
Всяка година възпоменаваме жертвите на тоталитарните режими от първата половина на 20-ти век: нацисткия и комунистическия. Убеждаваме се взаимно, че историята не бива да се повтори и че сме се поучили от нейните уроци. Денят за памет на жертвите от Холокоста е 27-ми януари, а репресиите над десетки хиляди наши сънародници от комунистическата власт възпоменаваме на 1-ви февруари.
Паметта за големите несправедливости в българската и в световната история е изключително важна за настоящето и бъдещето на България и света. Тази памет далеч не е свързана само с поставянето на букети пред паметниците на невинните жертви. Паметта се въплъщава в изборите, които правим всеки ден, в начина, по който възпитаваме децата си, в ценностите, които защитаваме. Не е справедливост да плачем за жертвите на агресия, но сами да ставаме причина за такава.
Още в „История славянобългарска“ присъства прозрението, че паметта за миналото на един народ е ключова за неговото бъдеще. Да се поучим от тъмните моменти в историята и да вземаме пример от светлите личности, които са останали в нея с добро– в това именно се състои и паметта. Казионните речи, свързани с жертвите на тоталитарните режими по света, не променят абсолютно нищо, защото идеологията на тези режими е наркотик, лекарството срещу който е търсенето на истината.
Единственото оръжие срещу тоталитарните идеологии е да видиш човека отвъд всичко, което ви разделя. На диктатурите им е нужна маса от хора, която не мисли, не критикува. Тоталитаризмите чрез страх държат в подчинение обществото. Трудно е да бъдат разбрани хора, които казват, че репресиите от страна на БКП са зло, но които поддържат тоталитарни режими в съвременността. В това няма справедливост, а паметта е формална.
Справедливостта е условие, без което демокрацията не може да съществува. Липсата на справедливост води до апатия, до нежелание за гражданска активност. Ако с нашите избори станем причина за репресии или възпитаваме децата си в любов към несвободата на духа, която носят тоталитарните системи, ще се оприличим на тези, които са извършили нацисткия или сталинския терор. Паметта е в делата, които правим, а не в думите, които говорим.