Християнство.бг
Патриарх Вартоломей нарече Владимир Путин political champion на „новия икуменизъм“, а патриарх Кирил – духовен лидер на „новия икуменизъм“.
Константинополският патриарх говори на събранието на Конференцията на европейските църкви – основната икуменическа организация в Европа, обединяваща протестантски, православни и старокатолически общности – и отбеляза факта, че на класическото икуменическо движение сега се противопоставят християнски съюзи в защита на традиционните ценности. Това е следствие от културните войни, обхванали християнските деноминации. Досега никой от религиозните водачи не е говорил за „нов икуменизъм“.
Патриарх Вартоломей смята, че тези „странни съюзи“ се основават на идеята за разделение, а не за единство:
„Ако през ХХ век икуменизмът беше замислен като начин да се допринесе към визията за общото човечество и общото благо, то „новият икуменизъм“ на XXI век вместо това се превърна в сила на разделението и унищожението.“
„Консервативният икуменизъм“ се различава от класическият по това, че се основава не на идеята за връщане на всички християни към изгубеното единство, а на идеологията на борбата за традиционните ценности срещу „либералите“ и „секуларистите“, според принципа „врагът на моя враг е мой приятел“. Този „нов икуменизъм“ е резултат от глобализацията на американските културни войни, започнали през 60-те години на миналия век и продължаващи и до днес (например обществената конфронтация между тръмписти и демократи).
Патриарх Вартоломей припомни, че нахлуването на руската армия в Украйна е станало под лозунга за „спасяване на Украйна от пагубното влияние на безбожния, светски и либерален Запад“ (и тук си припомняме миналогодишната проповед на патриарх Кирил, че целта на нахлуването е да се предотвратят гей парадите в Донецк).
Освен Владимир Путин, унгарският премиер Виктор Орбан също претендира за политическо лидерство в традиционалистките съюзи. Сред привържениците на „традиционните ценности“ влияние има и бившият американски президент Доналд Тръмп. А сред религиозните лидери са ръководителят на евангелската асоциация Били Греъм, синът му Франклин Греъм, а и папа Франциск, който се опитва да балансира между Запада и Глобалния Юг.
Патриарх Кирил попадна в челните редици ситуативно, в резултат на войната в Украйна.
Патриарх Вартоломей ясно се определя като „стар икуменист“, привърженик на хуманистичните християнски ценности. Той изпраща доста ясно послание към всички православни: ако изберете свободата и единството – това е за при мен, ако предпочитате войната и разделението – това е за при Кирил. Много руски свещеници и миряни вече гледат в другата посока.
Проповед на Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей на откриващата молитва на Централния комитет на Световния съвет на църквите, която се провежда от 21 до 27 юни 2023 г. в Женева, Швейцария.
Възлюбени сестри и братя в Христос,
Още веднъж се събираме като Световен съвет на църквите, за да преследваме и активно да търсим нашето единство в Христос – в ума, в сърцето, в духа и в практическата реалност. В този свят, където ежедневно се сее разделение в човешкото семейство, нашата задача е още по-спешна.
Вселенската патриаршия прегръща с любов и уважение всички, които се стремят към тази жадувана цел – от всяка страна и всеки участник в църковните дела – и продължава своята мисия да достига до всички християнски общности, за да намери общата основа, която ни позволява да открием нашето единство в Христос – единството, за което Той се молеше и което е крайната ни съдба в Него.
Константинополската църква споделя и радостта от 75-ата годишнина от създаването на Световния съвет на църквите, като един от неговите членове-основатели. Светата Велика Христова Църква се гордее не по-малко с подчертаването на вдъхновяващата роля, която известната синодална енциклика от 1920 г. изигра като „конституционна харта“ на процеса, довел до основаването на Съвета през 1948 г. Преди повече от век тази енциклика пророчески изтъкна – наред с други неща – опасностите, които могат да „атакуват самите основи на християнската вяра и същността на християнския живот и общество“, като войната, която изважда наяве „много нездравословни симптоми в живота на християнските народи“ и, често разкрива „голяма липса на уважение дори към елементарните принципи на справедливостта и милосърдието.
Наистина, православната християнска отдаденост на нашето съществено единство беше дълбоко наранена от нахлуването в Украйна от Руската федерация през февруари 2022 г. Тази дълбока рана, която се разпространи в световното православие, все още не е намерила „балсам от Галаад“, за да облекчи болката, загубата и циничната реалполитика, която е натрапена на Православната църква.
Изразяваме нашата благодарност на Световния съвет на църквите за това, че стои в двора на Княза на мира и за подкрепата на зараждащата се демокрация на Украйна и благочестивия и благороден украински народ. Дори сега църковното присъствие на Московската патриаршия в Украйна търси начини да се разграничи от агресорската държавна църква при патриарх Кирил. Казваме „държавна“ църква, защото доказателството е в подреждането, а не в самоутвърждаването. Тази остра и тежка реалност вече нанесе поколенчески щети на бъдещето на православното християнство в славянските земи. Всички се молим за бърз и справедлив край на тази ненужна империалистическа кампания и край на ненужното и безразсъдно политизиране на Църквата в Русия. Не можем и не трябва да позволяваме поставянето на християнската ни вяра като оръжие, да се превърне в норма.
За тази цел текстът, избран за нашата встъпителна молитва, е съвършено трогателен. Онези, които са били научени и хранени от Господ Иисус, действат на най-елементарното човешко ниво – тоест препитание и оцеляване. Господ им каза:
Истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте (Йоан 6:26).
Предизвикателството на Христос към тях беше да издигнат умовете и сърцата си – да търсят нещо по-значимо от това, което този свят може да даде. И хората се хванаха на въдицата, както се казва. Те Го попитаха:
Какво трябва да правим, за да вършим делата Божии? (Йоан 6:28).
И какво отговаря нашият Господ? Да вярваш в Него – да вярваш, че любовта е по-голяма от омразата, вярата е по-голяма от съмнението, надеждата е по-голяма от отчаянието и, че да жертваш живота си в името на другите – чрез чиста и алтруистична любов и, че това е вярата в нашия Господ Иисус Христос, наистина означава. Тук стигаме до ядрото на семето и пътя напред за всички наши църковни общности.
Ако сме сериозни в нашето икуменическо начинание и ако искрено вярваме, че нашият Господ Иисус Христос е „Божият хляб“, който може да поддържа и подхранва този свят по всякакъв начин, тогава трябва да „вършим Божиите дела“ обновени и с просветено трудолюбие.
Дефинициите и споразуменията ще бъдат безполезни, ако нашата „ортопраксия“ не е в съответствие с нашата „ортодоксия“.
Каква е ползата от съвместно изявление за мир, ако преследваме война? Особено в нашия технологично доминиран свят, където така нареченият „Изкуствен интелект“ може да имитира изкусността на нашите декларации, ние трябва още повече да изявим това, което Господ толкова ясно е казал на друго място в Евангелието на Йоан:
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си (Йоан 13:35).
Мои скъпи и уважавани сестри и братя в Господа,
Както всички знаете, да бъдеш ученик на нашия Господ Христос означава да бъдеш Негов последовател, Негов ученик, Негов чирак и член на Неговото тяло, Църквата. Всички ние може да имаме различни възприятия за това какво, къде и как е учредена Църквата, но не може да има съмнение относно знака на истинския ученик.
Само любовта един към друг и нашата любов към необичания свят проявява нашето достойнство да носим името „християнин“.
Ако бъдем съдени за нещо в този Последен ден, това няма да е защото сме се абонирали за тази декларация или онова потвърждение. Ще бъде за това, дали по някакъв начин сме следвали Учителя по пътя на любовта.
Ето защо, докато гледаме към Божиите дела, които са нашето призвание като християни, нека се посветим отново на една наистина безкористна и съпричастна любов един към друг и към нашите осем милиарда събратя – всеки достоен и заслужаващ нашата любов.
Това е върховният икуменически израз, защото без такава любов нашето междухристиянско свидетелство никога няма да бъде взето на сериозно от света или може би дори от собствените ни общности. Резултатите от любовта не са за отричане. Те или влияят на това, което правим, или не. И ако не го правят, как можем да кажем, че сме Христови ученици?
Задаваме този въпрос без риторично намерение. В последния си стих днешното ни евангелско четиво говори за вечния живот и възкресението. Това са дългоочакваните цели, крайната съдба на човешкото семейство. Но пътуването до тях е ежедневно живеене на истината на Евангелието. И тази истина не може да бъде скрита от никаква човешка хитрост.
Братя и сестри,
Нека се молим нашата среща – нашите думи един към друг и нашите действия един към друг – да носят отличителния белег на любовта, с която нашият Господ Исус Христос ни възлюби. Нека тази любов бъде „работата“ – τὸ ἔργον – главният и основен труд на всичките ни съвместни усилия.
След две хиляди дълги и сложни години църквите не могат да се скрият от света. Нито Световният съвет на църквите след седемдесет и пет кратки години.
Вече получихме толкова много – дори благодат върху благодат. Ние бяхме укрепени от Небесния Хляб, Който ни храни толкова, колкото можем да приемем.
Сега нека проявим силата на нашите сърца, които Хлябът Божи ни дава чрез милост и благодат (Вж. Псалм 104:15).
И нека нашата сила е силата на любовта! За слава на Бога: Отца, и Сина, и Светия Дух – Комуто да бъде всяка чест и хвала, сега и винаги, и во веки веков.
Амин!
––––
Източник: Телеграм и Световен съвет на църквите
