Eлисавета Георгиева
Архимандрит Софроний (Сахаров)
Природата на Всечовека е разкъсана на парчета: когато срещат себеподобните си, хората вече не разпознават себе си, не виждат единството на общия за всички ни живот. Борейки се за индивидуалното си съществуване, те убиват братята си, като не разбират, че така потапят и себе си в общата смърт. Вместо връзката на любовта в душите на хората е проникнала губителна страст: да властват над ближния, за да осигурят на себе си и децата си удобен живот. Поради тази слепота целият свят е потънал в море от кръв, в атмосфера на вражда, в кошмара на взаимното унищожение. Грехът на прародителите навсякъде е внесъл разпад. Обсебено от духа на братоубийството, човечеството до ден-днешен не само че не се е освободило, но и продължава да затъва в смъртоносното опиянение. Хората не са се поучили от вековния опит. Победата чрез насилие в този свят е винаги и неизбежно временна; след преминаването ни във вечността тя ще се разкрие като безкраен позор.
————
Из книгата “За молитвата” (сборник статии), издава Руенски манастир, 2007, от архимандрит Софроний (Сахаров)
