Християнство.бг
В А Р ТО Л О М Е Й,
С Божията милост Архиепископ на Константинопол-Новия Рим и Вселенски патриарх,
Към пълнотата на Църквата:
Нека благодатта, мирът и милостта на възкръсналия в слава Христос да бъдат с всички вас!
Достопочтени братя йерарси,
Скъпи възлюбени чеда,
С Божията милост и сила, като пропътувахме с молитва и пост океана на светата и велика Четиридесетница, достигнахме най-накрая до великолепния празник Пасха, възхвалявайки Господа на славата, който слезе в дълбините на ада и „отвори входа за всички в рая“ чрез Своето възкресение от мъртвите.
Възкресението не е припомняне на събитие от миналото, а е „добрата промяна“ на нашето съществуване, „друго раждане, алтернативен живот, различен начин на живеене, преображение на самото ни същество.“1 Във Възкръсналия Христос цялото творение е обновено заедно с човечеството. Когато пеем в 3-тата песен на пасхалния канон, че „сега всичко е изпълнено със светлина – небето, земята и всичко под земята; следователно, нека цялото творение празнува възкресението на Христос, на което всичко се крепи“, ние провъзгласяваме, че вселената е основана върху и е изпълнена с незалязваща светлина. Фразите „преди Христос“ и „след Христос“ звучат вярно не само за историята на човешкия род, но и за цялото творение.
Възкресението на Господа от мъртвите представлява ядрото на Евангелието, стабилната отправна точка за всички книги на Новия завет, както и за литургичния живот и преданата вяра на православните християни. Наистина думите „Христос Воскресе!” обобщават богословието на Църквата. Преживяването на премахването на господството на смъртта е източник на неизразима радост, „свобода от оковите на този свят“. „Всички неща се изпълват с радост, когато имат вкуса на възкресението.“ Възкресението е мощен импулс за „голяма радост“, проникваща в целия живот, етоса и пастирското служение на църквата като предвкусване на пълнотата на живота, знанието и живота на вечното царство на Отца, Сина и Светия Дух. Православната вяра и песимизмът са несъвместими явления.
Пасха за нас е празник на свободата и победата над силите на отчуждението; това е въцърковяване на нашето съществуване, повик за съвместен труд за преобразяването на света. Историята на Църквата се представя като „велика Пасха“ като пътуване към „освобождението в слава на Божиите чеда“ (Рим. 8:21). Опитът на възкресението разкрива центъра и есхатологичното измерение на свободата в Христос. Библейските препратки към възкресението на Спасителя демонстрират силата на нашата свобода като вярващи; само в тази свобода се проявява „великото чудо“, което остава недостъпно за всяко потисничество. „Тайната на спасението принадлежи на онези, които го желаят свободно, а не на тези, които биват подтискани против волята си.”2 Приемането на божествения дар като „преход” на вярващия към Христос е доброволният екзистенциален отговор на любящия и спасителен „преход” на Възкръсналия Господ към човечеството. Защото „без Мен не можете да правите нищо“ (Йоан 15.5).
Тайната на възкресението Господне и до ден днешен продължава да разбива позитивистичните уверености на онези, които отричат Бога като „отрицател на човешката воля“, както и на привържениците на заблудата за „себереализация без Бог“ и на почитателите на съвременния „човеко-бог“. Бъдещето не принадлежи на затворниците в едно самодостатъчно, задушаващо и тясно земно битие. Няма истинска свобода без възкресение, без перспективата на вечността.
За светата велика Христова църква, един източник на такава възкресенска радост се намира и тази година в общото празнуване на Великден от целия християнски свят, заедно с отбелязването на 1700-годишнината от Първия Никейски събор, който осъди ереста на Арий, който „умали в Троицата единния Син и Слово Божие“ и който установи начина за изчисляване на датата за празника на Възкресението на нашия Спасител.
Съборът в Никея открива новата епоха на съборната история на Църквата, преходът от местно към вселенско съборно ниво. Както знаем, Първият вселенски събор въвежда в Символа на вярата небиблейския термин „единосъщен“, макар и с ясна сотериологична препратка, която остава съществена характеристика на църковните учения. В този смисъл честванията на тази велика годишнина не са връщане към миналото, защото „духът на Никея“ съществува непокътнат в живота на Църквата, чието единство е свързано с правилното разбиране и развитие на нейната съборна идентичност. Дискусията на Първия вселенски събор в Никея ни напомня за общите християнски архетипи и смисъла на борбата срещу извращаването на нашата неопетнена вяра, като ни насърчава да се обърнем към дълбочината и същността на църковното предание. Съвместното честване тази година на „най-святия ден на Пасха“ подчертава актуалността на темата, чието разрешение не само изразява уважението на християнството към постановленията на Никейския събор, но и съзнанието, че „не трябва да има разделение в такива свещени въпроси“.
С такива чувства, изпълнени със светлината и радостта на Възкресението, като провъзгласяваме „Христос Воскресе!”, нека с ликуване да почетем избрания и свят ден Пасха с прочувствено изповядване на нашата вяра в Изкупителя, който със смърт потъпка смъртта и даде живот на всички хора и цялото творение, чрез нашата вярност към светите предания на Великата църква, както и чрез искрена любов към ближния, за прослава от всички нас на небесното име Господне.
Фенер, Пасха 2025 г.,
Вартоломей Константинополски, пламенен молител за всички вас пред Възкръсналия Господ
Източник: Patriarchal Encyclical for Holy Pascha 2025 – Οικουμενικό Πατριαρχείο
–––––––––––––––––––––––––––
