Християнство.бг
В събота, 25 октомври 2025 г., Вселенският патриарх Вартоломей получи званието „Доктор хонорис кауза“ от Християнския университет „Димитрие Кантемир“ в Букурещ. В благодарственото си слово Вселенският патриарх подчерта, че чрез това отличие се отдава почит не на неговата личност, а на самата Вселенска патриаршия.
„Уважаеми представители на властта, през моите 34 години патриаршеско служение бях удостояван с отличия и почетни звания от различни университети по света. Не като отделна личност, не като името Вартоломей, а като представител на свещената институция на Вселенската патриаршия,“ каза Вселенският патриарх.
Вселенският патриарх поздрави онези, които са включили думата „християнски“ в името на висшето учебно заведение.
„Днес обаче чувствам особена чест, че получавам това признание именно от вашия университет, защото това е първият път, когато се срещам с академична институция от такъв висок ранг, която носи в името си и думата християнски.“
„Искрено поздравявам онези, които са имали инициативата да дадат на този университет името Християнски университет „Димитрие Кантемир“, и призовавам благодатта на Светия Дух над тази институция — този дом на словото и науките — благодатта на Светия Дух, Който просвещава всички,“ добави Вселенският патриарх Вартоломей.
Днешните студенти — бъдещите водачи на Църквата и нацията
Вселенският патриарх завърши словото си с благословение към всички студенти: „Пожелавам на студентите, които се обучават тук, Всемогъщият Бог да им помогне успешно да завършат своите курсове, да станат добри християни, достойни представители на християнското семейство и избрани хора на Църквата, народа и обществото, към което принадлежат. Благодаря ви на всички за топлото посрещане,“ каза Вселенският патриарх, който пристигна вчера в Букурещ, за да участва в освещаването на Националната катедрала в неделя, 26 октомври.
Официално слово на Вселенския патриарх Вартоломей при получаването на званието „Доктор хонорис кауза“ от Християнския университет „Димитрие Кантемир“
Ваше Високопреосвещенство Митрополит Нифон от Търговище, почетен представител на Негово Блаженство Патриарх Даниил на Румъния,
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Превъзходителства,
Уважаема професор д-р Корина Адриана Думитреску, президент на университета и председател на Сената,
Почитаеми преподаватели и студенти,
Дами и господа,
Възлюбени братя и сестри в Христа,
С дълбока благодарност и смирение приемаме това високо академично отличие от Християнския университет „Димитрие Кантемир“. Приемаме го не като лично признание, а като израз на признателност към трайния ангажимент на Православната църква като цяло и на Вселенската патриаршия в частност — за делото и служението на диалога и помирението между християните, утвърждавайки дълбокото убеждение, че икуменическото движение е жизнен катализатор за световния мир и хармония.
Особено сме трогнати от факта, че тази висша академична институция носи името на покойния княз, велик държавник и изтъкнат учен Димитрие Кантемир, който е учил в Цариград, в нашето Патриаршеско Велико училище на нацията, чиято днешна сграда е издигната върху имот, който някога е принадлежал на него.
Освен това изпитваме радост и удовлетворение, че отново се намираме в Румъния — по покана на нашия брат в Господа, Негово Блаженство Патриарх Даниил, за отбелязване на 140-годишнината от предоставянето на автокефалия на Православната църква на Румъния и 100-годишнината от нейното издигане в патриаршеско достойнство от Майката Църква на Константинопол, както и за освещаването на мозайките на Катедралата „Спасението на народа“.
Приносът на Негово Блаженство към богословското образование и междуправославния и междохристиянския диалог е широко признат и ценен, което прави това отличие, връчено на нашата смирена личност, знак на братските връзки, които обединяват нашите църкви в общото християнско призвание на свидетелство и служение — мартирия и диакония. Принципът, който вдъхновява нашето скромно служение през всички тези десетилетия — и който това почетно звание така благосклонно признава — е служението на диалога.
Диалогът за нас, християните, не е политическа стратегия или прагматичен инструмент на дипломацията. Той е духовен и богословски императив, отражение на самата тайна на триединния Бог, в Когото многообразието и единството съществуват в съвършено общение и хармония чрез първенството на любовта. Когато се срещаме един с друг с молитвено уважение и откритост, виждайки в другия жив образ на единия Бог, ние участваме в същия този божествен живот на общение и себеотдаване.
В земния Си живот нашият Господ, Бог и Спасител Иисус Христос — въплътеният Логос Божий — протегна ръце към всички, канейки всички в диалог с Него, особено онези, които са били в периферията — било поради социално отхвърляне и изолация, било поради обществено влияние и власт. Христос срещаше всички без предразсъдъци — от самарянката и кръвоточивата жена, до прокажените и слепите, от римския стотник и фарисеите, до езичниците и юдеите, до вярващите и грешните. Следователно, в сърцевината си светото Евангелие е историята на Бога, Който влиза в диалог с човечеството и чрез човечеството, търсейки не осъждане, а преобразяване, прошка и спасение (срв. Йоан 3:17). Затова и мисията на Църквата не е нищо друго освен да възвестява Божията любов във всеки миг на среща, проявена в диалога и служението на Бога и ближния.
Подобно на Църквата, университетът е пространство на среща, където умовете се оформят и преобразяват чрез сблъсъка и взаимодействието на идеи. Християнският университет „Димитрие Кантемир“, носещ наследството на един велик учен и хуманист, въплъщава творческия диалог между вяра и разум, между традиция и обновление, между надежда и рационализъм. Като средоточие на критичното мислене, съпричастността и нравствената преценка, академичният свят играе жизненоважна роля в изграждането на култура на диалога в по-широкия свят.
Когато е вкоренено в духовни и етични ценности, образованието е истинско упражнение в миротворчество и постигане на съгласие, напомняйки ни, че способностите на човешкото изразяване и среща — мислене, говорене, слушане, създаване, действие — не са просто интелектуални актове, а морални избори, които имат въплътен, реален смисъл в света. В нашето време на глобални конфликти и дълбока поляризация, търсенето на истината не ни призовава към изолация, а към сътрудничество — сътрудничество, в което вярата и разумът действат в синергия, защото и двете са Божии дарове.
Още от енцикликата си от 1920 г. „Към Христовите църкви, където и да се намират“, Вселенската патриаршия стои в авангарда на призива към диалог, най-вече чрез съвременното икуменическо движение. Тази година имахме възможността да отбележим един от неговите важни етапи — стогодишнината от Конференцията „Живот и труд“, свикана в Стокхолм през 1925 г. Още оттогава ние винаги сме разбирали призива към диалог и единство не като лукс, предпочитание или опция, а като изпълнение на молитвата на Христос: „Да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Теб, за да бъдат и те едно в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 17:21).
Участието на Вселенската патриаршия в основаването на Световния съвет на църквите през 1948 г. и в различни двустранни диалози — с Римокатолическата църква, Англиканската общност, Лутеранската световна федерация и много други до днес — е доказателство за усилията на нашата Църква да живее според Христовия призив за ученичество. Този призив ни е повел по един икуменически път, белязан от надежда, истина и постоянство.
Някои може да кажат, че напредваме бавно по нашия икуменически път, че богословският диалог е достигнал задънена улица. Трябва да помним, че истинският диалог е поклонничество на любовта, а не договаряне на условия или претегляне на интереси — защото, ако беше така, това би противоречало на самата природа на въплътената и динамична вяра. Когато вървим заедно с ближния, търпението, смирението и говоренето на истината при всякакви обстоятелства са жизненоважни за истински и плодотворен диалог.
Както казва свети Йоан Златоуст: „Не побеждаваме братята си с аргументи, а с любов.“ По подобен начин Вселенският патриарх Атинагор е изразил същата мисъл, когато казал на професор Оливие Клеман:
„Вярвам, че нашата Православна църква е вярното и свето свидетелство на неразделената Църква. Но истинският богословски диалог трябва да започне вътре в диалога на любовта — в Тайнството на Църквата, което всички споделяме в основите му.“
В този контекст ние сме дълбоко насърчени от задълбочаващите се отношения между Православната и Римокатолическата църква — от пророческата среща в Йерусалим през 1964 г. между нашия предшественик, покойния Вселенски патриарх Атинагор, и папа Павел VI, до предстоящото посещение на Негово Светейшество папа Лъв XIV в Турция следващия месец. Тази братска среща ще бъде, с Божията воля, възможност да се зарадваме и заедно да отпразнуваме корените на нашата обща вяра, като същевременно отбележим 1700-годишнината от Първия вселенски събор в Никея, както и храмовия празник на Великата църква на Константинопол — празника на свети апостол Андрей Първозвани.
Докато богословският диалог продължава, нашият общ ангажимент да отговаряме на предизвикателствата на съвременния свят е истински знак на нашето желание да служим и свидетелстваме за Христос заедно.
В нашето общо пътуване ние ще продължим да хвърляме светлина върху екологичната криза, да отговаряме заедно на страданието на мигрантите и да защитаваме достойнството на всички хора.
Това икуменическо поклонничество е малка епифания на Божието царство, което навлиза в историята.
Дами и господа, възлюбени братя и сестри в Христа,
В продължение на векове Вселенската патриаршия поддържа своето служение на единство и съборност — както вътре в Православната църква, така и извън нейните канонични граници. Географски и богословски разположена на кръстопътя между Изтока и Запада, Майката църква на Константинопол е научила да живее в диалог — както по необходимост, така и по убеждение. Дори в трудни и ограничени обстоятелства Вселенската патриаршия никога не е преставала да протяга ръка на приятелство — към други християни, към последователи на други вери и към всички хора с добра воля, както това беше потвърдено от Свещения и велик събор на Православната църква, свикан през юни 2016 г. на остров Крит.
Приемайки това академично отличие, си припомняме, че диалогът не е абстрактен идеал, а конкретен акт на надежда. В свят, все повече белязан от поляризация, страх и изолация, диалогът остава езикът на помирението, езикът на Възкресението.
Нека това признание от Християнския университет „Димитрие Кантемир“ вдъхнови всички нас да подновим своята отдаденост на служението и дисциплината на диалога. Нека работим заедно — Църква и университет, духовенство и миряни, учени и студенти, вярващи и всички хора с добра воля — за да изградим цивилизация на любов и мир, където вярата просвещава разума, а разумът задълбочава вярата чрез диалог.
Защото, както казва свети апостол Павел: „А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Иисус Христос и ни даде служението на примирението, сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си“ (2 Кор. 5:18–19).
От дълбините на сърцето си отново ви благодарим за тази чест и се молим Господ да благослови тази институция — нейния персонал, преподавателите и студентите — както и възлюбения румънски народ, дарявайки ви мъдрост, мир и „всяко добро и съвършено дарование свише“.
Благодаря ви за вашето внимание!
Източник: Basilica.ro
