Ренета Трифонова
Ватикан Нюз публикува откъси от писмото от папа Франциск до кардинала в оставка Райнхард Маркс за положението на Църквата в Германия заради злоупотребите с малолетни, с което отхвърля оставката му и му благодари за християнската смелост, която не се страхува да бъде унижена пред реалността на греха, но смята, че единственият плодотворен начин да се преодолее кризата е да се приеме отговорността за нея лично и като общност.
„Ако си изкушаван да си мислиш, че потвърждавайки твоята мисия и не приемайки твоята оставка, този епископ на Рим (твой брат, който те обича) не те разбира, помисли какво е чувствал Петър пред Господ, когато по свой начин подаде оставката си, представяйки се за грешник и чу отговора: „Паси овците ми“. Така завършва писмото, с което папа Франциск отхвърля оставката, представена от кардинала и архиепископа на Мюнхен и Фрайзинг Райнхард Маркс, който през май написа писмо, обясняващо причините за своето решение. Кардинал Маркс беше помолил папата да му бъде позволено да напусне ръководството на германския диоцез.
В писмото, публикувано на испански и немски от пресцентъра на Светия престол пише, че папата благодари на кардинал Маркс за „християнската смелост, която не се страхува от кръста, не се страхува да бъде унижена пред ужасната реалност на греха“. Папа Франциск припомня, че „цялата Църква е в криза поради историята с насилията“, че „Църквата днес не може да направи крачка напред, без да приеме тази криза“, защото „политиката на щрауса не води доникъде и кризата трябва да бъде поета от нашата пасхална вяра. Социологизмите и психологизмите са безполезни”. Следователно „приемането на кризата лично и като общност е единственият плодотворен начин, защото човек не излиза от кризата сам, а в общността“.
Папата изразява съгласието си с описанието на кризата, предложено от писмото на кардинала: „Съгласен съм с теб, когато описваш тъжната история на сексуалното насилие и начина, по който Църквата се е справяла с нея доскоро като катастрофа. Да осъзнаем това лицемерие в начина, по който живеем вярата си е благодат, това е първата стъпка, която трябва да направим. Трябва да поемем отговорност за историята както лично, така и като общност. Не можем да останем безразлични към това престъпление. Приемането означава да изпаднем в криза”.
Папата припомня: „От нас се иска реформа, която – в случая – не се състои в думи, а в нагласи, които имат смелостта да се справят с кризата, да приемат реалността независимо от последствията. И всяка реформа започва от себе си. Реформата в Църквата беше извършена от мъже и жени, които не се страхуваха да влязат в криза и да си позволят да бъдат реформирани от Господ”.
Това – казва епископът на Рим – „е единственият начин, иначе няма да сме нищо друго освен „идеолози на реформата“, които не поставят собствената си плът на карта“, както направи Иисус „със своя живот, със своята история, с плътта си на кръста”. И това, признава Франциск, „е пътят, начинът, по който ти самият, скъпи братко, пое, представяйки своето оттегляне“, защото „погребването на миналото ни води до нищо. Мълчанието, пропуските, придаването на твърде голяма тежест на престижа на институциите водят само до личен и исторически провал”. (…) Това е пътят на Духа, който трябва да следваме, а изходната точка е смиреното признание: сгрешихме, Нито анкетите, нито силата на институциите ще ни спасят. Престижът на нашата Църква, която е склонна да крие греховете си, няма да ни спаси; няма да ни спаси силата на парите или мнението на медиите (толкова често сме твърде зависими от тях). Ще се спасим, като отворим вратата на Този, който може да го направи, изповядвайки голотата си: „Съгреших, съгрешихме“ … и плачейки и заеквайки, колкото можем, онова „стой далеч от мен, защото аз съм грешник“.
Правейки така – пояснява папата – „ще почувстваме онзи изцелителен срам, който отваря вратите към състраданието и нежността на Господ, който е винаги близо до нас“. Папа Франциск също пише, че оценява края на писмото на Маркс и неговата готовност да продължи с желание „да бъде свещеник и епископ на тази Църква“.
„И това е моят отговор, скъпи братко – заключава папата, – продължавай, както ти предлагаш, но като архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг“. Припомняйки, че епископът на Рим, наследник на онзи Петър, който беше казал на Исус: „Махни се от мен, защото аз съм грешник“, може да го разбере добре и го кани, за да изслуша отговора, който Назарянинът даде на апостола: „Паси овците ми“.
