Меню Затваряне

Патриарх Вартоломей: Христос не освободи един народ, а целия човешки род

Патриарх Вартоломей
Снимка: Никос Папахристу

† В А Р Т О Л О М Е Й

ПО МИЛОСТ БОЖИЯ АРХИЕПИСКОП НА 

КОНСТАНТИНОПОЛ – НОВИЯ РИМ

И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ

ДО ЦЯЛОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА:

БЛАГОДАТ, МИЛОСТ И МИР

ОТ РОДИЛИЯ СЕ ВЪВ ВИТЛЕЕМ СПАСИТЕЛ ХРИСТОС

* * *

Всечестни братя клирици и благословени в Господа чеда,

С голяма радост достигнахме и тази година до празника на Рождеството по плът на Бог Слово, Който дойде на земята и стана един от нас „по неизказаното си милосърдие“. Ние почитаме с псалми и химни в неизказана радост великата тайна на Боговъплъщението, „най-новото от всички нови неща, единственото ново нещо под слънцето“[1], чрез което на човека се отваря пътят на обожението по благодат и цялото творение се обновява. Рождеството не е преживяване от сантиментален характер, което „бързо идва и още по-бързо си отива“. Това е екзистенциално участие в цялото събитие на Божественото Домостроителство. Както свидетелства евангелист Матей[2], управата на света от самото начало искаше да унищожи Божествения Младенец. За вярващите едновременно с „Христос се ражда” на празника на Въплъщението на Сина и Словото на Бога Отца, зазвучават траурните камбани на Страданията Христови, а след тях и „Христос Воскресе” – евангелското послание за победата над смъртта и надеждата за всеобщото възкресение.

„Слава във висините Богу и на земята мир“ се чува отново в един свят, изпълнен с насилие, социална несправедливост и унижаване на човешкото достойнство. Удивителният прогрес на науката и технологиите не достига дълбочината на човешката душа, тъй като човекът винаги е повече от това, което науката може да си представи и към което се стреми прогресът на техниката. Пропастта между небето и земята не може да се преодолее чрез науката, а само чрез човека!

Днес се говори за „метачовек“ и се възхвалява изкуственият интелект. Разбира се, мечтата за „свръхчовека“ не е нова. Идеята за „метачовека“ се основава на технологичния прогрес, който позволява той да бъде снабден с възможности, основаващи се на безпрецедентен човешки опит и исторически постижения, чрез които ще може да бъде надмината всяка човешка мяра, която е била валидна досега. Църквата не е технофобска. Тя подхожда към научното познание като към „дар Божи за човека“, без обаче да пренебрегва или премълчава опасностите от сциентизма. В Енцикликата на Светия и Велик Събор на Православната Църква (Крит, 2016 г.) се подчертава приносът на християнството „за здравото развитие на древната цивилизация“, тъй като Бог „постави човека настойник на божественото творение и Свой сътрудник в света“. По-нататък подчертано се отбелязва: „Православната църква, за разлика от съвременния човекобог, поставя Богочовека като последна мярка за всичко: Ние не казваме, че човек се е обожествил, но че Бог се е въчеловечил” (св.Йоан Дамаскин, Точно изложение на православната вяра, III, 2 PG 94, 988)“[3].

Отговорът на решаващия въпрос, как отвъд есхатологичния „осми ден“, с титанизма и прометеизма на технологичната цивилизация, нейните еволюции и преходи, насред антропотеистичните метачовеци или свръхчовеци, ще бъде съхранена „културата на личността“, уважението към нейната свещеност и разкриването на красотата и добротата ѝ, е дарен веднъж завинаги в тайната на Боговъчеловечаването. Божието Слово стана плът, „истината дойде“ и „сянката премина. Във вечността истината за човека ще произтича от връзката му с Бога, като отговор на Божието слизане при човека и неговото очакване и отговор на идващия Господ на славата. Тази жива вяра подкрепя усилията на човека да се справя с противоречията и предизвикателствата на земния живот, на борбата „за хляб“[4], за оцеляване и за социално и културно развитие. Но нищо в живота ни не може да бъде успешно без връзката с Бога, определяща „пълнотата на живота, пълнотата на радостта и пълнотата на познанието“ на Неговото Царство[5].

Празникът на Рождеството Христово ни дава възможност да осъзнаем тайната на Божията свобода и великото чудо на свободата на човека. Христос хлопа на вратата на всяко човешко сърце, но само свободолюбивият човек може да я отвори. „Със сигурност без Него, без Христос”, пише приснопаметният о. Георги Флоровски, – „човекът не може да направи нищо. И все пак има едно нещо, което само единствено и само човекът може да направи – да откликне на Божия призив и да приеме Христос”[6].

Като казваме „да” на призива свише, Христос ни се открива като „истинската светлина”[7], като „пътят, истината и животът”[8], като отговор на най-големите въпроси и търсения на нашия ум, на желанията и надеждите на сърцето ни, но и на това накъде и към какво върви творението. Ние принадлежим на Христос, в Него всичко е съединено. Христос е „Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят“[9]. В Своето доброволно въплъщение „за нас човеците и за нашето спасение” Словото Божие „не просто създаде човек, но стана човек по Своето естество”[10], като по този начин устрои общото предназначение и единството на човечеството във вечността. Той не освободи един народ, а целия човешки род, не промени само човешката история, но обнови цялото творение. Освен за историята, „преди Христос“ и „след Христос“ се отнасят окончателно и категорично и към всичко съществуващо. През целия си път в света, в историята и чрез това към Есхатона, към идващия ден на небесното Царство на Отца и Сина и Светия Дух, бидейки „не от мира сего“ Църквата свидетелства за истината, извършвайки своето освещаващо и духовно дело „за живота на света“.

Братя и чеда в Господа,

Покланяйки се богопочтително и коленичейки пред държащата Младенеца Богородица, прекланяйки се в смирение на приелото нашия образ „безначално Слово“, пожелаваме на всички благословени празнични дни, здраве, живот и мир, изобилие в добрите дела, както и изпълнено с духовна радост и божествени дарове новолетие, в което целият християнски свят ще отпразнува и отбележи 1700-годишнината от Първия вселенски събор в Никея.

Рождество Христово, 2024 г.

† Константинополски Вартоломей, горещ молителствувател към Бога за всички вас.

Превод: архим. Никанор

Редакция: Ренета Трифонова


[1] Ἰωάννου Δαμασκηνοῦ, Ἔκδοσις ἀκριβής τῆς ὀρθοδόξου πίστεως, PG 94, 984.

[2]  Мат. 1:18 – 2:1-23.

[3] Енциклика (Окръжно послание), § 10.

[4] Вж. Мат. 4:4.

[5] Ἀλεξάνδρου Σμέμαν, Πιστεύω, ἐκδ. Ἀκρίτα, Ἀθήνα 1991, с. 129.

[6] Γεωργίου Φλωρόφσκυ, Δημιουργία καί ἀπολύτρωση, ἐκδ. Πουρναρᾶ, Θεσσαλονίκη 1983, с. 17.

[7]  Йоан. 1:9.

[8] Йоан. 14:6.

[9] Откр. 22:13.

[10] Νικολάου Καβάσιλα, Ἑπτά ἀνέκδοτοι λόγοι, Θεσσαλονίκη 1976, с. 108.

Posted in Архиерейски послания, Празнични проповеди

Вижте още: