Меню Затваряне

Папата поиска прошка от архиепископ Йероним за грешките в миналото

На 4 декември, т.г., папа Франциск посети архиепископа на Атина Йероним. Подробности за срещата съобщава Orthodox Times.

По време на посещението архиепископ Йероним по учтив и дискретен начин напомни на папата, че католиците не са изразили подкрепа по време на Гръцкото въстание за независимост (Гръцката революция).

„Като смирен и енергичен лидер на Римокатолическата църква, ние вярваме, че в този исторически момент имате смелостта и искреността да обмислите неуспехите и пропуските на вашите отци, които не подкрепиха борбата на нашия народ за свобода”.

„Не възнамерявам да Ви поставям в затруднено положение – продължи архиепископът, – но вярвам, че сред тези, които искат да бъдат призвани и да бъдат братя в Христос, най-добрият език е, и остава честността. Нека отхвърлим погрешната концепция за дипломация и дипломатически процеси“, подчерта той.

„Сигурен съм, че като новаторски глава на Римокатолическата църква Вие знаете как да се отърсите от бремето на миналото, особено от събитията, свързани с гръцкото национално въстание, които за съжаление нараниха членовете на нашата църква. Дължим на кръвта на тези герои и мъченици от Гръцката революция възстановяването [на паметта] им в историята”, отбеляза той.

В обръщението си архиепископът призова световните лидери да вземат по-смели решения, като осъди Договора от Глазгоу и го нарече неадекватен. Той призова папа Франциск Римокатолическата и Православната църква да предприемат съвместни действия за опазване на околната среда и имиграцията, като посочи необходимостта от продължаване на диалога към видимо единство.

От своя страна папа Франциск определи действията на определени лица от Римокатолическата църква като „срамни“ и за пореден път се извини на братята православни християни за грешките от миналото.

Той подчерта, че е въпреки изкривяванията на времето, общите апостолски корени, „израснали от семето на Евангелието“, са започнали да дават големи плодове „именно в гръцката култура“ и се позова по-специално на „многото древни Отци и първите велики вселенски събори“.

Папата припомни също, че по-късно, за съжаление пътищата между двете Църкви се отдалечават: „Светските отрови ни заразиха, плевелите на подозрението увеличиха разстоянието [между нас] и ние спряхме да насърчаваме общението“.. Размишлението на папа Франциск е свързано и с друга среща: тази на 4 май 2001 г. между папа Йоан Павел II и тогавашния архиепископ на Атина и на цяла Гърция, Негово Блаженство Христодулос. Тогава папата поиска прошка за раните, свързани с драматичните страници от историята, като разграбването на Константинопол през 1204 г. Следвайки примера на своя предшественик и обръщайки се към наследника на архиепископ Христодулос, папа Франциск се обърна отново с молба за прошка „към Бога и братята за грешките, извършени от толкова много католици“:

„Със срам признавам това за Католическата църква – действията и изборите, които имат малко или нищо общо с Иисус и Евангелието и са по-скоро белязани от жажда за печалба и власт, накараха общението да пресъхне. Историята има своята тежест и днес чувствам нужда тук да подновя молбата за прошка към Бога и към братята за грешките, извършени от толкова много католици. Но сигурността, че нашите корени са апостолски и че въпреки изкривяванията на времето, Божието растение расте и дава плод в същия Дух, е голяма утеха. И е благодат да разпознаваме плодовете взаимно и заедно да благодарим на Господа за това”.

В словото си папа Франциск също така припомни срещата с архиепископ Йероним II преди пет години в Лесбос, „в спешната ситуация на една от най-големите драми на нашето време“: тази на „много братя и сестри бежанци, които не могат бъдат оставени в безразличието и разглеждани само като бреме, което трябва да бъде управлявано или, още по-лошо, това да бъде възложено на някой друг“. Тази нова среща, обясни папата, е момент „да споделим радостта от братството и да погледнем към Средиземно море“, не само като място, „което тревожи и разделя, но и като море, което обединява“.

След това папата посочи три насоки по пътя, които са преплетени със скъпоценния последен плод на маслиновото дърво: елея на общението, елея на мъдростта, елея на утехата. Светият Дух на второ място, припомни папата, е елеят на мъдростта: „Той помаза Христос и иска да вдъхновява християните“. Светият Дух, потвърди папа Франциск, е преди всичко елеят на общението: „Колко ни трябва днес, за да разпознаем уникалната стойност, която сияе във всеки човек, във всеки брат! Признаването на тази обща човешка черта е отправната точка за изграждане на общението“.

Последната част от словото на папата имаше привкус на молитва: „Нека Духът на Разпнатия Възкръснал да дойде върху нас. Нека ни помогне да не бъдем парализирани от негативизма и предразсъдъците на миналото, а да погледнем на реалността с нови очи“. С тези нови очи – добави папата – „бедите от миналото ще оставят място за утешенията на настоящето и ще бъдем утешени от съкровищата на благодатта, които ще преоткрием в нашите братя и сестри“.

Папата също така припомни, че Католическата църква току-що е започнала „път за задълбочаване на синодалността“: „Чувстваме, че имаме много да научим от вас. Искрено го желаем, сигурни, че когато братята по вяра се приближат, утехата на Духа ще слезе в сърцата. Нека многото прославени светци от тези земи и мъчениците, за съжаление, по-многобройни в света днес, отколкото в миналото, да ни придружават в това пътуване. От различни деноминации на земята, те живеят заедно в едно и също небе. Нека се застъпят, та Духът, св. Божи елей, в една обновена Петдесетница, да се излее върху нас, както върху апостолите, от които произлизаме: нека Той разпали желанието за общение в сърцата, да ни просвети със своята мъдрост и да ни помаже със своята утеха“.

Цялото слово на папа Франциск можете да прочете във Vatican News.

Posted in Новини, Новини от света