Ренета Трифонова
Папата Лъв XIV публикува апостолско писмо, посветено на 1700-годишнината от Никейския събор, озаглавено „In Unitate Fidei“ („В единството на вярата“) в неделя на 23 ноември – в навечерието на също така първото си апостолско пътуване до Турция и Ливан.
В текста, насочен към насърчаване на единството на християните по отношение на първите символи на вярата, папа Лъв XIV цитира Никео-Константинополския символ от 381 г. в оригиналния му вид, без Филиокве (отнасящ се до изхождането на Светия Дух от Бог Отец „и Сина“ в тринитарното богословие). Този напълно съзнателен избор се тълкува като жест към източно-православните християни и е част от по-широкия дискурс за икуменизма като път на помирение и установяване на бъдеща обща основа с Източните църкви, затова и основният акцент в него е следният:
„Споделяме една и съща вяра в единствения Бог, Отец на всички хора; изповядваме заедно единствения Господ и истински Син Божий, Иисус Христос, и единствения Свети Дух, който ни вдъхновява и ни подтиква към пълно единство и общо свидетелсто за Евангелието. Наистина, това, което ни обединява, е много по-голямо от това, което ни разделя“.
„На Халкидонския събор през 451 г. Константинополският събор е признат за вселенски, а Никео-Цариградският символ на вярата е обявен за всеобщо обвързващ. Следователно той представлява връзка на единство между Изтока и Запада. През XVI век той е поддържан и от църковните общности, възникнали от Реформацията. Никео-Константинополският символ на вярата е общото изповядване на всички християнски традиции“.
„Пътят, който започна със Светото писание и доведе до изповядването на вярата в Никея, впоследствие прието в Константинопол и Халкидон, и отново през ХVI и ХХI век, е дълъг и последователен. Всички ние, като ученици на Иисус Христос, сме кръстени „в името на Отца и Сина и Светия Дух“. Прекръстваме се и сме благословени. Завършваме всяка молитва от псалмите в Литургията на часовете със „Слава на Отца и Сина и Светия Дух“. Както литургията, така и християнският живот са здраво закотвени в Никео-Константинополския Символ на вярата: това, което изповядваме с устата си, трябва да идва от сърцето, за да можем да го свидетелстваме с живота си. Затова трябва да се запитаме: А какво да кажем за нашето вътрешно приемане на Символа на вярата днес? Опитваме ли се той да влияе и на настоящата ни ситуация? Разбираме ли и живеем ли това, което казваме всяка неделя? Какво означават тези думи за нашия живот?“
„Никейският събор“, пише папата, „е актуален поради дълбоката си вселенска стойност. Постигането на единството на всички християни беше една от главните цели на последния, Втория ватикански събор. Точно преди тридесет години, свети Йоан Павел II продължи и насърчи съборното послание в енцикликата Ut Unum Sint (Да бъдат всички едно). Така, с голямата годишнина от първия Никейски събор, ние честваме и годишнината от първата икуменическа енциклика. Тя може да се счита за манифест, който актуализира самите икуменически основи, положени от Никейския събор“.
„Икуменическото движение“, казва още папата, „постигна много резултати през последните шестдесет години. Въпреки, че все още не ни е дарено пълното видимо единство с Православните и Дохалкедонските (ориенталските православни) църкви, както и с църковните общности, създадени след Реформацията, икуменическият диалог ни доведе“ до това „да разпознаем нашите братя и сестри в Иисус Христос в братята и сестрите на другите църкви и църковни общности, и да преоткрием единствената и вселенска Общност на Христовите ученици в цял свят“.
„За да изпълняваме това служение надеждно“, призовава папата след това, „трябва да вървим заедно, за да постигнем единството и помирението между всички християни. Никейският символ на вярата може да бъде основата и водещият принцип на този път. Наистина, той ни предлага модел на истинско единство в законното многообразие“. „Следователно трябва да оставим зад гърба си богословските спорове, които са загубили своя смисъл на съществуване, за да постигнем общо разбиране и, още повече, обща молитва към Светия Дух, за да ни събере всички заедно в една вяра и една любов“.
„Затова трябва да оставим зад гърба си“, – заключава папата, – „богословските спорове, които са загубили смисъла си, за да развием общо разбирателство и още повече, обща молитва към Светия Дух, за да може Той да ни събере всички в една вяра и една любов.“
