Ренета Трифонова
Д-р Свилен Д. Спасов е биолог и православен богослов, доктор по богословие, изследовател на проблемите на биоетиката от православна перспектива. Възпитаник е на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където през 2019 г. защитава дисертационен труд на тема „Генното инженерство – социо-културни и антропологично-етически аспекти“.
Съвременните постиндустриални общества бяха поставени в безпрецедентна ситуация от началото на 2020 г., която с право можем да наречем биологична световна война.
В този кратък текст ще направим опит за обективен анализ на протичащата пандемия и проблемите, свързани с нея, по-конкретно с биоетичния казус – ваксинацията. Както всеки биоетичен казус, така и този изисква разглеждането му в няколко аспекта за пълното осмисляне на проблема.
За разлика обаче от други такива анализи и обсъждания, трябва още в началото на посочим големите информационни празноти, както и големият обем дезинформация, изписана и циркулираща в медийното пространство. Това създава непреодолима пречка за цялостен завършен анализ. По тази причина в този кратък текст основно ще търсим изграждането на евристични мостове между различните факти, които, от своя страна, да дадат логосни отговори по наболелите въпроси по отношение на протичащата епидемия и конкретно „за“ и „против“ ваксинацията.
Увод
Една от основните характеристики на съвременното общество е високата му информираност. Свръхразвитието на социалните медии доведе до колосални количества информация, „хвърлени“ в различни обществени дебати, което е една от положителни характеристики на съвременното либерално плуралистично общество. Паралелно с това възниква и проблемът, че тази информираност и това знание в повечето случаи се простират по хорозинталата на основния информационен поток и много рядко, за да не кажем почти никога, не се насочват по вертикалата. Това означава, че нямаме задълбочен анализ в търсене на корените на възникналите казуси, които циркулират в обществения форум, както е в случая с протичащата епидемия и острите конфронтиращи въпроси, още по-малко са налице смислени отговори на поставяните въпроси.
Малко изследователи осъзнават, че всеки проблем – бил той биоетичен, или друг – има своите корени – биомедицински, социално-политически, етическо-богословски. Ето защо разглеждането на даден казус едностранчиво и в една плоскост на човешкото познание винаги е необективно и неточно.
Разглеждането на посочените по-горе аспекти има за цел постигане на широкообхватен анализ по проблема, който поставихме в началото.
Постмодерната нова ера в развитието на човешката цивилизация налага използването на многоаспектни подходи и методи, включващи при разглеждането и анализа на даден проблем. Научната хипотеза, която ще поставим, е, че случващото се през последните две години е част от дългия процес на дехуманизация и последваща трансхуманизация. В процеса ключова роля играе биологичното знание и в частност генноинженерните технологии и синтетичната биология.
1. Биомедицински аспект
Първият от важните аспекти, които ще разгледаме, е биомедицинският. Историята на всеки биоетичен казус е ключът за неговото логично осмисляне и анализиране. За жалост в повечето анализи се показва една или друга рефлексия на проблема, но се пропуска анализирането на неговия генезис, в който е истината за това какво всъщност ни се случи и продължава да се случва през последните две години.
Появата на грипния щам N1H1 има своята над 100-годишна история. Тази история протича паралелно с развитието на микрибиологията в лицето на немската микробиологична школа и на нейният доайен Робърт Кох, който всъщност и открива щама на грипния вирус – щам N1H1. Интересен е фактът, че още има неясни обстоятелства около появата му и кога точно се е извършило първоначалното прехвърляне от водоплаващите птици към човека.
Първата грипна вълна започва в началото 1918 г. и продължава до средата на 1918 г., като обхваща, първо, войските на САЩ и техните съюзници, а чрез военнопленници се прехвърля и сред войските на държавите от Антантата. Вълната на заболеваемостта е толкова силна, че се прекъсват основните военни операции, а втората вълна, която започва през есента на 1918 г., дефакто води да края на войната поради огромния брой заболели и починали от опустошителна епидемия, прераснала в пандемия през следващите 1919 и 1920 г.
Почти никой не отбелязва този несъществен факт, че победените страни от Тройния съюз понасят огромни човешки загуби именно от грипната епидемия, резултат от която е и тяхното капитулиране. Опустошителната вълна не подминава и Българската армия, в която умират 60 000 войници от грипната инфекция. За много анализатори това е един coincident, но всъщност войната приключва в пика на втората грипна вълна, като стряскащото съвпадение е, че най-голямата смъртност е регистрирана през октомври 1918 г., а войната приключва с подписване на мирното споразумение през следващия месец – на 11.11.1919 г.
Трябва да отбележим също, че таргетната група на този щам са младите хора до 30-годишна възраст, каквато е основно възрастта на участващите и в бойните действия.
Още по-загадъчни са обстоятелствата, свързани с т.нар. руска епидемия от N1H1, протекла през 1977–1978 г. Тя започва от Северен Китай и се разпространява в някои части на Сибир и Далечния изток, които тогава са на територията на бившия СССР. Още тогава се появяват твърдения, че това е всъщност боен вирус, разработван от Китай или СССР.
Искаме да подчертаем, че микробиологията в навечерието на Първата световна война е достатъчно развита и в Европа, и в САЩ, за да се изолира и произведе вирус, който да се използва за масово унищожение. Разбира се, това никога няма да бъде доказано поради факта, който посочих по-горе, а именно, че при анализа на такива сложни казуси, какъвто е казусът с протичащата пандемия, има много информационни празнини, които ще останат незапълнени по обясними причини.
Поредицата от различни видове грип – птичи, свински и т.н. – също остава в полето на дълбокото съмнение. Ето защо хипотезата за това, че към този момент се води биологична война, не е екзотична и можем да проследим нейните следи още преди 100 години – с появата на първата голяма смъртоностна грипна N1H1 пандемия.
Отностно настоящата ситуация няма да се впускаме в подробности, защото се изписа достатъчно по въпроса. Само ще споменем няколко ключови факта, които се пропускат, но потвърждават хипотезата за генноинженерния произход на вируса от Ухан.
Първият факт е големият брой – четири – различни антигени, които притежава КОВИД-19. Нормалните вируси притежават един тип. Именно тези четири типа антигени предизвикват силната имунна реакция, описана като цитокинна буря, поради това, че организмът трябва да произведе не един тип антитела, а четири. При хора с намалени жизнени показатели имунната система не се справя с това и настъпва смърт.
Втория факт е големината на вируса, която е впечатляваща за РНК-вирус – 120 нм. Размер, който е абсолютно идентичен с вируса на HIV. Ако следваме класическата еволюционна биология, на която не съм привърженик, но повечето учени изповядват, в еволюционна перспектива човек е много по-податлив на ДНК-вирусите, каквито са хепатитните, варицелата и морбилите, Денга и Ебола и т.н.
Трето, твърде високата мутагенност – на всеки 2 месеца нова мутация, показва генетичната нестабилност на вируса, което е основен белег за генноинженерната намеса в неговия геном.
Четвърто, неяснотата по отношение възникването на огнището на епидемията и така и неоткрития пациент № 1 са необясними при съвременните методи на диагностика и мониторинг. Меко казано е непонятна „мъглата“ по отношение появата на вируса.
Всички представени аргументи не служат за създаване на нова конспиративна теория, а да покажем реалната обстановка към този момент. А тя е, че човечеството е във военна обстановка, в която трябва да се вземат бързи и всеобхватни мерки, защото времето на конвенционалните мерки отдавна е изтекло.
Към днешна дата повсеместната ваксинация е единственият път за излизане от ситуацията. Ваксината има своите проблеми, но те са незначителни спрямо проблемите, които ще последват при липсата на ваксинация – големи загуби на хора и разбита икономика.
И вече навлизаме в социополитическите аспекти на проблема.
2. Социополитически аспект
Хората живеят в общество, а не в стадо или ято, и затова социополитическият аспект е много важен при анализирането на биоетичните казуси.
Философията на тоталния индивидуализъм изигра лоша шега на постиндустриалните общества при протичащата пандемия. Липсата на солидарност и разрушаването на общността доведоха до това, че обществата днес са в абсолютен ступор в невъзможността си да се консолидират по един или друг въпрос. Това много добре се изяви в обществата, които имат дълбоко недоверие към държавата и институциите, които я предствавляват. Разбира се, това недоверие е оправдано поради корупционните практики, липсата на прозрачност в обществения дебат и не на последно място поради някои исторически предпоставки.
Случващото се в България през последната една година има своя генезис в историческото ни минало като народ. За какво става дума? За нашия народ, оцелявал над 500 години под чужда власт, макар и да не харесвам обобщенията, ще си позволя да обобщя следното – българската народопсихология и социалното мислене са дълбоко пропити от недоверие към властта поради това, че тя дълги години е била враждебна към нашия народ. След Освобождението през 1878 г. нещата не се променят коренно, прословутият Елин-Пелинов герой Андрешко, за мнозина отрицателен, всъщност показва доста брутално взаимната „любов“ между властта тогава и обикновения селянин в периода между двете световни войни. Това състояние на отношението „държава–общество“ продължава и през следващите 45 години. Взаимната „любов“ между народ и власт остава в същата проекция на недоверие, а в много случаи преминава в откровена вражда. След Десети ноември 1989 г. протичащите социални процеси по отношение на директорията „власт–общество“ не промениха своята посока, а останаха в полето на умерения негативизъм, преминаващ на моменти в анархия и откровен нихилизъм. Ето защо днес недоверието към властта не е изненадващо, а по-скоро очаквано. Затова по отношение на нежеланието за ваксиниране не говорим за директно противопоставяне срещу противоепидемичните мерки, а по-скоро виждаме техния корен, заложен именно във вече описаното, а то е почти закодираното генетично българско недоверие към властта, исторически оправдано, независимо кой я представлява и носи.
Както стоменах по-горе, обобщенията не са удачни при анализирането на един проблем, но в случая тези обобщения помагат да преминем от общото към частното – от принципното недоверие към властта към частното отричане на абсолютната необходимост от ваксинация в нашия случай. В този ред мисли отново излиза на преден план по-скоро нашата историческа обремененост в отношението ни към властимащите от явни или по-малко явни исторически предпоставки.
В този ред мисли можем да обясним и липсата на доверие към обществените медии, защото те се свързват пряко с властимащите, т.е. те „играят“ в техния отбор. От друга страна, повечето фалшиви и неверни новини в социалните медии се възприемат безкритично и буквално, поради факта, че те не могат да се свържат пряко с властта, макар зад повечето фалшиви новини да стоят в сянка партийни централи и финансови интереси.
Ето защо по отношение на социополитическия аспект на пандемията ще заключим, че именно той е водещ, поради факта, че дебатът се измести от чисто биологичната му страна към социополитическата. Конкретно за българското „ходене по мъките“ има вина по-скоро нашето исторически натрупано недоверие към властта, независимо от нейния носител и изпълнител – бил той агата през турското иго, българският бирник през „цървуления“ капитализъм, партийният секретар през „светлия“ социализъм или министърът на здравеопазването в ексклузивния капитализъм днес.
3. Богословски аспект
Богословското осмисляне поставя тази пандемия в призмата на пакибитието и в тази перспектива тя е незначителен въпрос. Важното е обаче да бъдем разсъдливи и да проумеем, че битката е на Господа, а не наша, ако има кой да се сражава, това е Той.
За всеки вярващ всичко, което се е случило, случва се и ще се случи в историята човеческа, е в душеспасителния план на Триипостасния Бог.
През изминалите две години вярата на много от нас бе поставена на изпитание, съмнението като ръжда разяждаше нашата вяра и много от нас паднаха в греха на съмнението – дали наистина нашият Бог контролира нещата!?
При богословското осмисляне на проблема ще подчертаем няколко основни момента, които лично на мен ми правят дълбоко впечатление.
Ние вярваме и изповядваме в Символа на вярата, който изричаме на всяка света Литургия, че сме част от богочовешкия организъм, наречен Църква Христова.
В нея по позволението на Божията благодат Бог е поставил едни да бъдат пастири, други – епископи, трети – миряни. Тази йерархия според разбиранията на съвременния секуларен човек е дълбоко „недемократична“ на пръв поглед. Вглеждайки се по-дълбоко, ще видим, че конкретно Православната Църква е запазила своята демократичност поради факта, че нейният върховен орган е Синодът, в който решения се вземат с гласуване и то с мнозинство. Няма да влизаме в подробностти за това как на практика се изпълняват каноните по отношение на изборите, но принципно, ако всеки вярващ се смята и чувства като част от една епархия, то мнението и решенията на съответните адмистративни органи би трябвало да важат и за него. Доколкото си спомням, българските митрополити заеха твърда позиция по отношение на незатварянето на храмовете в началото на пандемията, което остана исторически положителен прецедент. Също така много митрополити призоваха вярващите да спазват противоепидемичните мерки на здравните власти, което включва и препоръката за ваксинация. Освен това в тези усилни времена лъсна на показ посредствената библейска култура, показателна за неразбирането на аксиоматични истини относно това, за което ни е призвал Нашият Господ и Спасител. Не може на един фронт за „Истината“ да бъдат заедно „строени“ православният, инославният „Х“ и атеистът „У“. Коя истина защитават тези тримата? На Православната вяра, на изопачената вяра или вярата на атеиста в нищото? Няма логика. Затова трябва дълбоко да се замислим за основанията на нашата вяра, в какво всъщност вярваме? Не превърнахме ли Църквата в клуб по интереси!? Или още по зле – в своеобразна партия!? Всички тези въпроси остават да висят във въздуха, където ехтят само популистките истерични крясъци.
Борбата е преди всичко духовна и започва от нас – да преборим собственото си болно его и да се доверим изцяло на Бога чрез молитва в нашите скришни стаички и Господ, Който чува тaйно, ще ни въздаде наяве какво да правим за нашето настояще и бъдеще.
Накрая нека да чуем словата св. ап. Павел към филипяни (Фил. 6: 10–18), да бъдем насърчени и сърцата ни да се изпълнят с вяра и надежда в нашия Господ и Спасител Иисус Христос!
Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му;
Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни;
Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата.
Заради това приемете Божието все-оръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите.
И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата,
И обуйте нозете си в готовност да благовестите мира;
А над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия;
Вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово;
С всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии.
Заключение
За тези, които няма да прочетат целия текст, ще обобщим в няколко изречения:
Протичащата пандемия е продуцирана и няма скоро да стихне. Към днешна дата единствено ваксината е средството за преодоляването ѝ, защото спешните ситуации предполагат спешни мерки, или казано по друг начин, ние сме в епицентъра на биологична война, чийто изход е всеобхватната ваксинация.
Социополитическият фактор излезе на преден план при настоящата пандемия, защото тя е преди всичко социологичен проблем. Причината за несправянето с нея трябва да търсим в дехуманизацията на човешкия социум и в подготвяната бъдеща трансхуманизация – процеси многопластови и сложни, чието осмисляне изисква интердисциплинарни знания и компетенции.
По отношение на богословската интерпретация нека оставим всичко в ръцете на Всемогъщата Света Троица – Бог Отец, Светия Дух и Господ Иисус Христос – защото не съществува земна сила, която да противостои на Божия план. Затова всичко, което се случва и ще се случи, е част от спасителния план на Бога. Страхът, омразата, разделението са плодове на нашия егоизъм и угаждане на плътта. Затова нека да се изпълним с плодовете на Светия Дух, които ни описва св. ап. Павел в 5 глава на Посланието до галатяни: А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон.
И още: Защото целият закон се изпълнява в една дума, а именно във: възлюби ближния си като себе си. Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други.
——————
Литература
Еngelhardt, H. T. The Search for Global Marality: Bioethics, the Culture Wars, and Moral Diversity, Glaobal Bioethics. Huston, 2006, pp. 18–49.
Еngelhardt, H. T. Moral Pluralism, the Crisis of Secular Bioethics, and the Divisive Character of Christian Bioethics: Taking the Culture Wars Seriously Christian Bioethics, 15 (3), 2009, 234–253.
Frankel, B. The Post-Industrial Utopians. Oxford, 1987.
Gill, R. Christian Ethics. Cambridge, 2001.
Glad, J. Future Human Evolution. PA, 2006.
Gruytrer, W. Biomedizinische Einggriffe am Menschen. Berlin, 2009.
Еngelhardt, H. Tristram, Christian Bioethics in a Post-Christian World: Facing the Challenges. Christian Bioethics, 18 (1), 2012, 93–114.
Erickson, St. A. On the Christian in Christian BioethicsChristian Bioethics, 11, 2005, 269–279.
Iltis, A. S. The Failed Search for the Neutral in the Secular: Public Bioethics in the Face of the Culture Wars Christian Bioethics, 15, 2009, 220–233.
Koselopoulos, A. G. Man the Enviroument: A Study of St. Symeon Grestwood, St. Vladimir’s seminary Press, 2001.
Jonsen, R. A. Clinical Ethics. NY, 1998.
Laureniu, S. Human cloning and the myth of disenchantment. Journal for the Study of Religions and Ideologies, 31/2012, pp. 148–169.
Delkeskamp, C. Implementing Health Care Rights Versus Imposing Health Care Culture: The limits of Tolerance, Kants Rationality, and the Moral Pitfalls of International Bioethics Standartizacion. Glaobal Bioethics. Huston, 2006, pp. 50–94.
Dov, F. Silver Spoons and Golden Genes: Genetic Engineering and the Egalitarian Ethos. American Journal of Law & Medicine, 33 (2007), pp. 567–623.
Dobson, A. Justice and the Enviraroment: Concepcion of Sunstainability and Dimensions of Social Jautice. Oxford University Press, 1998.
Elsther, M. Gentechnik, Ethik und Gesellschaft. Berlin, 1997.
