Ренета Трифонова
Папа Лъв XIV пристигна във Вселенската патриаршия в събота следобед, в първото си апостолско пътуване след избирането му – посещение с историческо значение и дълбока символика за единството на християнския свят и за мира във време на глобални конфликти и сътресения.
Папата беше посрещнат на входа на патриаршеската църква „Свети Георги“ от Вселенския патриарх Вартоломей. Двамата предстоятели запалиха заедно свещ и се поклониха пред светата икона вътре в църквата, където беше отслужено славословие. Присъстваха патриарх Теодор Александрийски, йерарси на Константинополската и Римската църкви, както и представители на дипломатическия корпус.
След това Вселенският патриарх и Папата се отправиха към Тронната зала на Патриаршеския дом, където подписаха Съвместната декларация, потвърждавайки ангажимента си по пътя към пълно единение. Текстът категорично отхвърля всякакво използване на религията за оправдаване на насилието и призовава за мир, диалог и споделено християнско свидетелство.
„Отхвърляме всякакво използване на религията и името на Бог за оправдаване на насилието.“
„Целта на християнското единство“, се казва в Декларацията, „включва целта да се допринесе по фундаментален и животворящ начин за мира между всички народи. Заедно ние пламенно издигаме гласовете си, призовавайки Божия дар на мира за нашия свят.“
Отбелязвайки, че „трагично е, че в много региони на нашия свят конфликтите и насилието продължават да разрушават живота на толкова много хора, папата и патриархът отправят апел „към тези, които имат гражданска и политическа отговорност, да направят всичко възможно, за да гарантират незабавното прекратяване на трагедията на войната, и молим всички хора с добра воля да подкрепят нашата молба“.
Срещата между двамата лидери се състоя в навечерието на празника на свети Андрей, първозвания апостол и покровител на Вселенската патриаршия. Започвайки декларацията си с думите на псалмопевеца „Слава на Господа, защото е благ, защото милостта Му е вечна“, папата и патриархът изразиха благодарност за благодатта на братската среща, вкоренена в църковната любов и верността към волята Христова.
Споделен призив за единство в истината на Евангелието
Папа Лъв и патриарх Вартоломей припомнят, че търсенето на пълно общение се основава не на човешка дипломация, а на послушание към молитвата „Отче наш“ в Евангелието на Йоан: „Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 17:21).
Те потвърждават решимостта си да продължат да вървят заедно „в любов и истина“, като канят всички верни – духовенство, монаси, посветени лица и миряни – да се молят и да работят за изпълнението на това божествено прошение.
Никея през 1700 г.: Споделена и приета изповед
Декларацията отразява 1700-годишнината от Първия Вселенски събор в Никея, отбелязан предния ден. В нея двамата лидери описват Никейския събор като „провиденциално събитие на единство“, отбелязвайки, че неговото значение се крие не само в историческата памет, но и в продължаващата откритост към Светия Дух, който е ръководил Събора.
Християните са свързани от вярата, изповядвана в Никейския символ на вярата: изповядването на Иисус Христос, „истински Бог от истинския Бог, единосъщен с Отца“, който се въплъти заради нашето спасение, умря и възкръсна, възнесе се на небето и ще дойде в слава да съди живите и мъртвите. Това споделено приемане на Символа на вярата позволява на църквите да се справят с общите предизвикателства „с взаимно уважение… и истинска надежда“.
„Надарени с това общо изповедание, можем да се изправим пред споделените ни предизвикателства, като свидетелстваме за вярата, изразена в Никея, с взаимно уважение и работим заедно за конкретни решения с истинска надежда.“
Обща дата за Великден
Изразявайки благодарност, че тази година всички християни празнуваха Великден в един и същи ден, папа Лъв XIV и патриарх Вартоломей I описват това като дар на божественото провидение. Те подновяват готовността си да продължат „да празнуват заедно Празника на празниците всяка година“, молейки се всички християни да бъдат водени „във всяка мъдрост и духовно разбиране“.
Шестдесет години след заздравяването на разрива от 1054 г.
Декларацията също така подчертава 60-годишнината от съвместната декларация през 1965 г. на папа Павел VI и Вселенския патриарх Атинагор, която отмени изречените взаимно анатеми от 1054 г. Папата и патриархът благодарят за този решителен жест, който отвори пътя към диалог, вкоренен в „доверие, уважение и взаимна любов“. Те насърчават онези, които все още се колебаят относно диалога, да се вслушат внимателно в Светия Дух, който подтиква християните да предложат на света обновено свидетелство за помирение.
Богословски диалог и конкретно сътрудничество
Потвърждавайки отново подкрепата си за Съвместната международна комисия за богословски диалог между Римокатолическата църква и Православната църква, двамата лидери отбелязват, че настоящата ѝ фаза разглежда въпроси, които исторически са били считани за разделящи. Те препоръчват богословския диалог, братските контакти, общата молитва и сътрудничеството в области, където съвместните инициативи вече са възможни, насърчавайки всички вярващи да приветстват постигнатия досега напредък и да „работят за [неговото] непрекъснато умножаване“.
Единно отхвърляне на насилието в името на религията
Централна тема на текста е етичният и духовен императив да се отхвърли злоупотребата с религията.
„Отхвърляме всяка употреба на религията и името на Бога за оправдаване на насилието“, пишат папата и патриархът, издигайки гласове заедно в апел за мир на фона на продължаващите конфликти. Те настояват гражданските и политическите лидери да направят всичко възможно, за да сложат край на войната, и призовават всички хора с добра воля да подкрепят усилията за мир. Автентичният междурелигиозен диалог, настояват те, не е източник на объркване, а „от съществено значение за съвместното съществуване на хора с различни традиции и култури“.
Припомняйки 60-годишнината на Nostra Aetate – Декларация за отношението на Църквата към нехритсиянските религии, прогласена от папа Павел VI на 28 октомври 1965 г., те призовават всички хора да си сътрудничат в изграждането на справедлив и подкрепящ свят и в грижа за творението, като се противопоставят на „безразличието, желанието за господство, алчността за печалба и ксенофобията“.
Надежда, вкоренена в тайната на Троицата
Въпреки сериозността на световните събития, декларацията изразява непоколебима християнска надежда:
„Бог няма да изостави човечеството… Чрез Светия Дух ние знаем и преживяваме, че Бог е с нас.“ Поверявайки всеки човек – особено страдащите от глад, самота или болест – на Божията милост, патриархът и папата призовават „сърцата им да бъдат насърчени, свързани в любов“ в благодатта.
„В нашата молитва поверяваме на Бога всяко човешко същество, особено нуждаещите се, тези, които изпитват глад, самота или болест.“
След подписването йерарсите на двете страни и членовете на папската делегация бяха официално представени, преди двамата предстоятели да се оттеглят за частна среща в патриаршеския кабинет.
В 17:00 часа папата ще оглави Божествена литургия в закритата зала за събития в Константинопол, „Фолксваген Арена“. Лиургията можете да проследите онлайн.
По материали от Vatican News
