Eлисавета Георгиева
„А Иисус му рече: „Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?“(Лука 22:48).
Пирова „победа“ на мракобесници както превземането на Москва от Наполеон. Празен, никому ненужен град, в който няма дори какво да се ограби. Въпреки факта, че митрополит Вениамин успя да постави своята организация под външния контрол на държавата, въпреки факта, че успя да очисти църквата на Беларус от честни хора (ръководство) и свещеници и въпреки факта, че патриархът пренебрегна още един човешки живот, не желаейки да се скара с човека, който отвлича самолети… Това не е победа.
Това е изолация в своя срам!
Ако един ден в Беларус се смени властта, то тогава гражданинът Виталий Тупеко може да се окаже дори на подсъдимата скамейка заедно с други, които разпалват омраза сред беларуския народ. Не му пожелавам това! Той имаше възможността да стане митрополит Филип*, но избра да бъде друг персонаж, който доведе войниците до Гетсиманската градина.
Както древните евреи, изпаднали в идолопоклонство, той принесе своите „деца“ свещеници в „жертва на Молох“. Той не се застъпи за нито един свещеник или вярващ, а поиска да принесе в жертва на своя бог и намери по-голяма риба – владиката Артемий. Кръвта на всички загинали е и на неговите ръце и той трябва да живее с това.
Със своето присъствие във всички мероприятия на властта той казваше: „всяка власт е от Бога“.
Той е този, който, въпреки стоновете на измъчваните в центъра за задържане, служеше своите „служби“ и говореше: „Нищо страшно няма – това е по волята на Господ.“
Да, епископ Артемий е в покой, защото има чиста съвест, а Виталий Тупеко за покой може само да си мечтае.
Имахме много възможности да поговорим и „бащата“ би направил точно това. Но това, което направихте Вие, е да настоявате за аборт, защото уродливи деца не са Ви нужни.
Ние сме изроди за Вас, защото не споделяме Вашата ненормална любов.
Празнувайте и се надсмивайте – това е Вашият момент. Вие „победихте“, но Вие не сте моят митрополит. Да Ви прости Всевишният за това, че Вие изгорихте в нашите души последните „християнски“ останки.
Прощавам Ви, въпреки че нямам вече нищо….
Превод: Елисавета Георгиева
––––––––
*Митрополит Филип (1507-1569). През 1568 г. Иван Грозни започва масови екзекуции в Русия. Митрополит Филип се противопоставя на насилието. В резултат на това бива разследван, охулен, заточен и накрая убит в килията си чрез задушаване.
Източник: Страница на Руслан Яроцкий, православен християнин, мисионер, общественик
