Eлисавета Георгиева
Съблазънта на авторитета увлича също така силно и се разпространява доста умело в живота и дейността на свещеника, като при това тя съвсем не се заключава само в тясно разбирания кариеризъм и неудовлетворената жажда на честолюбието и славолюбието. Вярно е обаче, че с това се започва. Пастирът, приучен на обичаите духовенството да се награждава с различни църковни, а и светски награди, лесно може да се отдаде на честолюбиви стремежи. Такъв човек започва да пресмята кога ще бъде произведен в протоиерейско, а и в по-високо достойнство, кога ще получи някой от знаците на църковното достойнство. Може да се развие и мнителността, изразяваща се в претенцията от коя страна на предстоятеля ще застане изкушеният при съвместните съслужения и какво място заема той в иерархията на свещенослужителите. Като оставим настрана въпроса за щателно разработената (особено в Руската църква) и детайлна иерархия (впрочем чужда на гърците и арабите), която често се явява необоснована и от естетическа, и от историческа гледна точка, ние трябва просто да осъзнаем, че самият принцип на наградите не е в съгласие с евангелското учение, според което за всички добри дела е обещана само една голяма награда на небесата, а всичко гореописано е само едно печално наследство от доста тесния съюз между Църквата и държавата.
Това чисто външно честолюбие и стремеж към кариера е само нисшата и по малко опасна форма на изкушението на властта. Много по-опасно е това, което се проявява не толкова във външното честолюбие, но се е вкоренило дълбоко в пастирското сърце, възбуждайки по този начин в него стремеж към властване. На пастира наистина е дадена власт от Бога, но тази власт е преди всичко сакраментална и тя (а това е много важно) трябва да бъде примесена с отеческа любов и състрадание към пасомите. Ако в пастира започне да се пробужда жажда за духовно властване над своите пасоми, това е много опасен симптом, свидетелстващ за изкривяване на неговото духовно зрение.
В какво се проявява това лукаво изкушение?
Обзетият от него свещеник желае да придобие духовно господство над душите на пасомите си, забравяйки, че преди всичко той е длъжен да им състрадава и е призван към тяхното духовно раждане за нов живот в Христа и за тайнственото им преобразяване.
Архимандрит Киприан (Керн)
Из „Православное пастырское служение.“
Публикувано в „Духовна култура“, 1997, кн. 3, с. 1-9.
Превод: Огнян Рангачев