Маргарита Генчева
В посланието си за началото на Великия пост Вселенският патриарх Вартоломей акцентира върху аскезата като друго наименование на християнското битие и за времето на поста, което не е отрицание на радостта и творческата свобода, а напротив – време на „духовна пролет“ и „период на радост и светлина“.
Цялото послание вижте в следващите редове.
Всечестни братя йерарси и благословени чеда в Господа,
Изпълнени със свещено благоговение, отново по Божията воля встъпваме в Светия и Велик пост – в стадия на аскетическите подвизи, във времето на пост и покаяние, смирение и молитва, духовно пробуждане и братство, с очите на сърцата си, обърнати към животворящия Кръст Господен, който води всички нас към Светата Пасха и отваря за човешкия род вратите на Рая.
Благословеният период, който започва, е за нас възможност по нов начин да осъзнаем истината за аскезата по Христа и нейния неразривен съюз с евхаристийното осъществяване на Църквата, която във всички свои прояви и измерения е озарена от светлината и радостта на Възкресението. Духът на аскезата по никакъв начин не е чужд елемент в християнството, нито е плод на влиянието на извънцърковни дуалистични идеологии. Аскезата е друго название на християнското битие – тя го свързва с абсолютното доверие в Божествения промисъл, с неизчерпаемата духовна радост на живота, посветен на Христа, със себепревъзмогване и саможертва, с човеколюбива любов и с уважение към цялото творение.
Аскезата не е въпрос на произволен избор или на субективни особености, а подчинение на правилото и на „вселенския опит“ на Църквата. Тя, както беше казано, е „църковно“, а не „индивидуално“ събитие. Животът в Църквата е неделим. Покаянието, молитвата, смирението, прошката, постът и делата на милосърдие са взаимосвързани и преплетени.
В православната традиция аскезата не съществува като самоцел – което винаги води до надценяване на индивидуалните усилия и подхранва склонности към самоправедност. Великият пост е подходящото време да преживеем Църквата като място и начин за проявяване на даровете на Божията благодат в Църквата – винаги като предвкусване на радостта от Възкресението Господне, крайъгълен камък на нашата вяра и маяк на хоризонта на „нашата надежда“.
По божествено вдъхновение Църквата почита в Сиропустната събота свещената памет на светите мъже и жени, които са просияли в подвижничеството и са помощници и спътници на вярващите по пътя на подвига. В етапа на духовните борби имаме с нас благодатта на Триединия Бог, закрилата на Пресветата Богородица – Майка на всички нас – и застъпничеството на светците и мъчениците на вярата.
Здравият християнски аскетизъм е участие на целия човек – в духовното, умственото и телесното му единство – в живота в Христа, без обезценяване на материята и тялото и без манихейско принизяване на духовността. Както е писано, християнският аскетизъм в крайна сметка е „борба не против тялото, а за тялото“. По думите на Патерика: „Не ни учеха да бъдем убийци на тялото, а убийци на страстите“.
За съжаление, въпреки това, християнският аскетизъм е представян от съвременни интелектуалци като отрицание на радостта от живота и като ограничаване на човешката творческа свобода. Нищо не може да бъде по-далеч от истината!
Аскезата – като освобождаване от притежанието и привързаността към притежанието на нещата, и преди всичко като освобождаване от егото, от „търсенето на своето“, от „владеенето на нашето битие“ – е извор и израз на истинската свобода. Какво е по-истинно от освобождаването от оковите на „индивидуалните права“, от откритостта и любовта към ближния, от вътрешното „добро преобразяване“ и непоколебимостта в изпълнението на Божиите заповеди? Какво е по-творческо от поста, когато той е цялостна житейска нагласа и изразява аскетичния и евхаристийния дух на Църквата, когато е „обща борба“, а не индивидуално съревнование? Какво е по-екзистенциално разтърсващо от покаянието – вътрешното обръщане като жизненоважна посока към истината, разкриването на силата на Божествената благодат, дълбината на живота в Христа и надеждата за вечен живот?
Впечатляващо е, че когато раннохристиянският характер на Светия и Великия пост като период на подготовка за Светото Кръщение в Божествената литургия в деня на Възкресението е бил заменен с „етика на покаянието“, преживяването му като „второ кръщение“ е останало. Поради това периодът на пост и покаяние не е тъжен. Химнографията говори за „пролетта на поста“, а богословието нарича Великия пост „духовна пролет“ и „период на радост и светлина“. Всичко това придобива особена актуалност и ценност пред лицето на съвременното антропологично объркване и на новите културно породени отчуждения.
С тези чувства и мисли напомняме на всички чеда на Светата Велика Христова Църква по цялото Господне владение, че в деня на Акатистната събота ще завършат честванията на 1400 години от 626 г., когато – в знак на благодарност към Пресвета Богородица за избавлението на Константинопол от опасна обсада – в светата Влахернска църква е бил изпят Акатистът. Пожелаваме на всички благословен път през поста – в аскеза и търпение, в благодарност и хвала. И нека, като говорим истината с любов и се освещаваме в Господа, вървим по пътя към Неговото светло и радостно Възкресение.
Източник: сайт на Вселенската патриаршия
