Християнство.бг
На 31 май Църквата чества паметта на светия ап. Ерм – един от 70-те Христови ученици и небесен покровител на Пловдив, и отбелязва 1700 години от Първия вселенски събор в Никея.
Празникът за Пловдив започна с литийно шествие, което поведе Пловдивският митрополит Николай от митрополитския храм „Св. вмчца Марина“ до площад „Централен“, където на специално изградена сцена на площада архиереят възглави съборна архиерейска света литургия.
В съслужение с митрополита бяха:
митрополитът на Марония и Комотини Пантелеймон от Гръцката православна църква; Сафитският епископ Димитрий от Антиохийската патриаршия; митрополитът на Тамасос Исайя от Кипърската архиепископия; Брегалнишкият митрополит Иларион от Северномакедонската православна църква; Старозагорският митрополит Киприан; Доростолският митрополит Яков; Сливенският митрополит Арсений;
Преосвещените епископи: Велички Сионий – игумен на Бачковската и Троянската света обител, Маркианополски Богослов – викарий на Старозагорския митрополит, Белоградчишки Поликарп и Смолянски Висарион – викарии на Пловдивския митрополит, архим. Максим – епархийски духовен надзорник; архим. Епифаний – протосингел на митрополия Килкис; архим. Антим – протосингел на митрополия Комотиниа; архим. Хризостом от митрополия Комотини;
протопрезвитер Николай Байеку – Уганда, представител на Александрийската патриаршия; архим. Петър – клирик на Пловдивска митрополия; архим. Дамян – ефимерий на Духовната семинария; йеромонасите Евтимий и Паисий от Бачковската света обител; ставрофорен ик. Нелуц Опря – официален представител на Румънската православна църква в България; ставрофорен ик. д-р Добромир Костов – ректор на ПДСиА „Свв. Кирил и Методий“; ставрофорен ик. Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен ик. Деян Стоенчев – духовен надзорник; прот. Ангел Ангелов – духовен надзорник, арх. наместници на Пловдивска епархия, свещеници от епархията, митрополитските протодякон Илиян Александров, йеродякон Теоклитос, дякон Ангел Воденичаров, дякон Калоян Миндев и дякон Владимир Рогачев.
Литургичните песнопения изпълниха митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев и протопсалт проф. Йоанис Папахронис на дясната певница и византийския хор за източно-църковно пение „Нектарий протопсалт” от Букурещ, Румъния – на лявата.
Стотици свещеници и монашествуващи и хиляди боголюбиви християни от цялата Пловдивска епархия се събраха на централния площад в Пловдив за архиерейската литургия, да се причастят със св. Христови тайни.
Сред присъстващите бяха политици, представители на местната власт, военни, кметове на райони, ктитори, общински служители, войници и общественици.
В края на службата Пловдивският митрополит Николай се обърна към всички с архипастирско слово, посветено на светия апостол Ерм, основал една от най-древните епископски катедри на християнския свят в Пловдив, и на великото събитие в живота на църквата – Първия Вселенски събор в Никея, създал Символа на нашата вяра.
Митрополитът изказа благодарност на всички духовници от поместните православни църкви, дошли да почетат паметта на св. ап. Ерм, и да участват в отбелязването на годишнината от Никейския събор.
В словото си Пловдивския митрополит Николай засегна Критския събор и дългообсъжданата преди години тема защо БПЦ не е отишла на събора, свързвайки го с тазгодишните чествания на Първия вселенски събор, които отново ще поставят на дневен ред въпроса за църковното единство, за диалога, който трябва да бъде воден, и че този диалог ще бъде толкова по-успешен, колкото по-често в него се използва думата „любов” и се избягва думата „компромис”.
Митрополит Николай засегна темата за войните в Украйна и Близкия изток, в които страдат много хора, навлизайки по-дълбоко в темата за украинската криза:
„Ние в нашата епархия неуморно се молим на Бог да спрат страданията на невинните наши братя и сестри и да бъде възстановен мирът. Специално за войната в Украйна по други поводи съм казвал, че според мен тя има един много отчетлив трансцендентен компонент, защото беше предшествана от един нелеп юрисдикционен дебат, инспириран от светските власти, което в крайна сметка доведе до накърняване на единството на Вселенската църква и на братските връзки между поместни църкви, които би следвало да са ненарушими“.
Относно решението на тази криза, споровете в украинското православия и краят на войната, той отбелялза в словото си, без да бъде конкретен, но в контекста на прерогативите на Вселенската патираршия и на коментираните наскоро проблеми в Украйна, изнесени в чуждестранните църковни медии за продължаващото разделение между ПЦУ и УПЦ:
„По времето на Първия Вселенски събор не са съществували нито Москва, нито Киев, но нека си представим за миг, че са съществували, че епископите на тези два града са се явили в Никея и като последна точка в дневния ред са помолили събора да реши спора между тях за това кой измежду двамата има повече чест и повече власт в църквата, респективно над събрата си от другия град. Как мислите, какво биха им отговорили останалите 316 Богоносни отци?
Е, когато съборно, ние всички заедно, си отговорим на въпроса какво онези наши предшественици биха им отговорили и какъв съвет биха им дали, и когато двамата, нито единият от които не е първи по чест, а още по-малко първи по власт в Едната, Свята, Вселенска и Апостолска църква, се съобразят с нашето общо мнение, тогава и краят на войната ще е близо“.
Тържеството завърши с многолетствие.
