Меню Затваряне

Петдесетница

Прот. Александър Шмеман
Икона на Петдесетница от монах Григорий Круг

Прот. Александър Шмеман

„Празникът на съшествието на Светия Дух“. Произнасяш тези привични, още от детството познати думи и изведнъж се поразяваш от тях – все едно ги чуваш за първи път. Да, от детството знам, че десет дни след Възнесение, а това означава – петдесет дни след Пасха, християните отвека са празнували и празнуват съшествието на Светия Дух: Петдесетница, според църковното му название, и Троица или Ден на Троицата – според народното битово название. На този ден от незапомнени времена храмовете са били почиствани и украсявани със зелени клонки, а подовете са били постилани с трева… В деня на празника пък, на тържествената вечерня, хората са стояли с цветя в ръцете.

Такъв е влязъл този празник и в народното съзнание, и в родната ни литература – като някакво слънчево, светло тържество, като празник на разцъфването, като някаква радостна среща с Божия свят в цялата му красота и благодатност.

Всички религии – сред тях и най-древните, и най-първобитните – са познавали празника на лятното разцъфтяване, празника на първите плодове и растения. Ако във ветхозаветната религия Пасха е празник на пролетното възкръсване на света и природата, то Петдесетница е празник на прехода от пролетта към лятото, празник на победата на слънцето и светлината, празник на космическата пълнота. Във Ветхия Завет обаче този на практика общочовешки празник придобива ново значение – превръща се в ежегодно припомняне на изкачването на Моисей на планината Синай, където в някаква неизказана, мистична тайна Бог му се явява, сключва с него Завет, дава му заповеди и му обещава спасение. Религията, с други думи, престава да бъде само природа и се превръща в начало на история: Бог открива Своя закон, Своите заповеди, Бог открива на човека Своя замисъл за него, Бог показва на човека път. Така пролетта, лятото, вечният природен кръг се превръщат в знак и символ не само на природата, но и на духовната съдба на самото човечество, на заповяданото му възрастване в пълнотата на знанието, живота и съвършенството… Докато накрая, в самия последен период на Ветхия Завет, този празник става – в учението и прозренията на пророците – празник, обърнат към бъдещето, към окончателното тържество на Бога в Неговото творение. Ето как говори за това пророк Йоил: „И ето, след това ще излея от Моя Дух върху всяка плът, и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще сънуват сънища, и момците ви ще виждат видения. Също и върху роби и робини в ония дни ще излея от Моя Дух. И ще покажа личби на небе и земя… преди да настъпи денят Господен, велик и страшен. И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси…“1Иоил 1:28-32..

И така, празник на природата и космоса, празник на историята като разкриване на Божията воля за света и човека, празник на бъдещото тържество, победа на Бога над злото, настъпване на великия, последен „ден Господен“… Всичко това трябва да се знае и да се помни, за да се разбере как са преживявали, как са възприемали и празнували празника Петдесетница първите християни и защо той се е превърнал в един от най-основните християнски празници.

Именно с описанието на случилото се на петдесетия ден след Възкресението на Христос и на десетия ден след Неговото Възнесение на небето започва книгата Деяния на светите апостоли – книга, която е посветена на историята на първите християни, на най-първоначалното разпространение на християнството. Тя започва с думите, казани от Христос преди Възнесението Му: „не се отдалечавайте от Йерусалим – казва Той, – а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене…“2Деян. 1:4..

И ето че десет дни по-късно, съгласно разказа на евангелист Лука: „Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Свети, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговорят…“3Там 2:1-4..

На онези, които стават свидетели на това и недоумяват, апостол Петър обяснява смисъла на случилото се с думите на пророк Йоил, които току-що цитирахме. „Това е реченото чрез пророк Йоиля: и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът…“4Там 2:16-17..

И така, за християните празникът Петдесетница е празник на изпълнението на всичко, извършено от Христос, в цялото му съвършенство. Христос е учил за Царството Божие и ето – то се открива! Христос е обещавал, че Духът Божи ще открие Истината и ето – и това се извършва. Светът, историята, времето, животът – всичко вече е осветено, всичко вече е изпълнено с окончателен смисъл. В света започва последният и велик ден Господен!

———

Превод: Борис Маринов

Източник: Протойерей Александър Шмеман, “Неделни проповеди и беседи”, Фондация „Комунитас“, 2014

  • 1
    Иоил 1:28-32.
  • 2
    Деян. 1:4.
  • 3
    Там 2:1-4.
  • 4
    Там 2:16-17.
Posted in Празнични проповеди, Проповед

Вижте още: