Ренета Трифонова
Сандра Керелезова, сп. „Християнство и култура“
След новината за бомбите над детска болница и родилен дом, споделям тук този дългичък текст1Текстът е публикуван в профила на автора във фейсбук (бел. ред.), който написах след като видях Неделното слово на Руския патриарх Кирил…
„А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон“ (Гал. 5:22-23).
Във времето на Великия пост православните християни потеглят на път, стръмен, но и благодатен. По този път си припомняме евангелските събития по стъпките на Христос към Голгота и вглеждайки се в себе си, неусетно се разпознаваме в тълпата, викаща „Разпни го!“, в перфидността на фарисеите, в топлохладността на Пилат, в отстъплението на Петър, в разбойника отляво на Кръста, дори в предателя Юда…
По този път благостта и мъдростта в думите на някой духовник усилват устрема да продължаваш да вървиш към срещата с Ангела Благовестител при отваления камък на Гроба, към светлината на възкръсналия Христос. Ако ние се нуждаем от такива думи на утеха, колко по-силно от тях се нуждаят нашите събратя по вяра, които днес преживяват една същинска Голгота в Украйна?! Които постят, докато изчисляват за колко време ще им стигнат запасите от храна в бункера. Които заедно със своите духовници се молят в метрото (като ранните християни в катакомбите), докато поразяват храмовете им. Днес търсят от своите архипастири думи за вечен живот. Трескаво търсят надежда да измолят за тях силата да претърпят и да простят…
Защото тези дни са и дни на покаяние, но колко невъзможно трудно е да вървиш по пътя на прошката и смирението, когато външните реалности събуждат в теб разкъсващ гняв?!… Невъзможност, която може да бъде преодоляна само със силата на Божията благодат. Затова и в ума ми силно се запечатаха искрените думи на един украински свещеник: „Мислейки за милионите съсипани съдби на украинците, ръката ми, която би трябвало да приеме формата на кръстното знамение с три пръста, неволно се свива в юмрук. Но аз поемам по пътя на поста, за да измоля заедно с другите от Бога сили за прощение на този свят. Ще стане ли тази прошка реалност, за тези непростими неща, които нахлуха в живота на Украйна с идването на руските войски там? Не знам дали е по силите ми това днес, но мечтая да се науча някога да прощавам и непростимото. Иначе и аз няма да получа прощение за безчислените си собствени вини. Помогни ми, милостиви Боже!“…
Казано е: „Не участвайте в безплодните дела на тъмнината, напротив, изобличавайте ги“ (Еф. 5:11). Някои проповедници ни подсещат, че тези думи на свети апостол Павел на първо място означават вглеждане в себе си, изобличаване на собствените ни вътрешни мотивации. И ето че на едно от тези напътствия попаднах в проповедта на един архипастир, под чийто омофор днес са част от православните украинци. Става дума за Руския патриарх Кирил. В проповедта2За предателството (слово на Велика сряда) си отпреди десетина години, посветена на предателството на Юда, той отбелязва, че „способността да отличаваме доброто от злото, правдата от лъжата е голяма сила“. Предателството, казва още той, може да открием във всички сфери на живота, включително и в политическата: „Понякога, слушайки изказването на един или друг деец, съзнаваш, че неговите думи са не просто смяна на гледна точка, на позиция, а най-истинско предателство по отношение на приятелите… В наше време мнозина хора считат за възможно да изменят в името на някаква висша целесъобразност, с която най-често се прикрива, разбира се, собственото благо. Отговор на всички тези хора се дава от възпоменанието за днешния ден – възпоменанието за това, което станало с Юда Искариот, предателя на Спасителя“.
„Разбира се, Юда е знаел, че след неговото предателство ще се пролее кръв, но когато осъзнал това в пълна степен, тогава, видимо, се ужасил, както и апостол Петър, от картината на страшните мъчения на Спасителя, казва на първосвещениците: „съгреших, че предадох невинна кръв” – и им хвърля тридесетте сребърника, на което те отвръщат: „Твоя работа, върви, постъпвай, както знаеш” (Мат. 27:4)“, казва още той и обобщава: „Предателите никъде не ги обичат, никога не им се доверяват, а предателството винаги завършва за тях с катастрофа“.
Защо ли обаче дълбоко се съмнявам, че днес паството на патриарх Кирил в Украйна ще приеме тези негови напътствия с признателността на обични духовни чеда?! Особено след проповедта3Проповед на Неделя Сиропустна му отпреди дни – в Неделята на Всеопрощението. В която той обръща внимание на това, че „борбата“ има не физическо, а метафизическо значение. С тази своя проповед вече стана напълно явно, че той извърши предателство спрямо Божия народ. А за коя борба става въпрос? Патриархът изрично подчертава, че това, за което говори, има не „просто теоретично значение и не само духовен смисъл“. И едновременно с това е и обратното: „Случващото се днес в сферата на международните отношения има не само политическо значение. Говорим за нещо различно и много по-важно от политиката. Става дума за човешкото спасение…“. Явно тази тази негова „борба“ е средство за постигане на две цели: „освобождение на православните в многострадалната земя на Донбас“ и „спасение на част от човечеството от греха“. Колкото по-малко хора по тоя свят, толкова по-малко ширещ се грях. И ето че – за да не остане никакво колебание дали сме го разбрали правилно – патриархът заключава: „Прошката без справедливост е капитулация и слабост“.
„Не участвайте в безплодните дела на тъмнината, напротив, изобличавайте ги.“ Да, тези слова на свети апостол Павел са към всекиго от нас, и мнозина светци и отци на Църквата ни напомнят, че това на първо място означава да изобличаваме себе си, преди да насочим поглед към света навън. Несъмнено обаче понякога е важно от чия уста излизат. Защото именно техният огласител може да ги превърне в бездушно звънтяща мед или ечащ цимбал.
Все пак една гореща надежда остава – че въпреки звънците, които дрънчат на кухо, великденските камбани на Украйна ще забият под чисто и светло небе, за да възвестят най-славната победа – тази на Христовото Възкресение.
––––
Заглавието е на редакцията.
- 1Текстът е публикуван в профила на автора във фейсбук (бел. ред.)
- 2За предателството (слово на Велика сряда)
- 3
