Християнство.бг
На 29 юли 2025 г. Вселенският патриарх Вартоломей произнесе основна реч на срещата на Световния съвет на религиите за мир в Константинопол, като обсъди неотложните глобални предизвикателства и подчерта духовната основа, необходима за преодоляването им.
Говорейки в град, „чиито камъни все още носят ехото на векове, когато ойкумена е била определяна не като географско пространство, а като духовен хоризонт“, патриархът подчерта ролята на Вселенската патриаршия като свидетел на вселенското призвание на православното християнство. Той определи основната криза, пред която е изправено човечеството, не просто като икономическа нестабилност или технологичен напредък, а като „доминиращ, обикновено непризнат мироглед“ – редуктивен материализъм, който игнорира свещеното измерение, съществено за човешкия просперитет.
Той цитира свети Григорий Нисийски, казвайки: „Невъзможно е някой да се издигне до онази висота, където се вижда светлината на истината, освен ако мъртвата и земна дреха от кожи не бъде съблечена от основите на душата… Това е наистина онова, което реално съществува, и разбирането на това е познанието на истината.“
Патриарх Вартоломей описа последиците от този мироглед като дълбоко екзистенциални и социални, насърчаващи изолация, експлоатация и унищожаване на околната среда чрез прекъсване на връзката на човечеството със Свещеното. Той заяви, че междурелигиозният диалог не е лукс, а „неумолима необходимост, акт на колективна съпротива“ срещу фрагментацията на смисъла в съвременния свят.
Той въведе концепцията за „Общ свещен мироглед“ – визионерска рамка, предназначена не да замести отделните вероизповедания, а да подчертае обща основа, където различните религиозни преживявания на Свещеното се сливат, за да се противопоставят на материалистическия редукционизъм. Този мироглед се основава на четири стълба:
- Свещеното като абсолютната реалност, обединяваща всичко чрез Любов, Състрадание и Милост.
- Хората, като по своята същност релационни същества, реализират своя потенциал чрез добродетели, основани на свещената Любов.
- Обществото като „цялостност от цялостни човешки същества“, с акцент върху реципрочността в рамките на институции като семейството, образованието и икономиката.
- Земята и нейната жизнена мрежа като свещени, изискващи уважение, изразено чрез устойчиви практики.
Патриархът подчерта важността на свързването на вярата и науката, като се позова на квантовата механика и биология, за да оспори механистичните възгледи и да призове за „нова природна философия“, хармонизираща научните и духовните търсения.
Обръщайки внимание на две неотложни глобални кризи – дълговата криза и възхода на изкуствения интелект – той подчерта общия им корен в материалистичната абстракция и полезност. Дълговата криза поробва нациите и отрича човешкото достойнство, докато изкуственият интелект рискува да ограничи свободата и творчеството на човека.
Патриарх Вартоломей подчерта необходимостта религиозните общности да предлагат положителни алтернативи: солидарност и справедливост срещу икономическата абстракция и защита на човешкото достойнство срещу технологичния редукционизъм. Той призова за етика на технологиите, основана на състрадание, отговорност и уважение.
В заключение патриархът подчерта върху историческото езиково многообразие на човечеството като ехо от библейския Вавилон и очерта „Общия свещен мироглед“ като съвременен опит за създаване на „металингвистично“ духовно единство – не чрез заличаване на различията, а чрез намиране на общ език на свещеното, за да се справим заедно с глобалните предизвикателства.
Той напомни на присъстващите, че истинското единство не идва от богословски консенсус, а от споделена ангажираност: „Срещаме се по същество не когато нашите богословия съвпадат, а когато нашите общности споделят хляб с гладните, грижат се за болните, защитават онеправданите. Единството се кове в общата съпротива срещу силите, които се опитват да заличат човешкото лице.“
Патриархът завърши с призив за действие: „Не сме призовани да съставяме нова глобална религия на консенсуса. Призвани сме, всеки от гледна точка на своята вяра, да изградим глобален съюз на съвестта, пророческо свидетелство, което ще държи отворен хоризонта на трансцендентността в един свят, заплашен от задушаване в рамките на материалното.“
Той потвърди, че истинският мир не се основава само на споделени вярвания, а на споделена любов към човечеството и благоговение пред тайната на единствения Бог.
Източник: Orthodox Times
