Християнство.бг
Днес (16 март) в патриаршеската и синодална резиденция в Даниловския манастир край Москва, се проведе заседание на Синода на РПЦ-МП.
Откривайки заседанието, патриарх Кирил каза встъпително слово, в което защити правата и свободите на монасите от УПЦ-МП, които до 29 март трябва да напуснат Киево-Печерската лавра.
Патриарх Кирил се обърна с встъпително слово към присъстващите архиереи, в което прояви загриженост, че се нарушават правата и свободите на „нашите страдащи братя“ и призова всички да се молят за УПЦ-МП. Според него властите в Украйна нарушават Хартата на ООН и Всеобщата декларация за правата на човека, отбеляза Ekklisia online.
В разпространеното на сайта на Московска патриаршия Обръщение във връзка със ситуацията в Киево-Печерската лавра, патриарх Кирил напомни една от основните тези на еклисиологичната ерес на „руския свят“, според която „ядрото на съвременния руски свят са Русия, Украйна и Беларус“ (към това „единно пространство“ той отнася и Молдова, Казахстан и някои други бивши републики на СССР), които непременно се нуждаят от „възстановяване на единството“:
„Киево-Печерската лавра е първият манастир на Киевска Рус, който съществува от 11 век. Този манастир е основоположник на общата духовна монашеска традиция на руския, украинския и беларуския народ. Това е люлката на нашата цивилизация и национална култура. Тук е написан първият исторически паметник на Древна Рус – „Повест за отминалите години“, оттук произхожда писмеността и литературата на нашите народи“.
На фона на излязлата през февруари публична информация от двата щвейцарски седмичника Sonntagszeitung и Le Matin Dimanche, които цитират разсекретено досие от държавните федерални архиви на Швейцария, че „монсеньор Кирил“ (както е посочен в този документ) „е работил за КГБ“, патриарх Кирил сравни дейността на украинското правителство с дейността на комунистическата власт в Съветския съюз и нейното отношение към религията:
„Ултиматумът на държавните власти по отношение на Киево-Печерската лавра изглежда е чудовищен акт, сравним с гоненията на вярата във времената на атеизма. Както и тогава, властите открито пренебрегват закона, да не говорим за минималното зачитане на правата на гражданите. Непрозрачна е била работата на определената комисия за търсене на нарушения в стопанската дейност на манастира. Репресивната ѝ цел е пълното изгонване на монасите от Лаврата. Тази цел не беше скрита от държавните служители и представители на другите религиозни организации в Украйна, които се намират под влиянието на светската власт. Жалко е, че когато държавното ръководство на Украйна декларира своята привързаност към демократичните норми, европейския път на развитие, спазването на правата и свободите на човека – днес тези права и свободи се нарушават по най-явен начин. Моля ви да положите всички възможни усилия, за да предотвратите принудителното затваряне на манастира, което ще доведе до нарушаване на правата на свобода на религията на милиони украински вярващи, на религията, гарантирана от Конституцията на Украйна, както и такива документи като Хартата на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Декларацията за премахване на всички форми на нетолерантност и дискриминация въз основа на религия или убеждения, много други актове с международно значение. Много се надявам думите ми да бъдат чути“.
Това, което патриарх Кирил обаче не каза е, защо подкрепя срещу тези „страдащи братя“ в Украйна война, в която те са избивани, изселвани и „денацифицирани“, домовете им – разрушавани, а децата им в окупираните райони – депортирани, и дали се е застъпил за тези страдащи братя по същия начин пред президента на Руската федерация Владимир Путин с апел да спре войната и страданията на украинския народ. Не е изяснил досега и неоезическото си „богословие на войната“ в прословутата си проповед от 25 септември 2022 г., в която призова руските войници към шахидизъм – да умират „при изпълнение на своя воински дълг, което е саможертва, измиваща всички грехове“ (виж проповед от 25 септември 2022). Този призив е за саможертва на руските войници във война срещу същите украински „страдащи братя“. Няма отговор досега и какво е налагало бомбардирането на стотици храмове в Украйна по време на войната.
Още по-рано, на 13 юни, 2021 г. Московският патриарх Кирил призоваваше руските военни: „Вървете смело да изпълните военния си дълг и помнете, че ако дадете живота си за Родината, за своите приятели, както се казва в Свещеното Писание, тогава ще бъдете заедно с Бога в Неговото Царство, в Неговата слава, в Неговия вечен живот”(тук). Ден преди началото на путинската война срещу Украйна, на 23 февруари 2022 г., патриарх Кирил Гундяев отново се обърна със специален призив и благословия към армията на Руската федерация, строена и готова за инвазия в Украйна – „да бъде готова да отблъсне врага“… „на границата на нашето Отечество“ (тук).
Това е пореден път, в който РПЦ е загрижена за „правата и свободите“ в Украйна. Преди два месеца от медиите стана известно, че постоянният представител на Руската федерация в ООН Василий Небензя инициира отделно заседание на Съвета за сигурност на ООН на 17 януари 2023 г. относно ситуацията, която се развива около Украинската православна църква. Тогава УПЦ-МП излезе с изявление в което информира:
„Към момента Украинската православна църква не се е обръщала към никоя държава за съдействие за защита на нейните права и още повече към държавата, която е извършила коварно въоръжено нападение срещу нашата страна. Също така не сме упълномощили никого от Руската православна църква на Московската патриаршия да говори от наше име в ООН“.
Засега няма реакция на сайта на УПЦ-МП след този призив, но днес има пространен материал със заглавие: „Властите определиха УПЦ-МП като врагове“, в което се твърди, че монасите няма да напуснат Лаврата:
„Днес всичко показва, че властите възнамеряват да изпълнят тези заплахи и насила да изгонят монасите на Украинската православна църква от Киево-Печерската лавра след 29 март. Самите монаси нямат никакво намерение да си ходят. Но те нямат реални лостове да повлияят на властите или да защитят своя манастир. Единственият въпрос сега изглежда е докъде властите ще стигнат със сила, за да изгонят монасите (побои, арести, използване на огнестрелно оръжие или специални средства)“.
