Печатните книги на Стоян Робовски

Иво Братанов

Стоян Робовски¹ е изтъкнат български народен будител. Той е роден през 1830 или 1831 г. Произхожда от културно семейство: негов дядо е свещеник Дойно Граматик, преписвач на Паисиевата „История славеноболгарская“, а баща – свещеник Андрей Робовски. Стоян Робовски е учил в Еленската „Даскалоливница“ при Иван Н. Момчилов и Никола Михайловски. След като завършва образованието си в „Даскалоливницата“, Ст. Робовски е учителствал в различни градове и села. Умира през 1878 год. (по-подробни биографични сведения за Ст. Робовски вж. напр. в Дичевъ 1931: 120 – 122; Кършовски, Бобчевъ 1931; Асенов 1968: 324 – 336; Петков 1993: 106 – 107; Унджиева 1982; Робовски 1988; Станев 2001: 59 – 98).

Ст. Робовски се изявява не само като учител, но и като книжовник, поет и събирач на народни умотворения. Той е сътрудник на нашия възрожденски периодичен печат – негови статии са публикувани в сп. “Български книжици“, сп. „Читалище“ и сп. „Слава“, а също така във вестниците „Цариградски вестник“ и „Турция“.

Книжовното дело на Стоян Робовски се вписва в езиковоградивните процеси у нас през третата четвърт на XIX век. Той е следовник на езиковия модел на Търновската школа, тъй като е възпитаник на Иван Н. Момчилов и Никола Михайловски. За неговите печатни книги се споменава накратко в някои от съществуващите книги, статии и доклади, посветени на делото му. Тези публикации имат предимно биографичен и културологически характер (вж. напр. Дичевъ 1931: 122; Кършовски, Бобчевъ 1931: 233 – 234; Унджиева 1982; Робовски 1988; Станев 2001: 72).

В настоящия доклад ще бъдат посочени сведения за печатните книги на Стоян Робовски. Тук ще разгледам тези книги, подредени в хронологичен ред. При това е необходимо да направя следните предварителни уговорки: 1. Всички представени по-долу книги съм описал de visu. 2. Описът на книгите има за цел да събере емпиричен материал, въз основа на който ще направя обосновани изводи за предназначението на тези издания.

Стоян Робовски е отпечатал следните книги:

1. УЧЕБНА КНИЖКА за образованіе то на дѣца та. Превелъ СТОѦНЪ П. АНДРЕЕВЪ, РОБОВСКЫЙ ЕЛЕНЧѦНИНЪ. Книжка І. Цариградъ. Въ Печѧтницѫ тѫ Ѳаддеѧ Дивитчїана. 1858 г., 1 + 1 + 1 + 1 + 35 + 1 с. (опис вж. в Теодоровъ-Баланъ 1909: 1141, № 12940; Погорелов 1923: 328 – 329, № 410; Стоянов 1957: 312, № 6591). Цялата книга е отпечатана с модифицирана черковнославянска азбука (в азбуката са включени буквите ѫ и ѭ; не се спазват черковнославянските правописни правила за употребата на буквите у, ѧ и ѵ и др.). УЧЕБНА КНИЖКА съдържа: 1. заглавна страница; 2. одобрение от цензурата, което е получено на 2 април 1858 г. (неномерирана страница); 3. предисловие, написано от преводача на 4 април 1858 г. в Елена (страницата не е номерирана); 4. една неномерирана страница без текст; 5. кратък преразказ на свещената история от Сътворението на Вселената до разказа за борбата на Иаков с Бога (с. 1 – 29); 6. ПРИБАВЛЕНІЕ – стихотворно житие на св. Теодор Тирон, написано от П. Р. Славейков (с. 30 – 35); 7. една страница, която не е номерирана и не съдържа текст. Книгата включва общо 38 страници с отпечатан текст.
2. КРАТКIЙ ПРИГЛЕДЪ на введенiето на всеобщата ГЕОГРАФIЯ за малкитѣ дѣца Наредилъ СТОЯНЪ П. АНДРЕЕВЪ РОБОВСКIЙ напечаталъ же съ свое иждивенiе ИВАНЪ ЮРДАНЪ БАДЮВЦЫ Еленчанинъ. Изданiе пьрво. ЦАРЕГРАДЪ-БЕЙОГЛУ. Въ Типографiята Ц. Вѣстника и Содружiе. 1860, 16 + 1 с. (опис вж. в Теодоровъ-Баланъ 1909: 925, № 10441; Погорелов 1923: 380 – 381, № 489; Стоянов 1957: 312, № 6594). Книгата съдържа: 1. заглавна страница, която не е номерирана; 2. страница, на която е поместено разрешението на цензурата за отпечатването на книгата; 3. eдна неномерирана страница, на която е отпечатано следното заглавие: ЧАСТЬ ПЬРВА. НАЧАЛА НА МАТЕМАТИЧЕСКА-ТА ГЕОГРАФIЯ; 4. ВВЕДЕНIЕ ВЪ ВСЕОБЩА-ТА ГЕОГРАФIЯ (с. 5 – 16); 5. една неномерирана страница с рисунка на паун. Книгата включва общо 16 страници, на които е отпечатан текст.
3. ПОСЛѢДОВАНIЕ ОБРУЧЕНIЯ и вѣнчанiя отъ Попъ Никола К. Гранчарова и отъ Стояна П. А. Робовскаго, Еленчани. Русчюкъ. Въ Печятницѫтѫ на Дунавскѫтѫ область, 1866, 123 + 4 с. (опис вж. в Погорелов 1923: 500 – 501, № 788; Стоянов 1957: 71, № 1477). Книгата съдържа: 1. заглавна страница; 2. една неномерирана страница с позволението на цензурата и с указание за предназначението на книгата; 3. една неномерирана страница; 4. икона на Пресветата Троица; 5. ПОСЛѢДОВАНІЕ ОБРУЧЕНІѦ (с. 5 – 12; част от последованието е на черковнославянски език, а друга част – на български); 6. ПОСЛѢДОВАНІЕ ВѢНЧАНІѦ (с. 12 – 38); 7. молитви и кондак (с. 39 – 44); 8. водосвет (с. 45 – 68; на черковнославянски и на български език); 9. кратка молитва за водосвет (с. 69); 10. молебно последование над болен, което е на черковнославянски и на български език (с. 69 – 79); 11. молитва за всякаква немощ (с. 79 – 80); 12. молитва при безсъние (с. 80 – 83); 13. молитва против уроки (с. 83 – 85); 14. молитви над болен (с. 85 – 93); 15. последование над болен, измъчван от нечисти духове (с. 93 – 103); 16. молитва за дом, в който има зли духове (с. 103 – 106); 17. молитва над коливо (с. 106 – 107); 18. молитва за благославяне на храна на Възкресение (с. 107 – 108); 19. молитва за нива, лозе или градина, когато са нападнати от вредители (с. 108 – 114); 20. молитва против всякаква смъртоносна болест по животните (с. 115 – 117); 21. молитва за благославяне на стадо (с. 118); 22. молитва при започване на строеж на нов дом (с. 119); 23. молитва при влизане в нов дом (с. 120); 24. чин за благославяне на вино (с. 121 – 123); 25. една страница без текст (с. 124); 26. съдържание (с. I – II); 27. една страница, на която е посочена печатна грешка (страницата не е номерирана). Книгата включва общо 125 страници, на които е отпечатан текст.
4. АКАΘИСТЪ или НЕСѢДАЛНО ПѢНIЕ на ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА И ПРИСНОДѢВА МАРIѦ, За боголюбивы-тѣ православны Христiены отъ Попъ Никола К. Гранчарова и Стояна П. А. Робовскаго (Еленчани). Русчюкъ, Въ Печятницѫ-тѫ на Дунавскѫ-тѫ Область, 1866, 1 + 1 + 3 + 1 + 78 + 1 + 2 стр. (опис вж. в Погорелов 1923: 501, № 789; Стоянов 1957: 71, № 1478). Цялата книга е отпечатана с модифицираната черковнославянска азбука Ето какво е съдържанието на книгата: 1. заглавна страница; 2. страница, на която е поместено разрешението на цензурата за отпечатването на книгата; 3. предговор от поп Никола Грънчаров и Стоян Робовски, написан на 15 август 1866 г. в Елена и адресиран към читателите; в предговора е обяснена историята на съставянето на акатиста (с. III – V); 4. икона на св. Богородица и Иисус Христос (една неномерирана страница); 5. акатист на български език (с. 7 – 26); 6. молитва към св. Богородица на български език (с. 26 – 28); 7. ЖИВОТЪ НА ПРЕЧИСТАТА И ПРЕБЛАГОСЛОВЕННАТА ВЛАДЫЧИЦА НАША БОГОРОДИЦА И ПРИСНОДѢВА МАРІѦ (с. 29 – 85); 8. благословия към читателите (една неномерирана страница); 9. списък с имената на спомоществователите (две неномерирани страници). Книгата съдържа общо 86 страници с отпечатан текст.
5. Лабиринтъ. Елена, 1873 г. Съдържа 1 лист и е отпечатан във Вилаетската печатница в Русе (опис вж. в Стоянов 1957: 312, № 6603).

Това издание е посветено на родителите на Стоян Робовски; вж.

Вѣчна память на мойтѣ родители

Приснопамятны и вѣчны благодѣтели

Священника Андрея (1859) П. Дойнова

и Койка (1870) Презвитера Х. Цончова

Отъ Прѣблагодарно сьрдце Лабиринтъ

Посвящавамъ природный сынъ.

С. П. А. РОБОВЪ

За „Лабиринта“ М. Дичев пише: „Стоянъ попъ Андреевъ Робовски написалъ и издалъ на единъ листъ хартия _50/40 см. единъ кѫсичекъ разказъ, който нарекълъ “Лабиринтъ“, понеже отпечатването на разказа е въ видъ на лабиринтъ от размѣсени криви затворени линии и окрѫжности. Читательтъ за да прочете разказа, трѣбва да проследи и намѣри началото, и сетне като върти листа и следи по кривитѣ линии и окрѫжности, ще може до края да прочете разказчето, което, впрочемъ, не се отличава съ нѣкаква литературна стойность. „Лабиринта“ написалъ въ Елена на 23 мартъ 1873 год., а го литографиралъ въ гр. Русе през 1874 г. въ литографията на Дунавската область. Въ „Лабиринта“ се подписва не вече „Робовски“, а „Робовъ“ (Дичевъ 1931: 122). Иван Радев оценява по следния начин „Лабиринта“: „Интересно явление е разказът „Лабиринт“. Той е литографиран на един голям лист (50 на 40 см). В съдържанието му няма нищо особено. Но текстът е поднесен под формата на забавна игра. Така той съчетава познавателното със занимателното.“ (цит. по Станев 2001: 76 – 77) Това е последният печатан текст на Ст. Робовски (Станев 2001: 76)².

Съдържанието на краткия разказ „Лабиринт“ всъщност до голяма степен повтаря известния случай с опита на блаж. Августин да вникне в тайната на пресветата Троица: „Веднъж блажени Августин се разхождал по брега на морето и размишлявал за тайната на Светата Троица. Той видял момче, което копаело дупка в пясъка и сипвало в нея вода, която загребвало с раковина от морето. Учуденият епископ запитал детето защо прави това. Момчето незабавно отговорило: „Искам да изгреба цялото море и да го налея в тази ямичка”. Августин се усмихнал в себе си и започнал да му обяснява, че това е невъзможно, но за свое учудване чул от детето въпроса: „А как ти със своя ум се опитваш да изчерпиш неизчерпаемата Божия тайна?”. След това момчето изчезнало, като оставило смутения богослов на брега на морето. Този разказ ярко илюстрира трепета, с който Църквата се отнася към учението за Света Троица. Въпреки това обаче, като използват различни образи, хората се опитват да предадат поне частица от тази тайна.“ (Сисоев 2019).

Във връзка с отпечатването на „Лабиринта“, Стоян Робовски е написал и специално обявление³, което е запазено в ръкопис и сега се намира в ДА – В. Търново, ф. 54К – Стоян Попандреев Робовски, оп. 1, а.е. № 24. Текстът обхваща 2 страници с общо 127 думи. На първата страница са написани 19 реда, а на втората – 9 реда. Тъй като обявлението е по-трудно достъпно за изследователите и читателите, тук ще го поместя изцяло, като спазвам всички особености на правописа му:

Обявленiе.

Почитаемы Г=да.

За нашата книжнина (Литература) нѣкой бѣ казалъ нѣкога: „да ли ще бѫде тя нѣкога? и каква?„ – „nostro, fortuna labores versat aphos iescipa forturus„. Но днесъ слава Богу, честь султанъ Абдулъ Азису, а хвала на нашытѣ Народолюбцы и книголюбцы, на които съ помощта тя зе да са завъжда съ разны учебницы, и да са умножава съ много ентересны книгы, – за народа ни. Азъ като сынъ на Българiя, тичамъ да принеса на общественныя ни книжовенъ олтаръ слѣдующытѣ си книжовны трудове: 1) Лабиринтъ –

за

Вѣчна память на моитѣ родители,

И приснопамятны и вѣчны благодѣтели,

Священника Андрея (+ 1859) попъ Дойнова,

И Койка (+ 1870) презвитера хадж. Цончова,

Отъ преблагодарно сьрдце, Лабиринтъ,

Посвещавамъ природный сынъ,

Стоянъ п. Андр. Робовъ,

Видинското Читалище Цвѣтъ

Принася отъ себе си другъ цвѣтъ

Издадените от Стоян Робовски книги съдържат общо 266 страници, на които е отпечатан текст. Книгите се отнасят към следните тематични области: 1. учебни помагала (вж. №№ 1 и 2 по-горе); 2. богослужение (вж. №№ 3 и 4 по-горе); 3. нравоучение (вж. № 5 по-горе). Предназначението на описаните по-горе издания е утилитарно; то е обусловено от факта, че през средата и третата четвърт на XIX в., когато работи Ст. Робовски, културата у нас е свързана предимно с черквите и с училищата. Ще изтъкна и това, че учебните книги са предназначени за основното училище (вж. №№ 1 и 2). Това обстоятелство е лесно обяснимо, тъй като през третата четвърт на XIX век огромната част от нашите училища са начални и основни⁴.

Така чрез своите отпечатани книги възрожденецът Стоян Робовски отговаря на важни обществени нужди, които са налице у нас през средата и третата четвърт на XIX в.

Издаден в: Арнаудов сборник. Т. 12. Русе, Издателство „ЛЕНИ-АН“, 2022, с. 208 – 214. ISSN 2815-424x

––––––––––––––––––––

БЕЛЕЖКИ

1. Докладът е част от по-голямо изследване, посветено на Търновската книжовноезикова школа през Възраждането и съдържа опис на издадените книги на изтъкнатия възрожденски учител и книжовник Стоян Робовски. Посочени са библиографски сведения за книгите и е направен преглед на съдържанието им. Всички отпечатани издания на Стоян Робовски, за които са посочени сведения в доклада, са прегледани de visu.
2. Мое разчитане на „Лабиринта“ е поместено в Братанова 2018: 15. Езиковите особености на „Лабиринта“ са разгледани в Братанов 2018, а от литературоведска гледна точка той е изследван в Братанова 2018.
3. Езиковите особености на обявлението са разгледани в Братанов 2018.
4. Към края на Възраждането, през 1876 г., у нас има близо 1500 основни народни училища (Генчев 2010: 275). „Според непълни сведения през 50 – 70-те години функционирали около 50 класни училища с по два-три, четири и пет класа. В по-големите градове били открити и около 20 класни училища за момичета.“ (Генчев 2010: 276).

ЛИТЕРАТУРА

1. Асенов 1968: П. Асенов. Стоян Попандреев Робовски. – В: Еленски сборник. С., 1968, 324 – 337.
2. Братанов 2018: И. Братанов. Езикът на два текста на Стоян Робовски. – В: Научни трудове на РУ „Ангел Кънчев“. Том 57, серия 6.3. – Езикознание. Литературознание. Изкуствознание. Русе, 2018, 8 – 12.
3. Братанова 2018: Зв. Братанова. Смисълът на ЛАБИРИНТА в един текст на Стоян Робовски. – В: Научни трудове на РУ „Ангел Кънчев“. Том 57, серия 6.3. – Езикознание. Литературознание. Изкуствознание. Русе, 2018, 14 – 17.
4. Генчев 2010: Н. Генчев. Българско възраждане. С., 2010.
5. Дичевъ 1931: М. Дичевъ. Градиво за историята на градъ Елена. – В: Еленски сборникъ. С., 1931, 13 – 194.
6. Кършовски, Бобчевъ 1931: П. Кършовски, Н. Бобчевъ. Стоянъ п. Андреевъ Робовски. В: Еленски сборникъ. С., 1931, 231 – 236.
7. Петков 1993: П. Д. Петков. Зарите на Еленската даскалоливница (Поглед към историята на учебното дело в ЕЛЕНСКИЯ КРАЙ). S. l., 1993.
8. Погорелов 1923: В. Погорелов. Опис на старите печатани бѫлгарски книги (1802 – 1877 г.). С., 1923.
9. Робовски 1988: Робовски (Робов), Стоян Попандреев. – В: Българската възрожденска интелигенция (Енциклопедия). С., 1988, 575.
10. Сисоев 2019: Сисоев, Т. Слънце. Ручей. Триъгълник. – Текстът се намира на следния електронен адрес: https://www.pravoslavie.bg/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8/%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5-%D1%80%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%B9-%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8A%D0%B3%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA/ (достъп на 09.12.2021 г.).
11. Станев 2001: Х. Станев. Фамилията Робовски от град Елена. В. Търново, 2001.
12. Стоянов 1957: М. Стоянов. Българска възрожденска книжнина (Аналитичен репертоар). Т. I. С., 1957.
13. Теодоровъ-Баланъ 1909: А. Теодоровъ-Баланъ. Български книгописъ за сто години (1806 – 1905). Материали. С., 1909.
14. Унджиева 1982: Цв. Унджиева. Стоян Попандреев Робовски (Робов). – В: Речник на българската литература. Т. III (П – Я). С., 1982, 208 – 209.

АРХИВИ

ДА – В. Търново: ДА – В. Търново, ф. 54К – Стоян Попандреев Робовски, оп. 1, а.е. № 24.

Stoyan Robovsky’s printed books

The report contains a list of all the published works by the Bulgarian Revival teacher and author Stoyan Robovsky. It also provides bibliographic information and the books reviews. Stoyan Robovskyʼs printed editions, mentioned in the report, are reviewed de visu.

Key words: Stoyan Robovsky, Bulgarian Revival print books