Християнство.бг
През 1989 г. Вселенският патриарх Димитрий I обявява 1 септември – начало на Индикта (литургичната Нова година), за Ден на молитва за Божието творение[1]. Православната църква започва този ден с възпоменание как Бог е създал света. Световният съвет на църквите допринесе това време да стане специално, като удължи празника от 1 септември до 4 октомври.
Следвайки линията на Вселенския патриарх Димитрий I и Световния съвет на църквите, християните по света възприеха това време като неразделна част от годишния си календар. През последните години изявления на религиозни лидери от цял свят също насърчиха вярващите да се молят и да отделят от своето време, за да се грижат за творението[2].
За началото на индикта Вселенският патриарх Вартоломей откри Среща на върха в Халки на тема „Водата: Дух и наука“. В тази връзка посланието му за новата литургична година е в духа на опазването на творението и грижата за Божиите дарове, особено за един от тях, който не достига на много места заради грубата човешка намеса в природата и промяната на климата – недостигът на вода, така нужна за живота на земята.
† Вартоломей, с Божията милост архиепископ на Константинопол – Новия Рим и Вселенски патриарх, към цялата пълнота на Църквата
Преподобни братя йерарси и възлюбени в Господа чеда,
Изминаха цели тридесет и пет години, откакто Светият и Свещен Синод на Вселенската патриаршия определи 1 септември , празника Индиктион и откриване на църковната година, като Ден за молитви за опазване на околната среда. Тази благодатна инициатива имаше голям отзвук и даде обилни плодове. Многоизмерните екологични дейности на светата Велика църква на Христос днес се съсредоточават около феномена на изменението на климата – или по-скоро, климатичната криза – която е причинила „извънредно положение на планетата“.
Оценяваме приноса на екологичните движения, международните споразумения за околната среда, свързаната ангажираност от страна на учените с този проблем, приноса на екологичното образование, екологичната чувствителност и мобилизация на безброй хора и особено представители на по-младото поколение. Ние обаче настояваме, че това, което е необходимо, е аксиологичен „коперникански обрат“[3], радикална промяна на манталитета в световен мащаб, съществена ревизия на връзката между човечеството и природата. В противен случай ще продължим да лекуваме катастрофалните последици от екологичната криза, като оставим непокътнати и активни корените на проблема.
Екологичната заплаха е измерение на разширената криза в съвременната цивилизация. В този смисъл противопоставянето на проблема не може да бъде успешно въз основа на принципите на същата цивилизация, на логиката зад него, която го е създала на първо място. Многократно сме изразявали нашето убеждение, че църквите и религиите могат да допринесат значително за жизненоважното духовно и оценъчно обръщане в името на бъдещето на човечеството и планетата. Истинската религиозна вяра разтваря арогантността и титанизма на човечеството, доколкото представлява и възможността за превръщането му в „човекобог“, който премахва всички стандарти, граници и ценности, като същевременно се обявява за „мярка на всички неща“ и инструментализира както неговите ближни човешки същества, така и природата за задоволяване на неговите неутолими нужди и произволни стремежи.
Многовековният опит ни учи, че без „архимедова“ духовно-оценъчна опора човечеството не може да избегне рисковете на нихилистичния „антропологизъм“. Това е наследството на класическия дух, формулиран от Платон чрез принципа, че „Бог е мярка за всички неща за нас“. Това разбиране за човечеството и неговата отговорност чрез връзката му с Бога е изразено чрез християнското учение за сътворението на Адам „по Божи образ“ и „по Негово подобие“, както и за приемането на човешката природа от въплътения човек. предвечното Божие Слово за нашето спасение и обновяването на цялото творение. Християнската вяра признава висшата ценност както на човечеството, така и на творението. В този дух, следователно, уважението към светостта на човешката личност и защитата на целостта на „много доброто“ творение са неразделни. Вярата в Бога на мъдростта и любовта вдъхновява и подкрепя творческите сили на човечеството, като го укрепва пред предизвикателствата и изпитанията, дори когато преодоляването им изглежда невъзможно от човешка гледна точка.
Ние сме се борили и все още се стремим към междуправославно и междухристиянско сътрудничество за защита на човечеството и творението, както и за въвеждането на тази тема в междурелигиозния диалог и общите действия на религиите. Нещо повече, ние специално подчертаваме необходимостта да се разбере, че съвременната екологична криза засяга преди всичко по-бедните жители на земята. В документа на Вселенската патриаршия, озаглавен „За живота на света: към социалния етос на Православната църква“, тази тема е подчертана категорично наред със съществената загриженост на Църквата в светлината на последиците от изменението на климата: „Трябва да разберем, че службата на ближния и опазването на околната среда са тясно и неразривно свързани. Съществува тясна и неразривна връзка между нашата грижа за творението и нашето служение на тялото Христово, точно както съществува между икономическите условия на бедните и екологичните условия на планетата. Учените ни казват, че най-сериозно ощетените от настоящата екологична криза ще продължат да бъдат тези, които имат най-малко. Това означава, че въпросът за изменението на климата е също въпрос на социално благосъстояние и социална справедливост.
В заключение, ние ви пожелаваме, най-почтени братя и най-възлюбени деца, нова църковна година, пълна с божествени благословения и продуктивност, призовавайки всички вас, чрез застъпничеството на св. Богородица Памакаристос, чиято чудна и чудотворна икона почитаме и празнуваме на този ден и смирено почитайте животворната благодат и безграничната милост на Създателя на всичко и Бога на чудните неща.
–––––––––
[1] Създателю на всички твари, поставил времена и години в Своя власт, благослови по Твоята благост, Господи, венеца на годината, като съхраняваш в мир народа ни, с молитвите на Богородица спаси нас. Обитаващ висините, Царю Христе, Творче и Създателю на всичко видимо и невидимо, Който си сътворил дните и нощите, времената и годините, благослови сега венеца на годините и запази в мир православните християни и Твоите люде, Многомилостиви. Създателю на всички твари, положил времена и години в Своя власт, благослови по Твоята благост, Господи, венеца на годината и, като съхраняваш в мир народа ни, с молитвите на Богородица спаси нас. Амин!
[2] През 2015 г. папа Франциск възприе този ден на молитва и за Римокатолическата църква. От този ден се чества и „Време на творението“, което завършва на 4 октомври, на който католиците отбелязват празника на св. Франциск Асизки, покровител на екологията (бел. ред.).
[3] „Коперникански обрат“ (или „коперникански преврат“) е израз за това как предметът отговаря на нашето познание. Емануел Кант успява да докаже възможностите на природната наука, благодарение на извършения от него „коперникански обрат“ в начина на наблюдение върху взаимоотношенията между предмета на познанието и субекта на познанието. Познанието изхожда не от неща, които предизвикват изменения в опознавания субект, а от субекта, който изследва нещата във формите на възприемане и мислене, с които (бел. ред.).
