Християнство.бг
Преподобни братя йерарси и благословени в Господа чеда,
Достигнали в пост, молитва и благочестие славния и всепразничен ден на Светата Пасха, ние хвалим и прославяме спасителното за света Възкресение на нашия Господ и Бог и Спасител Иисус Христос, което бележи славната победа на живота над смъртта, обновява цялото творение и отваря за човека пътя на обожението по благодат. Църквата Христова съхранява пасхалното преживяване в литургичния живот, в труда на светците и мъчениците на вярата, в есхатологичния порив на монашеството, в провъзгласяването на Евангелието „до краищата на земята“, в богословието и изкуството на славословието, в доброто свидетелство на верните в света, в културата на любовта и солидарността, в непоколебимата увереност, че злото няма последната дума в историята.
Възкресението Господне се преживява като дадена от Христос свобода, която вдъхновява, подхранва и укрепва творческите сили на човека, добрата борба за „всичко, което е истинско, всичко, което е почтено, всичко, което е праведно, всичко, което е чисто, всичко, което е мило, всичко, което е с добра похвала“, напомняйки на всички ни, че пътят към Възкресението е неразривно свързан с Кръста. Кръстовъзкресната радост спаси Божия народ от отъждествяване с духа на този свят и в това го предпази от безплодна затвореност и духовност, лишена от динамизъм и надежда. Животът на вярващите в Христос, разпнат и възкръснал за нас, хората, обезсилва дори днес всички неверни приказки за християнската етика като „етика на слабите“ – уж че са израз на слабост смирението, прошката, жертвената любов, аскетизма, Господнята повеля: „Аз пък ви казвам: не се противете на злото“ и други принципи и нагласи, които принадлежат към ядрото на нашата идентичност. Нищо не е по-невярно от този подход към етоса на християнството, на безкористната жертвена любов, преплетена със смелост, кураж и екзистенциална автентичност. Великден е химн на тази свобода, вярата, „оделотворена от любовта“, която не е наше собствено постижение, а благодат и дар свише, и която се живее в светите тайнства на Църквата и в „тайнството“ на служенето на ближния. Всъщност, „в любовта към Бога омразата към човека е напълно непоносима“.
Христовата Църква – „солта на земята“, „светлината на света“, градът, „на хълма“, светилникът, свидетелства пред света в знаменията на времето за идващата благодат и „надеждата, която е в нас“. Словото за Кръста и Възкресението отеква днес като Благовестие на мира, помирението и справедливостта. Войната, омразата и несправедливостта се противопоставят на основните християнски принципи, за чието осъществяване и утвърждаване Божият народ се моли и работи ежедневно. В светлината на Възкресението ние се молим на Господа за жертвите на военното насилие, за сираците, за онези, които скърбят за загубата на децата на майките си, за всички онези, които носят в телата и душите си последиците от човешката жестокост и болка. „Христос воскресе“ е отричане и осъждане на насилието и страха и призив за живот в мир. Войната поражда хаос и смърт; Възкресението побеждава смъртта и дарява нетление.
Пред лицето на ежедневните образи на варварството на войната, Църквата провъзгласява с гласа си свещенността на човешката личност на всеки конкретен човек на земята и задължението за абсолютно уважение към нея, и ни призовава да „познаем нашето служение, да почитаме първообраза, да познаваме силата на тайната и за кого е умрял Христос“. Възкресението Христово е възстановяване на човека в неговото предвечно призвание. Като „начало на друг вечен живот“, то лекува отчуждаващите взаимоотношения и установява мира, „който надвишава всяко разбиране“, и който обхваща световното разбирателство и мир.
По божествено провидение, Светият и Велик Събор на Православната църква, десетата годишнина от чието свикване отбелязваме тази година, подчерта задължението на Църквата „да приветства всичко, което наистина служи на мира (Рим. 14:9) и да проправя пътя за справедливост, братство, истинска свобода и взаимна любов между всички чеда на единия небесен Отец, както и между всички народи, които съставляват едното човешко семейство“.
Светлият Великден е цялата ни духовна култура, ядрото на нашето благочестие. Възкресението Господне е и наше собствено Възкресение в тази епоха, предобраз и предвкусване на „общото възкресение на човеците“ и обновлението на цялото творение.
Осветени от сияещата светлина на лицето на Възкръсналия Христос и прославящи в псалми, химни и духовни песни пресвятото Негово име, Княза на мира, Този, Който е с нас „през всички времена до свършека на века“, ви желаем Честито Възкресение, изпълнено с божествени дарове през целия Великденски период и през всичките дни на живота ви, възкликвайки чудното за света „Христос възкръсна! Наистина възкръсна Господ!“
Фенер, Света Пасха, 2026г.
† Вартоломей Константинополски
пламенен във Възкръсналия Христос
молитвеник за всички вас.
