Защо така? Слушай, но има ли вярващи епископи? Срещал съм достатъчно такива, и то много. Всички те имат своите трудности, но има наистина много вярващи от тях.
Но как стана така, че ФСБ, Путин и Господ Бог ни поставиха за патриарх невярващия в Бога Владимир Михайлович Гундяев? Спомням си стенограмата, която се появи при последното посещение на патр. Кирил при Константинополския патриарх Вартоломей. От Вартоломей към Кирил, че е необходимо да се излекува разривът в Украинската църква.
А от Кирил към него за това, че в Киев е имало държавен преврат и че държавата Украйна не съществува.
Това беше още през 2018 г. Римският папа, еретик и разколник от наша православна гледна точка към нашия православен патриарх – че трябва да се борим за мир и да се спре войната. И за Иисус Христос.
И нашият отговор тогава беше без никакъв Христос, с карти в ръка и като по книга – че е невъзможно Русия да не започне война в Украйна.
Христос казва: „Блажени миротворците“, а за думата „мир“ лишават от сан свещеник.
Това е такъв позор. Срамно е, че имаме такъв патриарх. Просто срам. Представяте ли си, човекът изобщо няма вяра в Бога, а го правят патриарх.
Няма страх от Бога. Няма навик да ходи по Бога. Изобщо няма желание да угоди на Бога.
А какво има?
Има страх от Путин.
Да върви пред Путин, т. е. да сверява думите и действията си с това дали ще се харесат на Путин – такъв навик има. Желание да угоди на Путин и само на Путин – това има.
А Бог у него няма, съвсем няма.
Как така?
Как можа това да стане?
Имаше такъв патриарх Сергий (Страгородски). Той предаде църквата на някогашната безбожна сатанинска съветска власт. По време на неговото управление, от 1926 до 1944 г., времената бяха трудни. Убиваха църквата със смъртни присъди, заточения, мъчения… Сиреч Сергий от страх предаде църквата на болшевиките. От страх се предаде. И образът на неговото управление, и отношенията, които той изгради със светските власти, получиха прословутото име „сергианство“.
И сега какво? За какво се предава нашият патриарх на сегашната власт и лично на Путин? За да допускат епископите във ВИП-залите? За коли със сирени? За да ги канят на събрания? За да върнат имуществото на църквата? Поради страх от разобличаване на хомосексуалните епископи? Заради парични църковни машинации? За да не бъдат облагани с данъци? За да не им вземат митрите и жезлите?
За какво се бори нашият патриарх? За какво пожертва безсмъртието на душата си?
О, да, той явно не вярва в безсмъртието на душата.
Добре, но в паметта на потомците, в учебниците по църковна история, как ще бъде записан целият този позор на предателство на Църквата – за сирени и ВИП-зали ли?
„Кирилианство“? „Гундяевщина“?
Ще напишат в учебниците: „Всички гореизброени неблагообразни дела в църквата от онова време се обясняват с едно – патр. Кирил изобщо не вярваше в Бога. Той беше безбожник“.
––-
Превод: Елисавета Георгиева
Източник: фейсбук страница на Иля Забежински