Ренета Трифонова
Предложението на трима общински съветници от „Синя София“ името на площада пред Патриаршеската катедрала да се промени от площад „Александър Невски“ на площад „Св. Иван Рилски“ предизвика отрицателно становище на Св. Синод на БПЦ.
Посочвайки примери на катедрали и едноименни площади в християнския Запад, митрополитите правят следното заключение, което изтъкват като причина за своя единодушен отказ да подкрепят предложението на общинските съвевтници:
„Във всички тези градове, както и в любимия ни столичен град София, площадите са именувани след като е бил построен храмът, защото площадът се обособява като значимо място, не само по себе си, а поради огромното духовно значение на храма, който се извисява над него“.
Този извод ме насочи към търсене на подобни случаи, свидетелстващи за промяна на имена на улици и площади в миналото, свързани с храмове, още повече, че началото на комунистическия режим у нас започва с преименуване на много улици и знакови за българите места, свързано с опита на болшевиките за насилствено заличаване на паметта на бъдещите поколения.
Насочих се към близки топоними. Знаех, че името на площад „Св. св. Кирил и Методий“ пред Варненската катедрала, например, е променено, но не очаквах да открия, че е променяно не един, а … цели три пъти! При това площадът е именуван доста след построяването на митрополитския храм.
Преди Освобождението този площад представлява обширен незастроен терен и заедно с турските казарми отделя стария град от „новата“ махала, заселена изцяло с кримски татари. Откъм южната страна площадът граничи с Градската градина, часовниковата кула, както и построената през 1890 г. зала „Съединение“.
На 22 август 1880 г. в северната част на участъка се извършва първата копка на катедралната църква „Успение Богородично”, известна днес като Варненската катедрала. Лично княз Александър I Батенберг със сребърна лопатка и копачка полага основния ѝ камък.
Тук е интересно да се отбележи, че ако Патриаршеската катедрала в София носи името на руски светец воин в чест на руския император Александър II, името на Варненската катедрала е избрано в памет на починалата през юни същата година руска императрица Мария Александровна, леля на княз Александър I Батенберг:
„След водосвета князът помилвал всички затворници от варненския затвор, на които им оставали три месеца до края на присъдата. Избраното име „Успение Пресвятия Богородици“, било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза, починала наскоро“, посочва архив на Варненската митрополия.
Дълго време катедралата е обградена с невисока ограда от грубо издялани камъни, а в задния ѝ двор има малко гробище с паметници на видни варненски общественици. Завършена е окончателно през 1886 г., а тържественото освещаване се извършва на 26 октомври 1910 г. от Варненския и Преславски митрополит Симеон.
След построяването на катедрала обаче, кратка справка в Справочно-библиографска информация и регионална история | РБ „Пенчо Славейков“ – Варна показва, че през 1896 г. започва оформянето на площада и неговото многократно преименуване.
През 1902 г. е построена Митрополията, а площадът започва да се използва за провеждане на военни паради, празници, шествия, дори протестни демонстрации. Старите дюкяни до Градската градина са съборени, отворена е новата улица „Митрополска“. На празното място до нея, точно срещу Митрополията през 1910 г. израства сградата на Юнашкия салон – една от най-старите спортни сгради в страната.
На 16 февруари 1935 г. по случай 95-годишнината от рождението на Варненския и Преславски митрополит Симеон, по предложение на Общината, площадът пред катедралата започва да носи неговото име – площад „Митрополит Симеон“, посочва интернет страницата Moreto.net.
След налагането на комунистическия режим в България през 1944 г. площадът е преименуван на площад „Варненска комуна“ – първото ляво упарвление на Община Варна след Освобождението на България. Това име площадът носи през целия комунистически режим в България.
През 1992 г. е върнато първоначалното име на площада „Митрополит Симеон“.
След 2000 г. площадът отново е преименуван и вече се нарича „Св. св. Кирил и Методий“.
Интересно би било да се провери в архива на Общинския съвет във Варна кой е внесъл предложението и какви са били мотивите за преименуването на площада, при условие, че той е носел вече два пъти името на многообичания от варненци митрополит Симеон. Не се споменава никъде в интернет архивите дали е имало някаква реакция от варненската църковна общественост. Преименуването се случва по времето на първия мандат на Кирил Йорданов от БСП, който подаде оставка по време на четвъртия си мандат след антикорупционните протести през 2013 г. и самозапалването на Пламен Горанов.
И тук темата може да бъде продължена в още много посоки. Какви имена да носят улиците и площадите ни и защо това е важно? Какви да бъдат те – свързани с рода ни, с вярата ни, със знанието или с науката? Доколко са символни тези имена за нас може да ни разкрие топонимията, занимаваща се със значението и имената на географските обекти, които имат съществена роля в живота на хората.
За един изследовател не е трудно да работи с архиви и да установи колко са случаите с преименуването на знакови площади пред храмове. Защото ако задачата на топонимията е да събере, класифицира и разкрие закономерностите относно възникването на имената на обектите, на българите може би ще им трябва още една цяла наука, която да разкрие защо голяма част от тях толкова се гордеят с патриотизма и православието си, а никога не са обръщали внимание на каква улица живеят или на какъв площад се разхождат със семейството си. Интересува ли се българският гражданин какво е символното значение на всичко, което го заобикаля и ако се интересува, защо е допуснал толкова дълго време да бъде заобиколен от имена, които никога не са били свързани с неговия род и памет?
Най-тъжното за мен поне е, че в България топонимите се променят тогава, когато диктаторите паднат. Когато хората вече не се страхуват. Когато нищо вече не ги свързва с миналото на това име, с което са се опитвали да живеят.
Такъв е случаят с преименуването на гр. Варна, който носи името на комунистическия диктатор Сталин от 1949 г. до 1956 г. – три години след смъртта му тези, които го преименуват, връщат отново старото име на града. Диктаторът е вече мъртъв, съборен е и паметникът му – от същите хора, които са го издигнали. Дори не съборен, а изчезнал – милицията го демонтира при изключителни мерки за сигурност и за 20 минути паметникът е разрушен, мястото е почистено, разрохкано, посят е райграс и са поставени цветя в саксийки от разсадника (вж. Стара Варна).
За невярващия човек е възможно да живее така, сякаш миналото не съществува и няма бъдеще. За вярващия човек обаче всичко има значение. Той има минало и го помни, за да има и бъдеще. Затова и името на всичко, което го свързва с неговия род, вяра и памет е толкова важно. Независимо от това, кога ще падне диктаторът.
