат коректив, когато границите се размиват, и гарант, че правилата важат за всички. Именно такива институции са отговорът на обществото срещу произвола – независимо дали той идва под формата на насилие или на подмяна на правото.
„Сега юристите в Република България са призвани да бранят демократичните принципи и ценности, въплътени в новата ни Конституция от 1991 г., а предизвикателствата пред тях са големи, защото много отдавна обществото ни би трябвало да е разбрало, че правовата държава не е даденост и са нужни усилия, за да я опази“, пише на страницата си в интернет ВКС.
Българският патриарх Даниил бе поканен на тази годишнина във Велико Търново от Великотърновския митрополит Григорий по повод Деня на Търновската конституция и важната годишнина. Той подчерта, че историческите уроци на българската държавност не трябва да се разглеждат само като част от миналото, а като морален ориентир за съвременното общество. Търновци отбелязват, че за първи път от 30 години патриарх отново идва в старопрестолната столица.
Нравственият ориентир обаче се изгражда с памет за миналото и решимост неговите грешки да не се повтарят. Панихида в митрополитската катедрала „Св. Неделя“ за загиналите, каквато се полага за такова събитие – днес няма. Да се надяваме, че е заради Светлата седмица и молитва ще бъде извършена след Томина неделя. Защото панихидите освен молитва за душата – особено при такива обществено значими събития – са напомняне на живите за историята и са предупреждение, че когато политическите цели започнат да оправдават всякакви средства, резултатът неизбежно е разпад на обществения ред и дълбоки рани, които се лекуват поколения наред.
Паметта за трагедия като тази в „Света Неделя“ напомня до какво води разрушаването на реда, а разговорът за Конституцията и правото днес показва колко трудно и важно е той да бъде съхранен. Между тези два урока стои изборът – не само политически, но и обществен – и в този избор се измерва зрелостта на свободата в едно общество.
