Християнство.бг
Българският патриарх Даниил подкрепи позицията за изключване на руския патриарх от санкционния списък, но Св. Синод заяви, че въпросът не е в неговата компетентност. София подкрепя 21-вия пакет санкции след отпадането на спорните имена.
България е готова да подкрепи 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия, след като от предложения списък бяха премахнати патриарх Кирил – предстоятел на Руската православна църква, основателят на „Лукойл“ Вагит Алекперов, както и собственик на руска компания, доставяща резервни части за софийското метро
Това съобщи външният министър Велислава Петрова, като уточни, че българските възражения са били взети предвид.
„Забележките на България бяха взети предвид и тези две лица вече не са в предложения пакет, така че сме готови да го подкрепим“, заяви тя.
По искане на България е било премахнато и името на ръководител на компания, която доставя компоненти за софийското метро.
Първоначално включването на патриарх Кирил в санкционния списък предизвика резерви не само от България. По информация от дипломатически източници и други държави членки, сред които Италия, също са поставяли въпроси около санкционирането на висш клирик на християнска църква. Впоследствие България защити позицията, че подобна мярка няма да има реален икономически ефект върху Русия, а би имала предимно символен характер. Окончателните обсъждания на пакета обаче включваха и други спорни теми – Гърция изрази резерви в енергийния сектор, а Австрия по финансови въпроси.
Позицията на българския външен министър
Външният министър Велислава Петрова обясни българската позиция с въпроса за ефективността на подобна санкция. По думите ѝ България не отхвърля санкциите като инструмент, включително срещу физически лица, но поставя въпроса доколко икономически ограничения биха повлияли на действията на патриарх Кирил като духовен лидер и на неговите публични изяви.
Критиците на тази позиция обаче посочват, че санкциите срещу физически лица не целят единствено да променят поведението на конкретния човек. Те могат да имат и по-широк ефект – да ограничат международните му контакти и влияние, да поставят политически сигнал и да покажат, че публичната подкрепа за определени действия има последствия.
В този смисъл спорът не е само дали санкциите биха променили личните позиции на патриарх Кирил, а дали неговата публична роля и влияние го превръщат в лице, срещу което подобна мярка е оправдана.
Позицията на патриарх Даниил и Св. Синод
Темата предизвика реакция и в Българската православна църква. По-рано българският патриарх Даниил заяви, че решението руският патриарх Кирил да бъде изваден от санкционния пакет е правилно, като определи подобна стъпка като „смела“ и изрази мнение, че санкции срещу предстоятел на поместна православна църква не постигат целите, които техните инициатори си поставят.
След срещата на патриарх Даниил с министър-председателя Румен Радев и последвалия обществен дебат, Светият Синод излезе с официална позиция да не подкрепи българския патриарх и заяви, че не може да се произнася по такъв въпрос.
В изявлението си Св. Синод посочи: „Относно възникналия въпрос, свързан с евентуалното приемане на нови санкции против Руската федерация, включващи личността на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, на своето редовно заседание Светият Синод реши, че не е в компетенцията му да се произнесе по него.“
Защо патриарх Кирил беше предложен за санкции
Името на патриарх Кирил беше обсъждано за включване в санкционния списък на Европейския съюз заради позициите му след началото на войната в Украйна.
Критиците му посочват неговите публични изказвания в подкрепа на руската държавна политика и ролята му в оправдаването на действията на Кремъл. Според тях той е използвал духовния си авторитет в подкрепа на послания, свързвани с руската пропагандна линия и с подкрепа за войната.
От друга страна, противниците на санкцията срещу него поставят въпроса дали религиозни лидери следва да бъдат включвани в политически санкционни списъци и дали подобна мярка няма да доведе до допълнително разделение между православните общности.
Още през 2022 г. включването на патриарх Кирил в санкционния списък на ЕС беше блокирано от Унгария, която заяви, че Европейският съюз не трябва да санкционира религиозни лидери.
Сега отпадането на името му от проекта позволи на България да подкрепи пакета санкции, макар че окончателното му приемане зависи от постигането на съгласие между държавите членки.
Санкционирането на духовни лица
Случаят с патриарх Кирил постави и по-широкия въпрос за отношението към духовни лица, включвани в санкционни списъци заради публичните им позиции и връзки с руската държавна политика, тъй като друг високопоставен представител на Руската православна църква – митрополит Тихон (Шевкунов), също беше включен в санкционен списък заради ролята и позициите му, свързвани с подкрепа на руската политика. Това решение не предизвика подобна публична реакция от страна на християните и на БПЦ или официално становище на Светия Синод, нито пък коментари от политически лица.
Различното отношение към двата случая предизвиква въпроси – защо санкциите срещу един духовник водят до активна реакция и обсъждане, докато други случаи на санкционирани представители на Руската православна църква не получават същия отзвук.
