Пандемията, младите хора, ситуацията в православните църкви, украинският църковен въпрос, отношенията с Московската патриаршия и навършването през 2021 г. на 30 години от деня, в който става Вселенски патриарх – това са основните теми на интервюто с патриарх Вартоломей на журналистката от „To Vima“ Мария Антониаду.
– Ваше Светейшество, целият свят е засегнат от пандемията. И все пак има хора, сред които членове на Църквата – духовенство и миряни -, които отричат болестта, докато в същото време хиляди лекари и медицински сестри водят житейска битка за подкрепа на болните. Какво е вашето мнение?
– Пандемията промени нашия социален живот, нашето ежедневие, нашето участие в живота на Църквата. През цялото това време сме поразени от страданията на голямо множество хора и сме впечатлени от саможертвата на лекари и медицински сестри. Ето защо е неприемливо, пред лицето на толкова много жертви и толкова много болка, да има хора, които отричат реалността на пандемията, считайки я за измислица на различни групи хора. Още по-провокативно е, когато подобни възгледи се изразяват от християни, често от духовници, които твърдят, че са защитници на своя Бог. Новият завет потвърждава, че който не обича човека, не може да обича Бога. А те са безразлични към защитата на ближните. Отхвърлянето на маската и всички предпазни мерки не идва просто от невежество, а от некрозата (смъртта) на любовта вътре в тях. Когато науката отваря благоприятни перспективи за бъдещето на човечеството, е дар от небето. Разбира се, вярата ни не страда, когато следваме указанията на експертите. Нито ограниченията за участие в богослуженията намаляват значението на храма и това, което се прави в него за живота на вярващите. Защитните мерки не са насочени срещу Църквата. Те защитават вярващите, които, както всички останали, са също толкова уязвими за вируса.
– Ще бъдете ли ваксиниран срещу коронавирус?
– Разбира се, че ще бъда ваксиниран. Освен това мисля, че моята възраст го изисква. Почти на 81 години съм, така че принадлежа към възрастовите групи, които трябва да бъдат ваксинирани. Но това е не само въпрос на необходимост или избор, но и отговорност към ближните. Ето защо се надявам скоро голяма част от световното население да бъде ваксинирана, за да спре разпространението на смъртоносния вирус. Разбира се, дотогава всички трябва стриктно да спазваме защитните мерки, за да не оплакваме повече жертви.
– В православната църква има различни тенденции и относно изразените от някои опасения за предаване на вируса по време на Божествената литургия. Смятате ли, че може да има общоприет отговор, който да е в съответствие с научните открития, чувствата на всички вярващи и живата традиция на Църквата?
– Не за първи път в своята история нашата църква е изправена пред пандемия и несигурността, която тя причинява. В началото на здравната криза отправихме писмо до православните братя предстоятели, за да разберем техните мисли по въпроса. Позициите им съвпаднаха с позицията на Вселенската патриаршия. Така през юни Светият и Свещен Синод напомни, че Църквата остава непоклатима и твърда в своето учение относно същността на Тайнството Свето Причастие, което не подлежи на обсъждане.
– Ваше Светейшество, изминаха две години, откакто официално предадоставихте Томоса за автокефалията на Украинската църква. Как оценявате курса на новосформираната Църква? В някои кръгове се твърди, че решението на Вселенския престол да отговори на молбата на украинските православни поставя на изпитание единството на православието. Притеснявате ли се за общоправославното единство?
Четем различни обвинения в насилие от екстремистки групи срещу православни хора в Украйна. Ако, разбира се, се извършват такива действия, независимо откъде идват,
– Единството на православието не се подлага на изпитание заради отговора на Вселенската патриаршия на молбата на украинските православни. Украинската автокефалия беше акт на отговорност от страна на Майката Църква към милиони наши православни братя и сестри, които се оказаха извън Църквата не по своя вина. И, разбира се, това не беше така, както провокативно я обвинява руската пропаганда, за да обслужи своите политически цели или дори геополитически интереси. Две години по-късно се радваме да видим как новата Църква расте и как блаженият митрополит на Киев г-н Епифаний допринася със своя деликатен характер и братските си инициативи за нормализирането на църковния живот там. Четем различни твърдения за насилие от екстремистки групи срещу православните хора в Украйна. Ако, разбира се, подобни действия се извършват, независимо от това, откъде идват и в ущърб на кого са, ние ги осъждаме от самото начало, както осъдихме всички видове провокации, отправени към създаване на атмосфера на напрежение сред народа на Украйна, а също и извършвани заради оскърбление към Вселенската патриаршия.
В украинския въпрос направихме същото, както и в останалите случаи на предоставените автокефалии. Следвахме установената църковна практика в многовековната традиция на Православието. Позволете ми да ви напомня, че Константинопол вече е предоставил, още преди Украйна, автокефалия на девет други поместни църкви. Днес, разбира се, някои с егоистични цели отричат тази даденост. Каква безразсъдност наистина! Тези, които поставят под въпрос правата и отговорностите на Вселенската патриаршия, всъщност поставят под съмнение своето собствено съществуване и идентичност, самата структура на Православието“.
– Как се отнасяте към позицията на Московската патриаршия? И какви са вашите намерения и инициативи, принадлежащи на Първенстващ в Православието, както е общоприето, за да излекувате това състояние?
– Г-жо Антониаду, на първо място, тъй като е разработена съответна парафилология, която се разпространява главно от лица и кръгове на Руската църква, трябва ясно да дадем да се разбере, че в Православието няма разкол. Има различен възглед от страна на Руската църква за украинския въпрос, който се проявява в прекратяването на общението с Църквата-майка на Константинопол, а след това и с останалите църкви, признали автокефалията на новата църква. По наша преценка това е погрешно действие на сестрата-църква на Русия. Затова, повтарям, в православието няма разкол. Имаше проблем. В продължение на три десетилетия Москва е демонстративно си затваряше очите за трагичната ситуация в Украйна. Това пречеше да се намери решение, за да не изпусне контрол над Киев, който откъсна от Константинополската църква, възползвайки се от трудни времена и ситуации.
Затова предоставянето на автокефален статут на Украинската църква от Вселенската патриаршия беше не само еклесиологично и канонически правилно, но и единственото реално решение на проблема. Следователно само признаването на Украинската автокефалия от всички православни църкви помага на всеправославното единство, нито каквато и да е друга позиция, нито чакането, нито призивите за всеправославни срещи, нито безкрайните и безчислени интервюта в медиите, пълни с обидни характеристики към нашата Патриаршия.
Що се отнася до мен като Вселенски патриарх, не мога да позволя православната еклисиология да се променя (на олтара на смирените мотиви). Нямам право да направя дори крачка назад. Деликатността не носи полза, когато на карта са заложени богословието, редът и свещените традиции на нашата Църква. „По-остър от всеки нож“ е словото на Истината. За нея свидетелства история, източниците, документите, фактите. Парите, сплашването, пропагандата и сънищата в летните нощи я развалят. О, не! Да стоим добре!
– Какъв е Вашият отговор към тези, които Ви обвиняват, че се държите като папата на Изтока и Православието?
– Още едно неоснователно обвинение. Папизъм ли е да поема отговорностите на моето служение? Сега за първи път ли чуха за тези отговорности? Не са ли ги чели в църковната история? Твърди се, че от църковна гледна точка ролята на Константинопол е приключила с падането на града. Няма по-голяма неточност! Всички днешни автокефалии са дадени в периода след падането на Константинопол. Когато Вселенската патриаршия дава автокефалия на една или друга църква, защо не я обвиняват в „папски претенции“? В един момент лъжите и пропагандата трябва да спрат пред истината на Църквата! В православието няма папа, няма папство. Тези, които отправят това обвинение, искат да докажат фалшивото мнение, че Вселенската патриаршия нарушава каноническата традиция на Православието, което, разбира се, самите те не само не уважават и признават, но и презират, интерпретират свещените правила така, както им харесва, особено тези, които потвърждават задълженията на Вселенския престол; въвеждат нова еклисиология и интструментализират Евхаристията.
Така че нека да говорим откровено. Всъщност проблемът не е в украинската автокефалия, нито уж несъществуващите или невалидни ръкоположения на украинската йерархия, на които някои хора умишлено се позовават. Целта е да се премахнат тези уникални отговорности на Константинополския престол и да преминат в други ръце. Така че, от моята позиция, както разбирате, не мога от една страна да се откажа от отговорностите, които моите предшественици са ми завещали чрез практиката на Църквата, а от друга страна да позволя, доколкото това е моя отговорност, духовното падение на тези, които се заиграват с федерализацията на Православната църква по протестантските стандарти. Кой тогава се държи като „православен папа“? Този, който остава верен на нейните традиции или този, който претендира за положение, което никога не е имал и никога няма да получи?
– През 2021 г. се навършват 30 години от избирането ви на Вселенския престол. През това време Църквата и Вселенската патриаршия са били тествани многократно. Кои моменти считате за важни във вашето патриаршество?
– От момента, в който станах клирик през 1961 г., и до днес, съдържанието и целта на моя живота е служението на Църквата. Убеден съм, че всичко, което направих, не беше мой труд, а дар на Божията благодат. Преживявам 30-тата година от моето скромно патриаршество. През тези тридесет години се случиха много неща: подготовката на Светия и Велик събор на Православната църква, който се проведе на Крит през 2016 г., възстановяването на нашите митрополии в Мала Азия и Източна Тракия, както и създаването на нови в различни части на света, благодарение на мисионерска дейност и движение на населението, както и редовните ни поклонения в Кападокия, Панагия Сумела и във всички свещени земи на нашите отци; възраждането на образованието за гръцкото население в Имброс и подкрепата на гърците в Константинопол (Истанбул), както и безбройните инициативи на нашата Патриаршия по целия свят, като например за опазване на околната среда, за междухристиянския и междурелигиозния диалог и др. Надявам се, че Бог ще ни удостои да преживеем повторното отваряне на Богословското училище в Халки, което остава несправедливо затворено от 1971 година.
– Патриаршията посвети 2020 година на младежта. Годината бе белязана от изолация, интернет практики и страх. Какво е вашето послание към младите хора, които изпитват призрака на финансова криза и несигурност на живота за бъдещето?
– Споделям загрижеността на младите хора. Все пак и аз бях млад, с малко пари в джоба, но с много мечти в сърцето си. Началото на пътя на всеки човек често е трудно. Нуждаем се от увереност в нашите способности и постоянни усилия за усъвършенстване. Днес несигурността на младите хора нараства, както поради пандемията, така и поради икономическите последици от нея. Деца мои, не се страхувайте, никога не се страхувайте в живота си, колкото и трудности да възникнат. Имайте вяра, придобийте духовно развитие и образование, бъдете решителни, имайте търпение и винаги бъдете солидарни помежду си, но и с тези, които са в по-трудно положение от вас. Солидарността е противоотровата за всяка лична и социална криза.
– Вашите пожелания за новата година?
– Използвам случая с това интервю, за да пожелая на издателите, читателите на вестник „To Vima“ и на всички новата 2021 година да бъде мирна, радостна, съзидателна, година на освобождение от смъртоносната пандемия и пълна с нейните благословенията и даровете на Бога на любовта. Да бъдем единни и солидарни, за да преодолеем последиците от безпрецедентната здравна криза. Нека Христос ни даде сили. Такава сила, която само въплътеният Бог може да даде на страдащия човек и на цялото творение. От Великата църква и светещия фар (Фенер), желая на всички много и благословени години!
Превод: Ренета Трифонова
Източници: To Vima и Cerkvarium