Маргарита ГенчеваОтец Андроник е атонски монах, роден в Русия. От началото на войната в Украйна той помага, както на украинците с утешение и молитва, така и на своите сънародници, като разобличава пропагандата в своята родина, заемайки твърда антивоенна позиция.
На отеца пишат стотици хора, които търсят съвет за своята болка и загуби. По време на война е особено трудно. Публикуваме две от историите, които отец Андроник прочете в канала си в YouTube със съгласието на тези, които са му ги споделили (тук).
Благодаря Ти, Господи, че ми откри света с цялата му красота
„Колкото повече живея във война, разбирам какво е направила тя с мен. През нощта, когато не спиш, по време на тревоги, се моля и размислям. Как войната показа коя съм и защо живея, какво е ценно в моя живот! Войната отърси от мен всички сухи листа, както вятърът през есента от дървото, както падат иглите от сухата ела. Преоцених целия си живот. Досега той беше просто жизнена надпревара под Божието прикритие. Сега е различно. Слава на Бога! Доверих се на Господа повече от всякога и цялото си семейство предадох в Неговата грижа. Да, не е лесно, но се уча. Просто видях колко милостив е Господ към нас, колко са велики делата Му, дори в малкото. Красотата на замръзналата река, дърветата без листа, дори черното небе през нощта, белият сняг. Колко велик е Господ в творението и в нас хората! Колко ни е дадено, за да Го славим, а ние не виждаме и не благодарим! Имам желание да се моля, да благодаря, да се наслаждавам на всичко, което имам. Имам дрехи, някаква храна в хладилника. Колко ни е необходимо? Най-вкусната храна е простата храна. Дрехи, всичко имам, слава на Бога! Иска ми се – мир, спокойствие и молитва.
Смъртта на мама ми откри много неща. Това е такова тайнство, че без Божията помощ не бих го издържала, но Господ беше до мене и помогна. На 40 ден след смъртта на мама, в деня на моето раждане на 18 януари, по Йордановден, на гробището, веднага след панихидата ми се обади по-младата ми дъщеря,Теодора, която беше непразна, и ми каза, че бременността е прекъсналa. Разплаках се. Свещеникът, който пееше панихидата, моят кум, кръстник на Теодора, ме утеши: „Война. И защо така [се случи] знае само Господ, слава Богу за всичко!“. И аз, отче, през сълзи прославих Бога. Тъй като само Господ знае защо. На осмата седмица от бременността плодът спря да се развива. Имаше операция. Слава Богу, дъщеря ми е добре!
Когато се огледахме назад във времето, разбрахме, че е била извършена мощна атака върху града ни с „Шахеди“, и експлозиите са стигнали до техния дом. Под стреса бебето е починало в утробата. Слава Тебе, Боже, вовеки! Живеем, отче, славим Бога, благодарим и се молим. Психологически сме много изтощени от страха от смъртта. Също така разбираме, че животът и смъртта са в Божиите ръце. Доверяваме се на Господа, молим се, по човешки се страхуваме, плачем, живеем. И така се радваме, че Господ е толкова велик и милостив към нас и към нашата немощ!
Скъпи отче, понякога ме обхваща чувството, че искам да лежа, свила се като охлюв, просто да се моля и да тъгувам, а днес ми е толкова хубаво и радостно! Реших да споделя мислите си с вас.
Всичко става по човешки пред Господа – и плачем, и се радваме. Старая се да се причастявам всяка седмица с изповед, по друг начин не може. Добре съм. Слава на Бога за всичко, радвам се, че живея дори във време на война! Зная, че Господ всичко вижда, чува и знае, значи така трябва да бъде. Обичам много Иисусовата молитва. Чета я, както умея, без правила, губя я, намирам я, и така постоянно. Иска ми се да гледам повече природата и да славя Бога за Неговите дела. Колко са чудни делата ти, Господи!
Колко съм радостна, че Ви имам! Слава на Бога за запознанството с вас и за вашите наставления! Поклон пред Вас и Вашия старец, прегръщам Ви, обичам Ви, моля се! Слава Тебе, Боже, слава Тебе, Боже, слава Тебе, Боже! Благодаря Ти, Господи, че ми откри света с цялата му красота“.
Тази война ни разболя
„Благодаря ви много, отец Андроник! Просто знайте, че сме тук, че много се страхуваме и ако може понякога се молете за нас. През юни тази година две седмици всяка нощ летяха шахеди, много страшно е да слушаш звука им, да слушаш как ги свалят, да слушаш взривовете и да чакаш реда си. Защото рано или късно това ще се случи. Всяка сутрин си отваряш очите и казваш: днес са те, утре – ти. И отиваш да вършиш работата си в очакване на следващите атаки. Ние живеем в Киевската област и всичко, което лети по Киев, се сваля в региона.
Появиха се много страхове. Ти започваш да реагираш рязко на всеки звук. А аз също много остро реагирам на страданията, които преживяват хората. Иска ми се да помогна на всички, да спася всички, но нищо не мога да направя: само да се моля. Тази война разболя всички и мен в буквалното значение на тази дума. Когато войната започна, се събудихме от взривове. Знаех какво е това. Бягаш навън със семейството си, за да се измъкнеш от града. Ние тогава живеехме в Киев. А на улицата – навсякъде миризма на изгоряло и летяща пепел като във филмите. Но това не беше филм.
Има и плюсове в тази война. Изведнъж преразглеждаш всичките си ценности, всички възгледи и това, което е било за теб важно и ценно, внезапно става маловажно и безполезно. И разбираш, че всичко е маловажно. Главното е всички да са живи и здрави. А всичко останало е маловажно. Толкова елементарно се оказа. Парите, кариерата, различните блага – всичко това не е важно. И може да се живее без тези неща. По-рано не разбирах това. За мен по-рано беше важен статусът: какво можеш, какво си постигнал, какво имаш, как си облечен. Още много неща могат да бъдат изброени.
А сега носиш един комплект дрехи и разбираш – слава Богу, че всичките ти близки са до теб, живи и здрави. И изобщо ако можеше да върна времето, не бих направила много неща, за които сега толкова съжалявам. Знаете, ако войната не беше започнала, нямаше да се обърна към Бога. Разбира се, само се уча. Малко по малко разбирам, чета, слушам и вас ви слушам. Слушам линковете, които пускате и всяка сряда вече чета акатиста онлайн с вас. И последно много важно нещо: стигнах до Свещеното писание, чета го и ми харесва, отдава ми се, смисъла на прочетеното лесно го разбирам. Откакто започнах да го чета, минаха няколко месеца. Сега чета Посланието до Колосяни, 3 глава“.
