Християнство.бг
Изглежда, че Московската патриаршия и патриарх Кирил призоваха митрополит Онуфрий към ред след обявяването на „пълната ѝ независимост и автономия“ от Московската патриаршия, коментира Orthodox Times.
Синодът на Руската църква се събра на 29 май във връзка с решенията, взети от Синода на УПЦ в Киев.
В издаденото след срещата комюнике се посочва, че решенията на Украинската църква са дошли след „натиск от страна на представители на разколническите органи, местните власти, средствата за масова информация, екстремистки организации и националистически настроената част от обществото“.
Синодът също така подчерта, че „статутът на Украинската православна църква се определя от Устава, предоставен от Московския и на цяла Русия патриарх Алексий II на 27 октомври 1990 г.
Синодът на РПЦ отхвърля провъзгласената от митрополит Онуфрий и членовете на Синода на Украинската православна църква автономия, като заявява, че допълненията и измененията на Устава за управление на Украинската православна църква, приети от Събора на УПЦ, трябва да бъдат разгледани по установения ред по отношение на съответствието им с горепосочения Устав и с Устава на Руската православна църква.
В комюникето също така се казва, че решението да не се споменава Московският патриарх в редица епархии на Украинската православна църква вече е довело до разделения в УПЦ, а и е в противоречие с 15 правило на Двукратния (Константинополски) събор115 правило на Двукратния събор гласи: „Каквото е определено за презвитери, епископи и митрополити, същото трябва да има още по-голямо значение за патриарси. Затова презвитер, епископ или митрополит, ако се осмели да прекъсне общение с патриарха си и не споменава, според както е определено и установено, името му на божествени служби, а преди съборно решение и окончателното му осъждане произведе разкол, да бъде съвършено изключен от свещенство, ако се докаже тази беззаконна постъпка. Впрочем това е определено и потвърдено относно ония, които само под предлог на някои обвинения отстъпват от предстоятелите си и произвеждат разколи, като рушат единството на Църквата. Защото ония, които се отделят от общение със своя предстоятел поради някои ереси, осъдени от светите събори или от отците, т. е. когато той открито проповядва ерес и явно учи това в Църквата, такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се отделили от такъв епископ, а, напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол единството на Църквата, а, обратно, побързали са да освободят Църквата от разколи и разцепления“.
Според изявлението на Волоколамския митрополит Иларион пък, се оказва, че не е вярно, че Украинската православна църква е била отделена от Руската църква:
„Не беше направено изявление за отделяне от Руската православна църква. Не беше направено изявление, че Украинската православна църква ще има определен нов статут. Напротив, тя отново потвърди, че има статут на независимост и самоуправление, който ѝ беше предоставен още през 1990 г.“.
Митрополит Иларион също така подчерта: „Това е, защото в продължение на много години на Украинската православна църква е отказвано правото да бъде назована с името си. Тя беше принудена да го промени на „Руската православна църква в Украйна“, като целта на това е пререгистрацията на всички енории на Украинската православна църква и тяхното отчуждаване в полза на схизматичната структура. В контекста на всичко, което се случва днес в Украйна, в контекста на безпрецедентния натиск върху Украинската православна църква, трябва да се имат предвид тези събития“.
Припомняме, че на Събора на 27 май Св. Синод на Украинската православна църква взе решение за независимостта и автономията на УПЦ от Московската патриаршия, като дори изрази несъгласие с позицията на Московския патриарх Кирил относно войната в Украйна.
———–
Източник: Orthodox Times
- 115 правило на Двукратния събор гласи: „Каквото е определено за презвитери, епископи и митрополити, същото трябва да има още по-голямо значение за патриарси. Затова презвитер, епископ или митрополит, ако се осмели да прекъсне общение с патриарха си и не споменава, според както е определено и установено, името му на божествени служби, а преди съборно решение и окончателното му осъждане произведе разкол, да бъде съвършено изключен от свещенство, ако се докаже тази беззаконна постъпка. Впрочем това е определено и потвърдено относно ония, които само под предлог на някои обвинения отстъпват от предстоятелите си и произвеждат разколи, като рушат единството на Църквата. Защото ония, които се отделят от общение със своя предстоятел поради някои ереси, осъдени от светите събори или от отците, т. е. когато той открито проповядва ерес и явно учи това в Църквата, такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се отделили от такъв епископ, а, напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол единството на Църквата, а, обратно, побързали са да освободят Църквата от разколи и разцепления“.
