Християнство.бг
Гай Асиф // в-к „Йедиот Ахронот“
Далеч от светлината на прожекторите в момента се води ожесточена битка за една историческа сграда в сърцето на Стария град на Йерусалим: Александровското подворие. След години на застой тайните разговори, водени в кабинета на министър-председателя относно собствеността върху комплекса, бяха възобновени. Човекът, който отправя настойчив поглед към имота, е президентът на Русия, очакващ Нетаняху да изпълни поетия ангажимент след освобождаването на Наама Исахар. В същото време обаче се появяват въпроси за истинските намерения на Кремъл.
Девет грама хашиш – малкото количество наркотик, открито в чантата на Наама Исахар – се превърнаха в отправна точка на една от най-ожесточените и същевременно най-потайни битки, които и днес продължават да тлеят между Москва и Йерусалим. През 2019 г. руският президент Владимир Путин получи златна възможност след ареста на младата израелка по време на прекачването ѝ в Москва, на път от Индия за Израел. В Израел започна широка обществена кампания за нейното освобождаване, което накара Нетаняху да отправи официална молба за помилване до руския президент.
Путин, от своя страна, очакваше реципрочен жест – Израел да помилва руския хакер Алексей Бурков, задържан на израелска територия. Съединените щати обаче настояха за неговата екстрадиция и Йерусалим предпочете Вашингтон пред Москва. Русия реагира остро: Исахар беше осъдена за контрабанда на наркотици и получи тежка присъда от седем години и половина лишаване от свобода. Общественият натиск върху Нетаняху се засили и Израел предложи алтернативен жест към Москва, който да умилостиви Путин: Александровското подворие – недвижим имот с огромно историческо значение.
Така през януари 2020 г., в разгара на предизборна кампания, Нетаняху кацна в Москва и лично отведе Исахар обратно в Израел, след като Путин нареди освобождаването ѝ. Но Путин не прави безплатни подаръци – той очакваше значителен жест в замяна; такъв, който не се формализира с подпис и за който не се говори публично.
„За Путин беше важно двете неща да не бъдат пряко свързвани“, казва високопоставен служител, запознат със случая. „Той не искаше да бъде представян като търговец. Идва от свят на лични отношения и лидерски жестове. В неговото възприятие нещата стоят така: ‘Аз постъпих правилно спрямо теб, сега ти постъпи правилно спрямо мен.’“ Без да подписва официален документ, Нетаняху пое личен ангажимент пред Путин да придвижи въпроса за Александровското подворие.
***
През последното десетилетие древният комплекс в християнския квартал на Стария град на Йерусалим се превърна в център на международна полемика и обект на амбициите на Путин. Русия няма своя „светиня“ в Стария град, а за държава, която се възприема като претендент за короната на православното християнство, това има особена тежест. Пътят към постигането на подобна цел обаче е осеян с мини и поставя Израел между руския чук и американската наковалня, създавайки сериозно дипломатическо главоболие.
След ангажимента на Нетаняху въпросът за Александровското подворие действително беше придвижен напред – макар и по-скоро привидно. Искането за подновяване на регистрацията на комплекса, подадено преди няколко години, беше прието от Службата по поземлени вписвания (кадастъра). Имотът, който последно е бил регистриран единствено в османските описи като принадлежащ на Руската империя, беше вписан в поземления регистър на името на Руската федерация като държава – правоприемник на царска Русия. Тази регистрация обаче представлява техническа процедура и не урежда въпроса за собствеността – именно онзи въпрос, който реално интересува Путин. Освен това подадените възражения и жалби доведоха този „горещ картоф“ до прага на Окръжния съд в Йерусалим.
В този момент Нетаняху се намеси активно. Той се позова на извънреден регламент от времето на Британския мандат, известен като „Заповедта на краля в съвета“, според който, ако комплексът бъде определен като „свято място“, правомощието да се произнесе по въпроса за собствеността принадлежи на правителството, а не на съда. Така министър-председателят се оказа длъжен да вземе решение както относно регистрацията, така и по същинския въпрос за собствеността, като се съобрази с препоръките на специална правителствена комисия, създадена за целта.
Отвъд експлозивния дипломатически казус, който поставя Израел между Русия и Запада, съществуват и опасения, че ако Русия придобие имота, той може да бъде използван за разузнавателни цели. „Руският комплекс в Йерусалим например винаги е бил смятан за център на руското разузнаване – още в съветската епоха, и изглежда, че това не се е променило“, казва високопоставен служител, запознат с детайлите. „Съществува подозрение, че представители на разузнаването продължават да действат там и днес.“
Сега Путин използва нова възможност да придвижи въпроса напред. Руската инвазия в Украйна вече не доминира израелските заглавия, а отношенията с Вашингтон не са същите като преди. Управлението на Тръмп промени баланса на силите и динамиката в отношенията между Русия и Израел. Макар Русия да зае твърда позиция срещу правителството на Нетаняху в началото на войната в Газа, двамата лидери наскоро възобновиха телефонните си разговори. Посланията, изпратени от Кремъл, вероятно са довели до първото заседание на правителствената комисия през миналия ноември – почти четири години след решението за създаването ѝ.
През март миналата година Нетаняху изпрати тогавашния си военен секретар и настоящ кандидат за ръководител на Мосад, Роман Гофман, на серия от тайни срещи в Москва. „Информирани“ източници твърдят, че на всяка среща между руските и израелските представители е било напомняно обещанието на Нетаняху към Путин относно Александровското подворие. А Путин със сигурност не желае да бъде възприеман като човек, чиито обещания могат да бъдат пренебрегнати.
Комисията, създадена от Нетаняху, се оглавява от министрите Гидеон Саар и Ярив Левин, но те не участват в дискусиите, които се водят под ръководството на кабинета на министър-председателя – далеч от общественото внимание, като телефоните на участниците се оставят още на входа. Като се има предвид, че Израел се намира в изборна година, не е изключено Нетаняху да се стреми да издейства отстъпки от Русия именно сега, за да ги представи като постижения в хода на кампанията си. Но той добре знае, че подобни отстъпки ще бъдат направени само на лидер, който „се държи мъжки“ пред Путин.
***
Входът към Александровското подворие напомня елегантна европейска административна сграда от минал век – тежки дървени врати се отварят към помещения с високи тавани. Вляво седи възрастна монахиня, която посреща посетителите, а вдясно се намират няколко просторни офиса, обзаведени с масивни мебели. По-нататък по коридора се стига до зала, която някои наричат църква, но монахините, управляващи мястото, настояват тя да бъде определяна като молитвен дом. Първоначалното впечатление от комплекса – с размерите на типична квартална сграда от преди ерата на градското обновление – се променя рязко, когато слезете по стълбите към подземния етаж, който връща посетителя две хилядолетия назад, към древна римска улица.
Александровското подворие споделя обща стена с оригиналната и величествена базилика на мястото на Гроба Господен и се намира на около 70 метра от Голгота – мястото, където според християнската традиция е бил разпнат Иисус. При входа към улицата посетителят преминава под римска триумфална арка от времето на император Адриан, управлявал през II век сл. Хр. Поради твърденията, че при изграждането на улицата са били използвани камъни от руините на Храма, построен от Ирод, мястото има сакрално значение и за евреите.
В средата на XIX век, когато европейските велики сили започват ожесточена надпревара за влияние в Йерусалим, Руската империя, която се възприема като „защитник на световното християнство“, насърчава руски организации и представители да придобиват земя в града. През 1859 г. е закупен парцел в непосредствена близост до църквата „Свети гроб Господен“, предназначен за консулство или дом за гости и поклонници. По време на строителните работи обаче са открити значими археологически находки и консулството е преместено на мястото, известно днес като „Руския комплекс“.
Откритията при разкопките карат руснаците да осъзнаят, че притежават изключително ценен обект. Там са намерени останки от Втория храм, както и прагът на т.нар. „Врата на съда“ – отворът, през който според традицията Иисус е бил отведен към екзекуцията си. През 1889 г. имотът преминава под управлението на т. нар. „Императорско православно палестинско общество“, създадено под патронажа на царя – накратко ИППО.
В рамките на няколко години е открито „Александровското подворие“. Историческият партер служи като негова основа, а на входния етаж е издигната църква в памет на руския княз и пълководец Александър Невски. На горния етаж са изградени стаи за гости за руските поклонници, които скоро започват да пристигат на хиляди – включително представители на руския елит, посрещани тук с царско гостоприемство.
Златният век обаче не трае дълго. След Първата световна война и Болшевишката революция Руската православна църква се разделя на „Бяла“ църква, действаща в изгнание, и „Червена“ църква, останала лоялна на съветския режим. Организацията в изгнание – ИППО, идентифицираща се с Бялата църква – продължава да управлява мястото и получава признание от британските власти. Това положение се запазва и след създаването на държавата Израел, когато ИППО е признато и от Йордания, контролираща тогава Стария град.
След Шестдневната война и превземането на Източен Йерусалим Израел решава да запази статуквото на светите места и да не се намесва в имуществените въпроси на „Бялата“ руска църква в Стария град. Съветският режим, който разглежда официалната Руска църква като „дълга ръка на държавата“, насочва вниманието си към имота, предизвиквайки недоволството на американците. Израел обаче избира да се придържа към съществуващото положение и да застане на страната на Вашингтон.
Реалността се променя с идването на Путин на власт и амбицията му да бъде запомнен като лидерът, възстановил блясъка на Русия от нейните имперски времена. Той възстановява тесните връзки с Руската църква, оглавявана от патриарх Кирил – един от най-ревностните му поддръжници и, според различни сведения, бивш агент на КГБ. Сътрудничеството с Кирил подтиква Путин преди около 15 години да създаде „Сергиевото подворие“ – внушителна сграда в Руския комплекс. Макар този ход да предизвиква възражения, свързани с възможно накърняване на израелския суверенитет в Йерусалим, няколко министър-председатели го подкрепят и проектът в крайна сметка е реализиран.
Днес, когато Путин очаква да получи и „Александровското подворие“, в основата на конфликта стоят две организации с почти идентични имена, всяка от които претендира, че е „оригиналната“ структура в изгнание, управлявала обекта след падането на Царската империя. Едната е организацията, която в момента контролира имота, ръководена от Николай Воронцов-Хофман, емигрирал от Съветския съюз в Германия в младежките си години и председателстващ организацията от 2004 г., като живее в Мюнхен. Други структури със сходни наименования твърдят, че Хофман е поел ръководството чрез измама и незаконно е завзел имота.
От другата страна е организацията ИППО, която се намира под контрола на Путин и управлява „Сергиевото подворие“, както и множество имоти в Европа и Близкия изток. Тя се оглавява от Сергей Степашин – бивш министър-председател на Русия и бивш ръководител на Федералната служба за сигурност (ФСБ), което поражда опасения, че в Стария град може да бъде установен руски разузнавателен пост.
***
И в България има хора, които отправят предупреждения относно представителите на Руската църква. Каква е връзката между България и Израел? Тя минава през фигурата на архимандрит Васиан, който преди това е оглавявал Руската църква в България, а днес ръководи Руската духовна мисия в Йерусалим.
„Представителите на Руската църква по същество са руски разузнавачи, действащи под расо“, твърди българският депутат Атанас Атанасов, бивш директор на Националната служба за сигурност (днес ДАНС, бел. ред.). „Руската православна църква функционира извън пределите на Русия като подразделение на руските разузнавателни служби. Това е практика още от съветската епоха, която продължава и днес.“
Атанасов обяснява, че именно патриарх Кирил е назначил архимандрит Васиан в България през 2018 г., като последният му е лично лоялен. По думите му, макар формално да е бил базиран в София, Васиан е развивал дейност и в съседна Северна Македония. „Противно на очакванията за човек от неговия ранг, той пътуваше из Северна Македония като мисионер и провеждаше закрити срещи с политици и църковни представители“, твърди архимандрит Никанор, високопоставен духовник в България.
Според него македонските служби за сигурност са били наясно с интереса на Русия да осуети усилията на страната за присъединяване към Европейския съюз и са започнали да следят срещите на Васиан. В хода на наблюдението е било установено, че той насърчава действия, които могат да застрашат националната сигурност и да задълбочат разделенията в местната православна църква.
През септември 2023 г. той е тихомълком експулсиран от Северна Македония. В ексклузивно интервю, проведено със съдействието на адвокат Одед Германов, който подпомага израелци в България, Атанасов заявява: „Първо Васиан беше експулсиран от Северна Македония заради намеса във вътрешните ѝ работи и прокарване на проруски интереси. След като това стана публично известно, българската Агенция за национална сигурност беше длъжна да докладва за дейността му пред парламента. Представеният доклад съдържаше недвусмислени изводи, че той е работил в България в полза на руското разузнаване и е представлявал риск за националната сигурност, поради което беше експулсиран.“
Отец Никанор допълва, че „Руската църква се намира в самото сърце на правителствения комплекс в София и при операцията по задържането са били открити подслушвателни устройства, които биха могли да се използват за проследяване на разговори в близките правителствени офиси.“ Руската страна категорично отрича обвиненията срещу Васиан (пълният ѝ отговор е поместен в края на статията).
Както вече беше отбелязано, следващата дестинация на Васиан е Йерусалим. На 11 октомври 2023 г. – четири дни след „Черната събота“ – той е назначен за ръководител на Руската духовна мисия в Йерусалим, влиятелна позиция на пратеник на патриарх Кирил – близък съратник на Путин. Около месец по-късно той е посрещнат официално на церемония, преминала почти незабелязано на фона на войната в Газа.
Отец Никанор отправя ясно предупреждение към Израел: „Руснаците наистина трябва да връчат медал на г-н Васиан“, казва той. „След успехите му на Балканите той беше изпратен в Йерусалим – родното място на християнството в очите на мнозина. Той действа активно по отношение на гръцкия патриарх в Йерусалим (върховната православна християнска власт в Израел – Г.А.), и ако последният бъде окончателно поставен под влиянието на Москва, Русия ще придобие значително по-силно влияние в Йерусалим. Това може съществено да промени както сигурността, така и политическата ситуация в региона.“
„Израел трябва да преосмисли подхода си към Русия“, заявява Аркадий Милман, бивш израелски посланик в Москва и настоящ ръководител на програмата за Русия в Института за изследвания на националната сигурност (INSS). „Руснаците и техните служби за сигурност ни възприемат като част от враждебния лагер; в техните очи ние сме придатък на Съединените щати. Съвсем наскоро руски аташе беше експулсиран от Германия за това, че е ръководил цивилен, събиращ информация за руското разузнаване. Като част от войната си срещу Запада Русия предостави на Сирия значителни количества оръжие, което впоследствие попадна в ръцете на „Хизбула“, и продължава да подпомага Иран с ракетни технологии и възстановяване на отбранителните му системи, повредени при израелски удари.“
Твърди се, че в съветската епоха Руският комплекс е служил като аванпост на руското разузнаване в Израел и че в Европа Руската църква функционира като инструмент на режима. Има ли основания да се предполага, че и днес представители на Руската църква в Израел могат да представляват риск? „Всяка руска активност на израелска територия трябва да бъде разглеждана с повишено внимание“, отговаря Милман. „Руската църква е важен елемент от авторитарния режим на Путин и духовниците, които пристигат тук от нейно име, не са просто духовници. Сред тях има хора, натоварени със задачи, които по своята същност могат да противоречат на сигурността на Израел.“
***
Васиан вече действа в Израел, изпълнявайки религиозната си мисия в координация със Сергей Степашин – бивш ръководител на руските служби за сигурност и председател на пропутинското ИППО, който отговаря за гражданските действия: правни, дипломатически и бюрократични стъпки. Целта е ясна – разширяване на руското влияние в Йерусалим. В този план има множество компоненти, но на първо място стои Александровското подворие.
Степашин може и да е осъдил атаката от 7 октомври, но същевременно заяви, че действията на Израелските отбранителни сили в Газа са по-жестоки от нацистката обсада на Ленинград през Втората световна война, при която загиват около милион руснаци. По-късно той добави, че Съветският съюз е допуснал грешка, когато е признал Израел като еврейска държава през 1949 г. През 2012 г. получава титлата почетен гражданин на Палестинската администрация от Абу Мазен. В миналото самият той е разказвал, че руският външен министър Сергей Лавров се е обърнал към него с думите: „Имаме нужда от мека сила. Вие сте най-подходящият за това.“ Назначението му е било одобрено лично от Путин.
Великобритания наложи санкции на Степашин заради участието му в компания, осигуряваща инфраструктура за прехвърляне на военно оборудване, използвано срещу Украйна. В интервю от миналия месец той заяви, че „разчита, след като Александровското подворие се върне в лоното на руската държава, да бъдат изпълнени задачите на Специалната военна операция“ – терминът, с който Москва обозначава войната срещу Украйна. Според него подворието е централна част от своеобразно мистично уравнение: ако то бъде в руски ръце, Бог ще дари Русия с победа над Украйна.
Заместник на Степашин е Михаил Богданов – бивш заместник-министър на външните работи на Русия, специален пратеник на Путин за Близкия изток и посланик на Русия в Израел. Около две седмици след клането на 7 октомври той прие в Москва лидера на „Хамас“ Муса Абу Марзук и заместник-министъра на външните работи на Иран, за да обсъдят начини за спиране на „ционистките престъпления, подкрепяни от Съединените щати и Запада“. Той се противопоставя на признаването на Йерусалим за столица на Израел и заявява, че Русия не разглежда „Хамас“ и „Хизбула“ като терористични организации. Миналата година се срещна с делегация на „Хамас“ в Доха, за да обсъдят „престъпленията на окупаторите в Йерусалим и на Западния бряг“, а по-рано прие и делегация на хутите в Москва. „Това са професионалисти, които служат на политиката на Кремъл“, казва Милман. „Те повтарят позициите на Путин, който не осъди клането, подкрепи ‘Хамас’ и отправи тежки и неоснователни обвинения срещу Израелската армия.“
Източници от правителствените среди се опитват да омаловажат опасенията, твърдейки, че Русия не се нуждае от сграда в Стария град, за да провежда срещи или да създава провокации. „Те разполагат с достатъчно пространство в Руския комплекс“, отбелязва един от тях. Други обаче подчертават чувствителното местоположение на Александровското подворие – с изглед към Гроба Господен, синагогата „Хурва“ в еврейския квартал и джамията „Ал-Акса“ – което би могло да осигури прикритие за дейности под формата на свято място.
Какъвто и да е случаят, Израел се оказва в сложна позиция. Според източници, запознати с детайлите, Нетаняху е поел личен ангажимент пред Путин, а ангажиментите между държавите не са нещо, което може да бъде пренебрегнато. „В очите на руснаците става дума за неизпълнено обещание“, казва високопоставен служител. „Те очакват политическото ръководство да реши въпроса с регистрацията.“
Беше ли правилно Александровското подворие да бъде поставено на масата в отношенията с Москва? „Руснаците бяха силно засегнати от екстрадицията на Бурков в Съединените щати и отношенията навлязоха в опасна ескалация, която трябваше да бъде овладяна – както за освобождаването на Наама Исахар, така и за запазване на израелската свобода на действие в Сирия.“ Милман обаче не споделя тази гледна точка. „Нямаме нужда от руско разрешение, за да действаме в Иран, Сирия или Газа. Те не са наши съюзници и не бива да им правим подаръци без основание. Техните хора в Израел са част от хибридната война, която Русия води и тук.“
Не е ясно дали Москва би предложила жест в замяна на Александровското подворие, но е сигурно, че израелската общественост е изцяло изключена от дебата. Срещите по темата се провеждат при строга конфиденциалност и нито една правителствена институция не желае да коментира официално. Съветът за национална сигурност, който отговаря за сигурността на взаимодействието с Русия, доскоро дори не е бил допуснат до темата и му е било забранено да изразява становище. Дори Шин Бет, чиято задача е да следи дейността на чуждестранни елементи в Израел, не отговори на нашето запитване.
Вътре в Александровското подворие сякаш времето е спряло. Няма следа нито от съветския режим, нито от Руската федерация, възникнала след разпадането му през 90-те години. Само дванадесетте сестри, които управляват мястото, напомнят за съвременните конфликти. Всички те са украинки – пясък в окото на Путинова Русия.
Според Хофман, председателя към ИППО, управляващ обекта, фактът, че всички сестри са украински гражданки, е плод на случайност. Израелски източници обаче твърдят, че това е начин да бъде поставен Израел в неудобна позиция и да се предизвика международен скандал, ако се вземе решение за изгонването им и предаването на сградата на руснаците. „Случи се така, че много от сестрите, които идваха тук през годините, бяха от Украйна, и когато избухна войната, те нямаше къде да се върнат, затова останаха“, обяснява Хофман.
Сестра Елисавета е една от тях. Тя пристига преди войната, а семейството ѝ остава в Киев. „Всяка сутрин проверяваме дали роднините ни са живи, дали имат вода и електричество, дали не са измръзнали през нощта“, казва тя. „Прозорците на домовете им са изпочупени от бомбардировките и няма кой да ги поправи. През по-голямата част от деня нямат електричество, а температурите са под нулата.“
Пред голямото Разпятие зад прага на Портата на Страшния съд денонощно се чете Псалтирът. Дежурната сестра отправя молитви за изцеление на ранените във войната в Украйна и за упокой на душите на загиналите. Сестра Елисавета чува за първи път за възможността контролът върху подворието да премине към Русия и е потресена. „Не мога да си представя подобно нещо. Ако това се случи, ще си тръгнем. Не можем да служим под ръководството на хората, които убиват нашите роднини.“
Бившият посланик Милман е съгласен с нея, макар и по други причини. „Въпросът трябва да бъде разгледан задълбочено и не бива да бързаме да предаваме активи на руснаците“, казва той. „Ако правителството възнамерява да им предаде имота, обществото трябва да знае какво ще получим в замяна. Възможно е да съществуват компенсации, които си струва да бъдат обмислени, но трябва да помним, че в очите на руснаците ние принадлежим към враждебния лагер. Русия съдейства за развитието на иранската ядрена програма и въоръжава нашите противници; няма основание да ѝ правим безвъзмездни подаръци.“
От кабинета на министър-председателя не отговориха на нашите въпроси.
Руското посолство в Израел заяви в писмен отговор: „Руското присъствие в Светата земя е дълбоко вкоренено от векове. Александровското подворие е било собственост на Руската империя и с оглед на историческите промени от XIX век насам Русия предприема съдебни действия, за да бъде признато правото ѝ на собственост върху мястото.
Днес, в условията на продължаващ конфликт между Русия и Запада, западните сили полагат усилия за насърчаване на антируска политика, включително чрез демонизиране на руската държава, нейното ръководство и институции. Неоснователните обвинения срещу представители на Руската църква, и в частност срещу архимандрит Васиан, се вписват именно в тази парадигма.
Подобна подривна дейност вече достига и до израелските медии. Архимандрит Васиан притежава всички необходими разрешителни от израелските власти и изпълнява задълженията си на напълно законно основание. Основната мисия на делегацията е да се грижи за руските поклонници и да представлява руския патриарх пред патриарх Теофил III Йерусалимски.
Всякакви твърдения, че Русия би действала срещу интересите на сигурността на Израел, са абсолютна фалшива новина. Разговорите за ‘хибридна война’ на Русия в Израел и в Стария град на Йерусалим са пълна безсмислица. Подобни обвинения са безпочвени и откъснати от реалността. През последните десетилетия Русия и Израел изградиха интензивен двустранен диалог – дипломатически, военен и чрез каналите на специалните служби. Убедени сме, че тази надеждна координация е от полза и за двете държави и за двата ни народа.“ – завършват руските дипломати.
